ЖАНЕТА СТОЙКОВА ПРЕДСТАВЯ КНИГАТА СИ „ДА НАХРАНИШ АНАКОНДА“
Силвия Тодорова
Книгата „Да нахраниш анаконда“ е „пътешествие в света на споделянето“. Жанета Стойковa свързва въображаемия и сетивния свят и изследва своите дълбоки душевни преживявания с идеята да бъде полезна. Авторката преодолява вътрешната си съпротива да бъде в центъра на вниманието и открива себе си по начин, който изисква смелост и дълбоко чувствено познание. Тя анализира интуитивните си усещания и разкрива своето много лично преживяване и преодоляване на психичната болка. Към нея авторката подхожда изследователски, с търпение и любопитство.
„Да познавам отблизо своите демони, да намеря път и инструменти, с които да укротявам поривите на моята и на събеседника ми болка, доведе до експериментирането ми с нея, и в крайна сметка до нейното преживяване – по начини, които не са основани на компромиса, насилието или прилагането на воля.“, споделя Жанета Стойкова.
Самата авторка адресира книгата към хората, които определят себе си като чувствителни и към онези, които живеят и често са „предизвикани да общуват“ с хора с изострена чувствителност.
Усещанията, които Жанета Стойкова изследва, имат своето много индивидуално сетивно преживяване. Всяко чувство резонира в тялото. Болката има цвят, мирис, дори вкус. За Жанета Стойкова писането, макар и интровертно занимание, е начин да се свърже не само със себе си, но и с другите. Чрез своя разказ на случки от личния си и професионален опит тя засяга важни въпроси за емоционалната и социална зрялост. Изразява дискретно, но категорично своето несъгласие с начина, по който сме устроили днешното общество и с ограниченията, които то налага на всеки от нас.
По думите на литературоведа Диана Бонева, творбата е „съчетание от есеистика, психология и публицистика“ и е написана с „художествено съзнание, изискано слово и дълбоки размисли“. <
Заглавието на книгата е интуитивно намерена метафора, „прошепната“ в съня, тя обединява видимия и невидимия свят, в които авторката пътешества, използвайки синтез от логика и интуиция. От първата до последната страница Жанета Стойкова отстоява заявената в самото начало готовност за безусловна откровеност, защото е убедена, че: „Спокойствие и радост ще познаеш, едва когато станеш склонен нищо повече да не укриваш.“ За корицата на книгата е използвана картина на художника Христо Панев.
Жанета Стойкова прекарва детството и ранните си ученически години в Димитровград, след което продължава образованието си в езиковата гимназия в гр. Хасково. Завършила е българска и английска филология в ПУ „П. Хилендарски“. Специализирала e Човешки ресурси, област на която е посветила девет години от трудовия си опит. Впоследствие е изучавала и практикувала кариерно развитие, стартирала е свой център за извънкласна подготовка на деца и е инвестирала в две качествени обучения, които формират настоящите й интереси и практика – коучинг и гещалт психотерапия. Практиката си като гещалт терапевт допълва с опита и обучението, което продължава през движението – „Осъзнаване през сетивата“. Съавтор е на програма S.E.N.S.E, която включва сетивни експерименти, mindfulness, терапевтични експерименти в движение и танц, коучинг и гещалт терапия. За себе си Жанета Стойковa споделя: „Семейството и любовта са моите основни ценности, определящи личното ми щастие. Щастливо омъжена съм, с едно дете.“
Снимки:
1. Жанета Стойкова/ Фото: © Личен архив
2. Първа корица на книгата „Да нахраниш анаконда“, за която е използвана картина на художника Христо Панев.
