СПИСАНИЕ “ВОГ” : ФЕНОМЕН В СВЕТА НА МОДАТА

* История на реалността и фантазията * * Моден императив от най-висока класа

Нора Виткова

Списание “Vogue” e първото илюстровано модно издание, което започва да се издава като социален седмичник през 1892 година, без ни най-малко да загатва за бъдещия си успех. Артър Търнър и Хари Маквикар създават “Vogue” през 1892 година в Ню Йорк. Тяхната идея била да правят списание за женската публика, за модата, кулинарията и светския живот. Първоначално списанието излизало веднъж седмично. Освен новини и клюки, на страниците му излизали и модни рисунки и карикатури. През 1909 година младият издател Conde Nast (1873 - 1942) купува изданието и го трансформира в престижно списание за мода, стил и добър вкус, което дава знак за нови постижения сред женските списания.

Преди да вземе списанието в свои ръце, завършилият право парижанин Конде Наст се занимава с издателска дейност и търговия с периодични издания и книги. През 1916 година се появява и английска версия на списанието, а по-късно и аналогичните му издания във Франция, Австрия, Испания, Германия. Както списанието, така и негово име има своята история. За първи път думата “vogue” се среща в английския език през 1571 година . Днес тя се използва със съвременното си значение “мода” , “популярност” , “широка известност”. През 1910 година малка публикация променя седмичния формат на новото списание на Конде Наст в процъфтяващ международен феномен с 9 издания в 9 страни: Америка, Австрия, Бразилия, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Мексико и Испания. От самото начало, списанието е предназначеноз за на елита на американското общество, за което говори и пърованачалната му висока цена. То представя текущите тенденции, културна информация за влиятелни хора. Списание “Vogue” става официален архив на промените в културното мислене, маниери и облекло. Поглеждайки “Vogue” през годините, може да се добие представа как се е променяла и ролята на жената - както в политиката и културните идеи, така и във всяко друго отношение през целия 20-ти век. Силата на “Vogue” пред поколения жени създава излишеството на други списания за жени като “Cosmopilitan”, “Glamour” и “Mademoiselle”.

Литературният критик Каролин Вебер от New York Times описва “Vogue” като най-влиятелното списание в света. “Vogue за нашата ера е това, което идеята за Бог отразена в известната фраза на Волтер: Ако не съществува, ние ще го създадем. По време на Голямата Депресия и Втората Световна война читателите на списанието се увеличават. Те започнали да гледат на списанието като на бягство от реалността. Все повече се забелязвал и новия му фокус, а именно модата и облеклото. “Vogue” демонстрира, че дори в трудните обстоятелства, жените пак се стремят към всекидневната красота и съблюдават модата. Списание “Vogue” става мултифункционално благодарение на уникалните личности, които формират стила и замаха на списанието. Без изключение редакторите на списанието са били личности със силни характери, с индивидуални и реформаторски подходи в списването му. Всички – посветили дълги години от живота си, за да изразят неповторимия си и забележителен творчески дух на страниците на модната библия, наречена “Vogue”.

Още от самата поява на списанието то е управлявано от жени. От 1914 година до 1957 редактор на списанието е Една Улман Чейс.

Първоначално тя приемала пристигащата за списанието поща. Но Чейс бързо започнала да се издига до върха. Едно от важните неща, които прави като главен редактор е организирането на първото модно шоу, с което поставя началото на американската история на модата. През 1928 година Една Улман Чейс събрала 17 жени – всички били с висок статут в света на модата – и така положила началото на Международната модна организация, която става официална през 1930 година. Една Чейс трансформира “Vogue” от малко издание с модни рубрики до успешно списание, каквото продължава да е днес.Чейс се оттегля от редакторския пост през 1952 година. Тя написва своята автобиография – “Винаги във Vogue” през 1954 година.

Друг забележителен редактор на списание “Vogue” е Даяна Врийланд ( 1963 – 1971г.). За нея вестник Таймс пише:” Тя живее в света на красотата, въпреки, че никой, никога не я е наричал красива. Заради нея много жени подстригват косите си, скъсяват ръкавите на своите дрехи и слагат колани на палтата си. Тя промяна изгледа на списанието – моделите и дрехите започнали да изглеждат забележително по-женствени. Дрехите били цветни, ярки и пълни с геометрични фигури. В пълно съответствие с моделите фотографите вече правели снимките в естествена среда. Всяка страница на списанието била подплатена с информация, ориентирана към модерните и работещи жени. Колоритната личност на Даяна и безкомпромисното й професионално поведение са копирани от много съвременни редактори.

През 1971 година Грейс Мирабела внезапно заема мястото на Даяна Врийланд и остава редактор на “Vogue” 17 години. По време на нейното управление, продажбите на списанието се увеличили тройно. Мънистата и мини полите от 60-те години били изместени от по-практичните дрехи. Тя заявила своето намерение да покаже дрехи, които били по–свободни и по-практични, за жени, които все по-често работели на пълен работен ден и в същото време се грижели за семействата си.

Историята на списанието може да се обобщи в няколко периода. В първите си години списанието представяло жените украсени и пленени от своите бижута и корсети. Жените изглеждали ограничени между изискванията на тяхната класа и брака. Без надежда за свобода те се вглеждали в едно от малкото им позволени неща – модата. Тези жени пътували до Париж, за да купуват дрехите си. Еволюцията на списанието се усетила през 60-те години по време на Даяна Врийланд. Тя имала склонност към извънредно скъпите фотографии, направени на екзотични места като Индия, Египет и Далечния Изток. Даяна Врийланд била изместена от далеч по-комерсиалната Грейс Мирабела. Повече от всяко друго списание “Vogue” станало представител на златни стандарти, на стилните и изтънчени жени.

Списанието е станало фотографски и литературен регистър на живота на поколенията от късния 19 век до сега – либерализирания елит на 20-те години, идеализираните домакини през 50-те години, работещите жени на 70-те, и съвременните мултинацианални жени. През 50-те години Мери Маккарти – журналист от вестник “Ню Йорк Сън” описва “Vogue” като внушаващ страх наставник, налагащ дисциплината на Париж. Маккарти пише: “Кожени палта, скъпоценности, луксозни платове и качествени кожи подчертавали вкуса, който без пари е невъзможен.”

От самото начало списанието чувствало необходимостта от намесата на фотографите. Ървин Пен, Лий Милър, Ричард Аведън, Хорст П. Хорст чрез страниците на “Vogue” поставят ударението върху изяществото и лукса. Известна става фразата “фотографите правят “Vogue” прочут, “Vogue” прави фотографите известни”.

Майсторите във фотографското изкуство имали уникалната възможност да запечатват емоциите и поведението на прочути и знаменити хора. Една от най-забележителните личности, които сътрудничи на “Vogue” е фотографката Лий Милер – първата жена фотограф - кореспондент от Втората световна война. Забележителното е, че първоначало тя работи като модел за Vogue. Конде Наст я открива и впечатлен от нейната естествена красота, той я наема. Тя позира за Хорст П. Хорст и Едуард Стайхен и става супер модел, който се появява на кориците и в рекламите на списанието.

Революционен подходи във фотографията, които предефинира фотографията в изкуство се появяват първо на страниците на Vogue.

Простотата на композицитя, черно-бялата фотография, фрагментизъм, използване на естествена светлина, както и показването на моделите в движение са все новаторски подходи, лансирани от фотографите на “Vogue”.

Уважавано от своята аудитория заради своя визуален замах и показност списанието е като библия за всеки, който служи пред олтара на лукса, славата и изяществото. И докато ние може би трябва да се примирим, че това триединство днес владее света, ролята на “Vogue” в катализирането на възвишеното не може да се подценява. Под успешното ръководство на жени редактори “Vogue” е най-известният представител на висшата мода и висшето общество, но и на изкуството, културата, политиката и интересните идеи.

_______
Текстът на Нора Виткова е адаптиран откъс от бакалавърската й теза “Управление на лайфстайл списание – психографски щрихи и личен опит на Анна Уинтур – главен редактор на Vogue (САЩ)” с научен ръководител проф. д-р Любомир Стойков и рецензент д-р Валерия Пачева. Дипломната работа е защитена успешно във Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ “Св. Климент Охридски”, София, 2007 г.

Снимки:
1. Типична корица на ранния “Vogue” в стил арт деко, източник : Интернет
2. Изображение на корица от февруари 1960 г.
3. Кирстен Дънст
4. porcelainbeauty.com
5. Корица за 90-я рожден ден на списанието
6. Корица на италианския Vogue, 3 октомври 2007 г., милитаризирани модели
7. Специален мексикански брой на списанието, който включва всички колекции Vogue есен-зима 2007 –2008 г.

		Добави коментар
Вашето име:
Вашият коментар:
Въведете символите:

	Коментари от други потребители

Sunflower: 7 Август 14:43		Продавам списания Vogue, Vanity Fair, Elle-canada от 2003 г. За подробности: Skype: dimi_2007
Александър Аков: 10 Февруари 22:39		Доволен съм от информацията,която получих.Надявам се вашият екип да продължи да работи в същия дух.
Koko: 2 Февруари 12:23		Kolko tochno go e napisala Nora:"Уважавано от своята аудитория заради своя визуален замах и показност списанието е като библия за всеки, който служи пред олтара на лукса, славата и изяществото"!