ЖИВОТЪТ НА БАНСКИЯ КОСТЮМ – СКАНДАЛЕН И НОВАТОРСКИ
Савина Ангелова
Неговият вид наподобява бельото – безспорно най-секси облеклото. Неговата поява пък изригва като атомна бомба и не случайно дори е кръстен на нея. Той е банският костюм и още със създаването си е бил „взривоопасен”. Също толкова скандален е бил и животът му.
Със сигурност обаче не се е „родил” в древността, тъй като да се говори за бански костюм по това време, както и в Средновековието и дори Ренесанса, е неуместно. Въпреки че в Древен Рим баните се превръщат в култ, по това време хората се къпели голи или в дълги домашни ризи, които определено не са предназначени за това. Кратък лъч за появата на банските в миналото са фреските в Помпей, на които могат да се видят изображения на жени в костюми, които наподобяват днешните бикини. Тази традиция обаче е забравена много бързо.
По времето на Луи XIV и жените, и мъжете се къпели по бельо. През 16-ти и 17-ти век дори и тенът не е бил актуален, затова жените се опитвали всячески да предпазят кожата си от потъмняване и да я запазят бяла.
Едва през 18-ти век може вече да се говори за първите бански костюми. По това време, особено във Франция, се чувства освобождаване на мисленето, отчасти дължащо се и на идеите на Русо. В тези години жените носели облекло за къпане във водата. Представлявало дълга рокля от плат, който няма да прозира, когато се намокри и няма да се издигне във водата. Мъжкият бански тогава пък представлявал дреха подобна на пижама – с дълги ръкави и крачоли.
През 19-ти век започват да се появяват отделно женски и мъжки бански костюми. Мъжките бански по това време са обтегнати по тялото и раирани най-често в бяло и синьо. Женските представляват рокли до коляното, носени с панталони буфон.
В края на 19-ти век банският костюм все още е съставен от туника и панталонки, които почти напълно закриват тялото. Обикновено се правели от шевиот или вълна и били напълно неподходящи за целта, за която се използвали. На границата между двете столетия досадните туника и панталонки били заменени от дреха, състояща се само от една част. Тя се популяризира от плувкияната Анета Келерман, която дори била задържана за непристойно поведение, показвайки чрез банския си ръцете, краката и шията си.
През 1920 година бил произведен първият ластичен бански костюм от една част от компанията „Янцен”. Марката „Шанел” също е от популяризаторите на облеклото, тъй като лансира модата на "почерняване", като за целта на слънцето се излагат краката, ръцете и раменете.
През следващото десетилетие започват да се налагат банските без гръб. В средата на 20-ти век термините бански костюм и плувен костюм се използват вече за означаването на едно и също нещо.
Двама са френските дизайнери, които се борят за правото да се определят като създатели на съвременния бански костюм - първия от две части. През 1946 година френският инженер Луис Реар разработил дизайн на женски бански костюм от две части – бюстие от два триъгълника, съединени с връвчица и изрязани гащички. Той взаимства идеята си от изображенията на гръцки атлетки върху керамични съдове от 1400 г. пр.Хр.
Докато Реар мислел за име на изобретението си, американската армия провеждала ядрени опити на необитаем атол от Маршаловите острови в Тихия океан, известен под името Бикини. Хрумнало му, че това, което е създал, може да предизвика експлозия не по-малка от експлозията на една атомна бомба. Така името било намерено - "бикини". На 5 юли 1946 година новият бански костюм бикини видял бял свят. Реар много пъти твърдял, че костюмът бил наречен на острова, а не на атомния взрив.
Бански-бикините на Реар били толкова откровено разголени, че парижките манекенки не се решили да го демонстрират на подиума. Тази роля обаче изиграла 19-годишната стриптизьорка Мишелин Бернардини, която съвсем без колебание се съгласила да демонстрира бикините. Бернардини не била красива според класическото разбиране за красота, но след появяването й в бикини нейната популярност в пресата пораснала значително. Тя била затрупана с писмата на своите почитатели, чийто брой надхвърлил 50 хиляди.
Бански от две части бил създаден и от Жак Хейм, моден дизайнер от Кан. Новият модел бил създаден по същото време като този на Реар и бил наречен “The Atom". Хейм представил своето произведение като най-малкия бански костюм в света. Реар обаче реагирал веднага, заявявайки, че неговите бикини са "по-малки от най-малкия в света бански костюм".
Първите модели били украсени с животински мотиви и цветя, с банели и елементи на корсета. Въпреки атрактивния си и разголен вид на банските, те съвсем не били нещо изненадващо. Роля за това изиграло военното време, когато се наложило да се икономисва от всичко. По този повод през 1943 година в САЩ било предложено да се съкрати с 10% разхода на платовете, изразходвани за ушиването на един женски бански костюм.
Също не съвсем изненадващи били и реакциите на противниците на новото творение. В католическите страни като Испания, Португалия и Италия, бикините били забранени. Организациите, борещи се за по-висока нравственост, оказвали натиск върху Холивуд с искане да бъдат изрязани от филмите сцените, където актрисите са облечени в бикини.
Едва през 1957 година Бриджит Бардо се появява с бикините си в "И Бог създаде жената", но извън пределите на Америка, където във връзка с появата на новия бански костюм, разбира се, назрявал скандал. По това време позицията на списанието Modern Girl за бикините е, че е "абсолютно невъзможно да си представи човек, че порядъчна девойка е способна да облече такова нещо".
60-те години обаче се оказват повратна точка за Америка, която се намира под влиянието на редица течения. Така банските дори биват възпявани. Появяват се и в киното – филмът, пожънал огромен успех – "Beach Party”. В една от сцените му момичета танцуват именно в бикини. По това време банските започват да се шият все по-икономично и все по-смело се изрязват около раменете и бедрата. А дизайнерът Руди Гернрайх представя още по-скандализиращите монокини-дамски бански костюм... без горна част.
В края на 70-те отново излиза на мода банският костюм от една част, т.нар. цял бански. В началото на 80-те се появява и бразилският бански тип „танга”, вдъхновен от традиционните одежди на местните племена в Амазонка.
Мъжките бански пък се развиват успоредно с женските. При дизайна им се запазва кройката тип шорти, които обаче покриват прогресивано по-малка част от тялото.
След възхода на банските, през 80-те и в началото на 90-те години обемът на продажби постепенно се снижава. През 1988 година фирмата на Луис Реар дори спира съществуването си.
Днес обаче като че ли бикините преживяват своето второ раждане. Вече съществуват много големи фирми, които произвеждат облеклото за плажа. Популярността на банския костюм сред съвременните жени и мъже е голяма, а обемите на продажбите и разнообразието на моделите като цветове и кройки постоянно растат... особено през лятото.
Снимки:
1. Бански костюми в миналото.
Фото: http://www.teen-beauty-tips.com
2. Бански костюм от 2 части от 1946 година.
Фото: http://www.fashion-era.com
3. Мъжки бански през годините
Фото: http://www.getfrank.co.nz
4. Дамски бански през годините
Фото: http://www.tumblr.com ; http://mikohswimwear.com
5. – 6. Модели от колекция бански на „Триумф” за сезон лято 2013 г.
7. – 11. Модели от колекция бански на sloggi за сезон лято 2013 г.
Фото: © Triumph
Източници:
1. Джорджина О’Хара , „Енциклопедия на модата”, ИК „Библиотека 48”, 1995 г. ; www.malkitaini.com ; http://www.teen-beauty-tips.com
Прочетено: 5574 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 67, Юли 2013
ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:БРОЙ 66: ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ОЧИЛАТА
БРОЙ 65: ПЪРВИТЕ КРАЛИЦИ НА КРАСОТАТА
БРОЙ 64: „МАРШЪТ НА ПРАЗНИТЕ ТЕНДЖЕРИ” ИЛИ ДЕНЯТ НА ЖЕНАТА
БРОЙ 63: ВАЛЕНТИНКАТА – ПИСМО, ЗАПЕЧАТАНО С ЦЕЛУВКА
БРОЙ 62: ДУХЪТ НА КОЛЕДНИТЕ ИГРАЧКИ
