РЕЙ КАВАКУБО ИЛИ АРХИТЕКТУРА НА НЕПРАВИЛНАТА МОДА

РЕЙ КАВАКУБО ИЛИ АРХИТЕКТУРА НА НЕПРАВИЛНАТА МОДА

Проф. Любомир Стойков

Рей Кавакубо е родена в Токио през 1942 година.. Баща й е професор по философия. Следва в университета “Кейо” в Токио, където изучава източна и западна естетика (а според някои други източници – литература). След завършването на висшето си образование през 1964 година, постъпва на работа в отдела за реклама на японската текстилна фирма “Асахи Касей”. От 1966 година работи като дизайнер на свободна практика, а през 1969 година създава своя собствена модна къща “Ком де гарсон”. Фирмата е регистрирана официално в Токио през 1973. Първият си бутик открива през 1975 година, когато представя и премиерната си дамска колекция. Започва да създава мъжка мода през 1978 година. Дебютира в Париж през 1981 година, а на следващата година и в САЩ. Филиал на своята марка в Ню Йорк открива през 1986. В края на 90-те години на ХХ век годишният й оборот достига 125 милиона щатски долара. Междувременно започва да създава дизайн за мебели, да издава собствено списание и да участва в различни изложби. По-важните от тях: “Новите вълни в модата. Три японски дизайнери” ( Аризона, 1983), “Мода и фотография. Ком де гарсон”( Париж, 1986), “Три жени: Мадлен Вионе, Клеър Маккардел и Рей Кавакубо” ( Ню Йорк, 1987), “Същността на качеството” (Токио, 1993) и др.

 

Интересна е основата, върху която се изгражда и проявява талантът на една от най-значимите дизайнерки на нашето време Рей Кавакубо. Нейната философска нагласа към живота и изкуството и съзнателния или подсъзнателен стремеж към дълбочина на креативния анализ несъмнено са част от семейната атмосфера, формирана под въздействието на баща й – университетски преподавател по философия. Много са факторите, които определят дизайнерската насоченост на един от най-ярките представители на световното деконструктивистко направление в модата – образованието й по изкуство и естетика, опитът й в текстилния бранш и по-специално в химическите лаборатории по създаването на изкуствени влакна, а защо не и опитът й в рекламата. Несъмнено обаче първостепенна причина за формирането й като оригинален творец е влиянието на японската традиция, в частност на кимоното, донякъде на религията Дзен, а и на още куп по-важни или по-маловажни културни, антропологични, цивилизационни и други предпоставки.

 

 

 


Рей Кавакубо, както и Исей Мияке и Йожи Ямамото, е сред онези източни новатори в дизайнерското изкуство, които не просто адаптират японското схващане за модата и облеклото към западната концепция, но успяват да наложат собствено оригинално мислене и до голяма степен да променят както западното, така и световното схващане за елегантност, модерност. Т.е. съумяват да адаптират западния към източния дизайн. Тя налага новите форми, различните платове, уникалната техника на свързването на отделните компоненти на дрехата в желанието си да открие нов смисъл и значение на самата мода. Тъкмо тази непрестанна, търсеща духовност обагря особено силно нейния стил – иновативен, провокативен, оригинален. Гръбнакът на нейното дизайнерско кредо е лансирането на нови идеи и откриването на нови знаци за човешката идентичност: “Моята близост с модния дизайн е повлияна от всекидневието ми... от търсенето ми на нови значения на изразяване. Имам чувството, че най-после се наблюдава поне малко интерес към тези, които се оглеждат за нови идеи и които търсят нов смисъл на ценностите. Желанието ми е да имам възможността да продължа да търся новото”.


Но в какво се корени и състои концептуалната различност на Рей Кавакубо? Можем ли и в какъв контекст да говорим за наличието на анти-мода и на анти-форма в нейното изкуство? Какво е отношението й към тъканите и каква е колористичната й концепция при създаването на облеклата? Защо архитектурата има толкова голямо значение за нея? Наистина ли Кавакубо е уникална както в създаването на оригинален моден дизайн, така и в маркетинга на модните стоки?

 

 

КОНЦЕПТУАЛНА РАЗЛИЧНОСТ И АНТИ-МОДА

Анализаторите на нейното творчество отдавна са отбелязали, че зад привидната безформеност и раздърпаност на моделите й, се крие тънка чувствителност и оригинална нагласа към своеобразния ритъм в привличането и отблъскването между дрехата и човешкото тяло. Кавакубо умишлено избягва да подчертава анатомичните конфигурации на фигурата (женска или мъжка), тъй като е привърженичка на свободата и на неконвенционалната предствава за елегантна, модерна и шикозна дреха. Експертите не пропускат да отбележат, че тя и нейните съмишленици ( примерно в лицето на ученика й Джуня Ватанабе ) влизат в остро противоречие със западното и въобще с Викторианското разбиране за прилепналост на дрехите по тялото и за класически сексапил на модата, която имитира телесните форми и при всички случаи се съобразява с тях. Деконструктивизмът е най-функционалното средство за изразяването и изповядването на тази философия на недовършеност, недоизказаност и – което е особено важно – на придаването на нови, допълнителни измерения на дрехата и връзката й с човека. За да се разбере още по-добре тази философия трябва да се вникне в трудовете на Дерида и Кълър за деконструктивизма, да се осмисли отново същността на постмодернизма и въобще да се хвърли мост между дизайна и новите идеологии от края на ХХ и началото на ХХІ век.
Стилът на Кавакубо, който най-често се свързва с колекциите на “Ком де гарсон”, от една страна притежава характеристиката на анти-модата като направление, противопоставящо се на официалната мода, но заедно с това лансиращо собствена визия за модата. От друга страна, нерядко нейни произведения са извън всякаква сезонност, модерност и актуалност. В такива случаи те по-скоро изразяват не-модата, като отказ от съобразяването с каквито и да било тенденции и стремеж за връщане към изначалната и банална функция на облеклото в неговата предпазна и защитна роля по отношение на човешкото тяло. Тези внушения не се изчерпват само с облеклата на Рей Кавакубо, но и резонират върху линиите парфюми “Odeur”, респ. 53 и 71, които шокират с миризмата било на химикали, като например тонер за принтер и факс, или пък “аромата” на изгоряла гума.
Колекцията “Тялото среща дрехата, дрехата среща тялото” ( 1997 г.) е показателна за творческата дързост и уникалното индивидуално мислене на дизайнерката, която деформира човешкото тяло, правейки го гърбаво и раздуто чрез неправилни гънки, форми и подплънки и дори имитации, напомнящи на страдащите от “слонска болест”. Всъщност по този начин Кавакубо изразява оригиналното си схващане за модния дизайн, според което естетическата деформация на фигурата показва, че модата и облеклото наистина могат да бъдат независими, да отреагирват на различни ограничения в т.ч. и на формалния лимит, “предписан” им от конфигурацията на тялото.

ИГРА НА ПЛАТОВЕ, ИГРА НА ЦВЕТОВЕ


Разпокъсаността, нееднаквостта, дрипавостта на материите, смачканите и намачканите текстури на тъканите и находчивите заемки от традиционното за японската култура на живеене кимоно – всичко това отличава творчеството на Кавакубо, придавайки му оригинално своеобразие и автентизъм. В посланието си до публиката за своята колекция пролет-лято 1997 година в съобщението за медиите на “Ком де гарсон” пише: “Пред вас е нещо, което никога не сте виждали по-рано – нещо, което досега не е било създавано: нови открития, устремени към бъдещето, освободени и изпълнени с живот”. Неправилната форма на дрехите водят до естетическа деформация на фигурата с помощта на миксирана материя от найлон, уретан и стреч, както и хитът на тази конструкция – пухена възглавничка, която изкривява умишлено силуета. Друг модел от същата колекция представлява рокля от оранжев материал ( отново смес от найлон, уретан и стреч ), пухена възглавничка и допълнение под дрехата, направено от полиестер, стреч и полиуретан. В пролетно-лятната колекция на “Ком де гарсон” за 1998 година тема на колекцията е “насъбралата се красота”. Тук особено силно се разгръща идеята за натрупване и обединяване на материите – басми, коприни и памук, нагънати и намачкани в познатия от години маниер.


Колекцията есен-зима 1990-1991 година доказва за пореден път пристрастието на авторката към хай-тек дизайна и предпочитанието към експеримента с новите, придобити по химичен път, материи. Намиращите се в сбирката на Института за костюма в Киото образци показват рокли, които са цялостно скроени и направени от бял нетъкан материала, пуловери от акрилна прежда и поли от тюл, които определено влизат в дисонанс с човешкото тяло и заедно с това действат ефирно, топло, уютно.

 


Перфектно, интригуващо и експериментаторски, по думите на “Vogue.com” е разработена и колекцията на Рей Кавакубо за “Ком де гарсон”, пролет-лято 2007 година, която е майсторска интерпретация на японският национален флаг. Редом с щампи като “сияйна естественост” и “привлекателност и естественост”, високо са оценени влиянието на кубизма и на пънк модата. Stephen Doig от списание “Вог” е подредил десетте най-добри неща в тази колекция по следния начин:

1.Японският флаг
2.Концептуален неконформизъм
3.Лица, оцветени в бяло
4.Непокорни пънк шарки
5.Здрави, равни ботуши
6.Тюлени поли – тип “балерина”
7.Кубистични колажи
8.Кариран вълнен плат
9.Червено, бяло и сиво
10. Все още успява да създаде стряскащи модели

В колористично отношение Кавакубо залага известно време на черния цвят, който продължително време е водещ в нейните колекции, но постепенно в творчеството й се забелязва тенденция към цветово деакцентуване. И ако в пролетно-летните й предложения за 1988 година доминиращите тонове, редом с черното и бялото, са морскосиньото и сивото, то по-късно цветовете се размиват и губят от доминантната си сила, за да оставят естетическо място за възприемането на и без друго драстичните и шокиращи търсения на новата форма. Твърде рядко в произведенията й се прокрадват цветове като оранжевото, бадемото, ппрасковеното и ментово зеленото. Ключовата дума, която най-добре характеризира отношението на авторката към платовете и цветовете е “игра”. В някои случаи тази игра е по волята на ирационалното и подсъзнателното, а в други – плод на умишлено търсените изкази на свободата на тялото, на новите пространствени решения, на непознати досега методи за “партньорство” между тялото и дрехата.

 

АРХИТЕКТУРАТА ВДЪХНОВЯВА МОДАТА

“Машина за живеене” – това емблематично определение на прочутият архитект Льо Корбюзие е много близко до философията и дизайнерската естетика на Рей Кавакубо. Дизайнерката се прекланя пред усещането за строгост и чистота, демонстрирано в архитектурните творения както на Льо Корбюзие, така и на японския му колега Тадао Андо. Тя схваща много повече дрехата и много по-малко модата, като среда и структура за живеене и може би най-вече заради това нейните произведения не се съобразяват педантично с формите на тялото, а се опитват да гарантират простор, удобство, уют. За някои от своите колекции Кавакубо се вдъхновява от японската архитектура, осмисляйки по нов начин ролята й на волна и живописна конструкция за подчиняване ( или освобождаване ) на жизненото пространство.

Специалистите отбелязват възхищението на дизайнерката от двамата архитекти, проектирали Центъра за модерно изкуство “Жорж Помпиду” в Париж Ренцо Пиано и Ричард Роджърс. Логично е да се потърси връзка между тяхната концепция-апел да накарат посетителите да вникнат в инженерната архитектоника на сградата, от една страна, и желанието на Кавакубо да предизвика привържениците на нейния стил да осмислят дрехата по нов начин – като сексуалносот, като социален изказ и като жизнено пространство.

 

 

 

 

СВЪРЗВАЩАТА СТРУКТУРА

Дрипи, които напомнят на вида на френските клошари, огромни дупки в ризите и пуловерите, които не стоят никак зле или пък внушителни заемки от еклектиката и грапавостта на пънкарското облекло са сред особено забележителните послания на Рей Кавакубо. Коя е обаче свързващата структура на всички тези раздърпани облекла, процепи и разрези, отвори и прокъсвания? Огромни карфици, разръфани конци или пък някакви други – новаторски, технологични решения? Известната модна изследователка Колин Макдауъл припомня, че в първите години на пребиваването си в Париж дизайнерката демонстрира облекла, чиято “вътрешност” е обърната навън – виждат се шевове и подплънки, опакото на платовете и като цяло личи незавършеността на дрехата. Чрез “свързващата структура” Кавакубо дава възможност не само да се усети по-добре дрехата, да се видят по-ясно нейните предимства и качества, но и като цяло – да се възприеме и оцени още по-коректно умението на самия дизайнер. Тъкмо този маниер е причина толкова възторжено да бъде приветстван радикализмът на дизайнерката, но и заедно с това често тя да бъде обвинявана във формални търсения, самоцелни ефекти и маниерност.

 

 

 

 

 


“МАГАЗИНИТЕ СА ДРЕХИ В ГРАМАДНИ КУТИИ”

Значителна част от експериментаторите и новаторите в живописта, литературата и модния дизайн демонстрират незаинтересуваност към пазара и механизмите за продажба на техните произведения. Макар, че това безразличие понякога е мнимо, то действа атрактивно върху публиката и допринася за нейните симпатии към идеалните и некомерсиални намерения на творците. Рей Кавакубо не е точно такъв случай. Тя има собствено отношение към модния бизнес и специално към начина на пласмент на облеклата и украшенията чрез магазинната форма. Ключ към обяснението на тази нейна черта са думите й, споделени пред медиите:”Винаги съм обичала енергията и хаоса на добрите магазини”. Още в края на 80-те и началото на 90-те години проличава горещото й одобрение на анархистичния дизайн при създаването на бутиковия интериор. През 2004 година дизайнерката поема предизвикателството да реализира оригинален бизнес проект известен като “Dover Street Market” в Лондон. За целта тя отправя покана към известни и модерно мислещи архитекти, художници, оформители и, разбира се, дизайнери, които се включват в създаването на търговски център, окачествен от Кавакубо като “хамелеон на променящите се пространства и концепции”. На поканата й откликват такива авторитетни нейни колеги като прочутият дизайнер на шапки Стивън Джоунс и модните дизайнери Азедин Алая, Албер Елбаз, Хеди Слиман, бижутерът Джуди Блейм (който работи заедно с Бой Джордж) и други. В разговор със Сузи Менкес от “Интернешънъл хералд трибюн” самата дизайнерка сравнява магазините с кутии за дрехи и е въодушевена от новаторската концепция за магазинното пространство, където липсват правила, закони и всеки е своего рода началник. Рей Кавакубо смята, че бутиците са също толкова важни колкото и самите дрехи:”Магазините представляват дрехи, поставени в грамадни кутии. Но за мен кутиите сами по себе си са също толкова важни, колкото и дрехите. Интересното е, че цялата тази операция, този процес, самото намиране на всички тези материали с тяхната чувственост, събирането на хората на едно място и цялото това съдържание е демонстрирано под формата на ефектна обстановка”. Всъщност и в подхода на Кавакубо към модния бизнес и магазинната форма за търговия откриваме стремежът й да придаде по-голям артистизъм на стила ни на живеене, дори и в такава чисто битова сфера като пазаруването. Респектиращо е и намерението й да интегрира представители на различни естетски сфери – музика, сценография, дизайн, архитектура, живопис, за да се получи още по-въздействащ и богат резултат, несъмнено водещ до намирането на нови изразни средства, форми и начини на художествена интерпретация.

* * *

Едва ли ще сгрешим ако оприличим стила на Рей Кавакубо като архитектура на неправилната мода. Едва ли ще бъдем обвинени в некоректност ако окачествим философията и технологията на създаването на нейния дизайн като триум на деконструктивизма и постмодернизма. Това е така.

Но същинският смисъл на стореното от тази иновативна дизайнерка несъмнено се корени в приноса й към срещата и взаимното обогатяване на източната и западната цивилизации, на японската и западно-европейската култури. Творчеството на Кавакубо е брилянтен пример за успешна форма на глокализация, на процес за интегриране на богатите древни традиции с напредничавата технология и новите постижения в текстила. Дизайнът на Рей Кавакубо действа детониращо по отношение на традиционната мода и със сигурност е мощен импулс към динамиката и прогреса на модното творчество.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

____


Бележки:

В статията са използвани следните източници: Еджинс, Т. Краят на модата. W studio, С., 2000; Ермилова, Д.Ю. История домов моды, “Академия”.Москва, 2003; История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003; О`Хара, Дж. Енциклопедия на модата. “Библиотека 48 “, С., 1995; Encyclopedie.Editions - De grote Mode Nathan. Paris, France,1989; Ewans, Caroline. Fashion at the edge. Yale University press, New Haven and London, 2003; Martin,R.The St.James Fashion Encyclopedia:A Survey of Style from 1945 to the Present.Visible Ink Press. Detroit,1997; McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000; O`Hara,G.The Encyclopaedia of Fashion.From 1840 to the 1980s.Thames and Hudson. London,1986; Menkes, Suzy, Kawakubo's commune: A retail rebellion In: “International Herald Tribune”, Sep 7, 2004 ; Stegemeyer, A. Who`s Who in Fashion. Third edition. Capital Cities Media, Inc. Fairchild Publications, New York, 1996,

 

Снимки:
1.Рей Кавакубо.
Фото © Seeling, Charlotte, “Moda. Il secolo degli stilisti”, 1999, Könemann Verlagsgesellschaft
2.Модел на Рей Кавакубо за Comme des garçons, 1984-1985.
Фото © Seeling, Charlotte, “Moda. Il secolo degli stilisti”, 1999, Könemann Verlagsgesellschaft
3.Модел на Рей Кавакубо за Comme des garçons, 1987.
Фото © Seeling, Charlotte, “Moda. Il secolo degli stilisti”, 1999, Könemann Verlagsgesellschaft
4.- 5. Модел на Рей Кавакубо за Comme des garçons 1989.
Фото © Seeling, Charlotte, “Moda. Il secolo degli stilisti”, 1999, Könemann Verlagsgesellschaft
6.Модел на Рей Кавакубо за Comme des garçons , пролет-лято 1983
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003, с. 634
7.Модел на Рей Кавакубо за Comme des garçons , пролет-лято 1984
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003, с. 638
8.Модел на Рей Кавакубо за Comme des garçons , есен-зима 1984 - 1985
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003, с. 639
9.Модел на Рей Кавакубо за Comme des garçons , есен-зима 1990 - 1991
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003, с. 654
10.Модел на Рей Кавакубо за Comme des garcons , есен-зима 1995 - 1996
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003, с. 655
11.Модел на Рей Кавакубо за Comme des garcons , пролет-лято 1997
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003, с. 658
12.Модел на Рей Кавакубо за Comme des garçons , есен-зима 1998 - 1999
Фото: © История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003, с. 663
13. Модел на Рей Кавакубо за Comme des garçons , колекция “Dress becomes Body”, пролет-лято 1997
Фото: © Comme des garçons / Ewans, Caroline. Fashion at the edge. Yale University press, New Haven and London, 2003 p.268

14. Детайл от колекция на Рей Кавакубо за Comme des garçons
Фото: © Craig McDean / McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000, р.444

15. Модел на Рей Кавакубо за Comme des garçons , колекция “Body Meets Dress; Dress Meets Body”, 1997
Фото: © Paola Roversi / McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000, р.446
16. Модел от колекция на Рей Кавакубо за Comme des garcons, есен-зима 1998-1999
Фото: © Craig McDean / McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000, р.447
17. Модел от колекция на Рей Кавакубо за Comme des garcons, есен-зима 1991-1992 г.
Фото: © Ewing, El. History of twentieth century fashion. Batsford Ltd., London, 1992
18. – 19. Модели на Рей Кавакубо за Comme des garçons есен-зима 2008-2009
Фото: © Marcio Madeira / Style.com
20. – 21. Модели на Рей Кавакубо за Comme des garçons пролет-лято 2009
Фото: © Marcio Madeira / Style.com


Коментари (2)



Прочетено: 7047 пъти                                             © Fashion Lifestyle Magazine, брой 21, Април 2009

 ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:
   БРОЙ 20: КРИСТИАН ДИОР: УЛТИМАТИВНИЯТ РОМАНТИЗЪМ НА НОВАТА ВЪНШНОСТ
   БРОЙ 19: ИСЕЙ МИЯКЕ ИЛИ КОГАТО ИЗТОКЪТ СРЕЩА ЗАПАДА
   БРОЙ 18: АННА МОЛИНАРИ: „МОИТЕ ДРЕХИ НОСЯТ ПОСЛАНИЕ ЗА КРАСОТА И СЪБЛАЗЪН”
   БРОЙ 17: ВИКТОР И РОЛФ: КОНЦЕПТУАЛНО ДУО ЗА МИЛИОНИ
   БРОЙ 16: МАРК ДЖЕЙКЪБС: „ДРЕХАТА ГУБИ БЛЯСЪКА СИ, АКО НЕ Е ОБЛЕЧЕНА ОТ ТОЧНОТО МОМИЧЕ!”





 Българският портал за мода Личен сайт на Любомир Стойков Luxury Life
Другото Кино - сайтът за независимо кино



Модерните сайтове:   Мода - Колекции - Готварски рецепти - Домашни любимци - Свободно време - Дамски обувки - Дрехи