Аспарух Карастоянов: "Между културите на България и Мароко има изумителни прилики"

Аспарух Карастоянов: "Между културите на България и Мароко има изумителни прилики"

* Нова смесена Mароканско-българска търговско-промишлена палата ще развива икономическите отношения между двете страни

Аспарух Карастоянов има над 40 години във външната търговия. Завършил е Висшето военноморско училище във Варна и е изучавал външна търговия в Москва. Бил е генерален директор на „Хемус инженеринг“ и на „Фесто инженеринг“. Член е на Управителния съвет на Българо-търговската промишлена палата от 1992-ра година. Председател е на Българо-Катарския бизнес съвет. През 2004 г. е назначен и за търговско-икономически съветник на България в страните от Персийския залив – Кувейт, Саудитска Арабия, Оман, Бахрейн и Катар. Аспарух Карастоянов е вицепрезидент на Българо-Американския съвет във Вашингтон и има опит като брокер на Чикагската фондова борса. Той е президент на „Ротари клуб“ София-Витоша (2018-2019) и е избран за председател на новосъздадената смесена Мароканско-българска търговско-промишлена палата.

Аспарух Карастоянов:

Аспарух Карастоянов:

Г-н Карастоянов, как се преплетоха в живота Ви, работата във флота, дипломацията и външната търговия?
Благодарение на възпитанието във военно-морското училище и правилата на живот, които ми наложи флота, в мен се появиха да живеят двама човека – единият е моряка, а другият – дипломата. Животът ми започна и досега върви успоредно – свързан съм с морето до ден днешен и същевременно външната търговия е в основата на дипломатическата ми работа.
Не всеки може да стане търговец. Такъв се раждаш – или ставаш, или не ставаш за това, въпреки че възпитанието и учението също са изключително важни. Когато завърших Военноморското училище и плавах на корабите, исках да стана най-добрия, но винаги имах желание да уча външна търговия.
Имах този шанс в Академията по външна търговия в Москва, която завърших с отличен, а след това специализирах в Лондон и Съединените щати, т.е. знанието ми за търговията не е само интуитивно и импулсивно, а и професионално, непрекъснато чета и надграждам. За мен общуването във външната търговия е като изписването на картина. Влагаш цялото си вдъхновение в общуването с чуждестранните партньори, стараеш се те да погледнат на твоята страна от най-хубавата гледна точка и така представиш обичта към страната си, че те самите да са убедени, че трябва да инвестират в България.

Аспарух Карастоянов:

Аспарух Карастоянов:

Аспарух Карастоянов:

Как се роди идеята за създаване на Мароканско-българската търговско- промишлена палата?
Миналата година през месец ноември бях част от официална делегация с посещение на министър-председателя Бойко Борисов в Кралство Мароко. Посетихме Мароканската асоциация на износителите (ASMEX), която се явява мост между цялостната търговия на Европа към Африканските страни. По време на представянето, което направиха, бях удивен какъв огромен обем търговия имат и колко са силни в това да работят в тежките райони на Централна и Западна Африка. Там имах късмета да се сприятеля с президента на тази организация. Той ме покани на гости, където се запознах с вицепрезидента г-н Мохамед Хмидуш, който е бивш председател на Африканската банка с много голям опит. От дума на дума споделих предложението си да създадем съвместна организация и започнахме преговори. Аз посетих отново Мароко – този път директно за разговори относно създаването на тази съвместна палата. След това ние поканихме Хамидуш в България и решхме да направим съвместно с Българската търговско-промишлена палата – смесена търговско промишлена палата, която реално има два офиса – единият на територията на България и другият на територията на Мороко.

Аспарух Карастоянов:

Аспарух Карастоянов:

Аспарух Карастоянов:

Аспарух Карастоянов:

Аспарух Карастоянов:

Как бихте определил състоянието на двустранните отношения между Мароко и България преди създаването на смесената бизнес организация?
Мароко е уникална страна като култура и присъствие. Освен това тя е изключително приятелски настроена към България. Това донякъде е свързано и с традициите в отношенията между българското царско семейство и дворът на Мароко – Симеон Сакскобургготски е имал отношения с бащата на сегашния крал. Във времето България е подкрепяла Мароко в различни инициативи, но в търговско-икономическо отношение се използва не повече от 2–3% от целия експортен потенциал между двете страни.

Аспарух Карастоянов:

Аспарух Карастоянов:

Какви са очакванията Ви за резултатите от дейността на палатата и респективно какви са целите, които си поставяте?
Не трябва да гледаме на отношенията между България и Мароко само в прекия смисъл на контакт между двете страни. В годините назад България има много добър опит в реекспортните операции. А основната цел на смесената търговско-промишлена палата е да създадем успешен реекспортен модел. България може да експортира за цяла Югоизточна Европа, а през Мароко да реекспортираме всичко, което може да бъде за Централна и Западна Африка.

Аспарух Карастоянов:

В кои сектори виждате най-голям потенциал и възможности за развитие на двустранните търговски и икономически отношения?
Като започнем от хранително-вкусовата промишленост през инженеринга – създаването на предприятия на територията на Мароко. Голям потенциал има търговията с продукти на леката промишленост, включително на цигарената индустрия, а също текстилната и фармацевтичната индустрия, както и в областта на торовете. Мароко е един от най-големите експортьори на фосфорни торове, на които България и съседните ни страни са вносители. Голямото перо на възможности за взаимно общуване е туризма. Лятото е удобно място за туризъм на мароканци в България, а пролетта и зимата Мароко е прекраснен избор за българските граждани. В областта на културите също има много голям потенциал. Лично аз забелязах прилики, които ме изумиха и заслужават да бъдат по-сериозно изследвани. На пазара в Рабат, например, видях шевици, които помислих за български, а се оказаха местни. В техни песни съм чувал извивки, които звучат досущ нашенски по родопски. А при берберите, които са основни племена на територията на Мароко, присъстват български букви при условие, че арабският свят пише по съвсем друг начин. Това само по себе си значи пренос на култура и преплетени назад във времето традиции и история.

Аспарух Карастоянов:

Какви специфики и предимства има бизнес климата в Мароко?
Мароко има уникален бизнес климат, като започнем от защитата на чуждите инвестиции и възможността да се вземе лесно банков кредит за развитие на предприятия и стимулиране на определена индустрия. Практически Мароко е много интересна и от гледна точка на голямата близост до България. С транспортно средство за два дни и половина отивате с кола или автобус от България през Италия и Испания до Мароко. Разстоянието от Испания до Мароко е около 12 км. или 30 минути с ферибот.

Аспарух Карастоянов:

Какви активности планирате в рамките на годината?
Направихме план за дейностите, свързан с голяма активност в областта на всичките видове индустрии. Този план има значение и в културно отношение, в медийно отношение и за развитието на нови видове продукти. Планираме да поканим мароканските компании в София и български компании в Мароко. През есента организираме голяма делегация от България до Мароко, като идеята е тази делегация да бъде на откриването на Мароканско-Българската палата. Ще поканим всички видове потенциални индустрии, които имат интерес, като готвим това посещение съвместно с Българската търговско-промишлена палата. Идеята е посещението на делегацията да даде жив тласък на това, което наричаме основна дейност на тази палата. Искаме също така да направим официален панаир малко преди Нова година, който да бъде ориентиран към мароканските храни. Подготвяме още документален филм и книга за отношениета между България и Мароко. А моят стар приятел Михаил Белчев работи върху стихове за химн на палатата.

Аспарух Карастоянов:

Вас лично какво Ви впечатлява най-силно в тази страна?
Имам отношение към тази страна. В Мароко за първи път изпитах чувството за комфорт и познатост, когато отидох на пазара. Истински можеш да разбереш една страна, когато отидеш именно на обикновения пазар, където общуваш с хората, те изразяват емоциите си, купувайки храна, хранят се и всичко останало. Когато съм на пазара в Мароко, се чувствам част от тази страна, защото там са истинските хора, това не са дипломатическите срещи и официални приеми. Освен богатата култура, история и красивата природа, силно ме впечатлиха още чистотата и хубаво направените пътищата. Дори дребни на пръв поглед неща, като изключително добре облечените полицаи, са показателни. При температура 30 градуса, когато целият си в прах, те са облечени сякаш току-що са излезли с тъмни хубави дрехи. Това показва тяхното отношение и уважение към институцията, в която работят. Като цяло в Мароко си личи сериозният принос на френската култура.

Аспарух Карастоянов:

Имате богат дипломатически и търговски опит със страни от Арабския свят. Какво от практиката Ви до момента смятате, че може да се приложи по отношение на новосъздадената Българо-Мароканска търговско промишлена палата?
Практически животът ми е минал във всички форми на външната търговия. Във всяка своя стъпка съм се стремял, където и да съм работил, да бъда на най-високо професионално ниво. Като отидох в района на Персийския залив, увеличих оборотите на България осем пъти. Но първо научих Корана наизуст, защото степента на религиозност на хората от този свят определя какво можеш да очакваш тях, когато общувате. Ще дам и друг пример – като генерален директор на „Фесто инженеринг“, започнах с двама човека и напуснах, отивайки в САЩ с 1600 човека. Практически тази фирма до ден днешен се обявява като една от най-успешните чужди инвестиции в България. Търгувал съм с много страни, изучавал съм задълбочено тяхната национална психология и искам този опит да го дам на отношенията между Мароко и България.

Интервюто взе Силвия Тодорова

Снимки:
1. Аспарух Карастоянов – председател на Мароканско-българската търговско-промишлена палата.
2. Официална среща в Българска търговско-промишлена палата на 10 май 2019 г., когато е учредена смесената Мароканско-българска търговско-промишлена палата.
3. – 4. Аспарух Карастоянов в дома на президента на ASMEX в Кралство Мароко.
5. Аспарух Карастоянов в дома на президента на ASMEX по време на вечерята, на която се ражда идеята за създаване на смесена палата.
6. – 7. Представители на българската делегация по време на официалното посещение на министър-председателя Бойко Борисов в Кралство Мароко, Казабланка през ноември 2018 г.
8. Аспарух Карастоянов заедно с Мохамед Хмидуш, вицепрезидент на ASMEX и зам.-председател на Мароканско-българската търговско-промишлена палата.
9. Проф. Стати Статев, Мохамед Хмидуш и проф. Георги Близнашки (от ляво на дясно) по време на отбелязването на 65-тия рожден ден на проф. Любомир Стойков.
10. Проф. Любомир Стойков – зам.-председател на Мароканско-българската търговско-промишлена палата и Н.Пр. г-жа Закия Ел Мидауи, извънреден и пълномощен посланик на Кралство Мароко в Република България.
11. Аспарух Карастоянов заедно с представител на местен агрокомплекс по време на изложение на земеделски стоки в Кралство Мароко.
12. Аспарух Карастоянов в Рабат.
13. Шевици, наподобяващи български, които се продават на пазара в Рабат.
14. – 17. Снимки, направени в Кралство Мароко, които са част от изложбата „Пътят на хилядите казби”.
Фото: Личен архив на Аспарух Карастоянов (снимки от 1 до 9, 11, 12 и 13)
Фото: Хайлайф (снимка 10)
Фото: Петя Димитрова (снимки от 14 до 17)


Коментари (0)



Прочетено: 754 пъти                                             © Fashion Lifestyle Magazine, брой 102, Юли 2019

 ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:
   БРОЙ 99: МАРИНА МЛАДЕНОВА: В НАШАТА ПРОФЕСИЯ НАЙ-ЦЕННОТО Е УСМИВКАТА НА ЧОВЕКА, КОЙТО СТАВА ОТ СТОЛА
   БРОЙ 98: МАРИНА МЛАДЕНОВА: ЗА МЕН КРАСОТАТА Е РАЗЛИЧИЕ
   БРОЙ 97: АЛИНА И СТЕФАН ПЛАЧКОВИ: БЪЛГАРИТЕ СА С ВИСОКА КУЛТУРА И ОТВОРЕНИ СЪРЦА ЗА ИЗКУСТВОТО
   БРОЙ 96: РАДИ ЛАЗАРОВА: „ВСЯКА ЖЕНА ЗАСЛУЖАВА ДРЕХА, В КОЯТО ДА БЛЕСТИ“
   БРОЙ 92: ХАЙ-ТЕК ИНВЕНЦИИТЕ НА МАЯ ЦАНКОВА







 Българският портал за мода Личен сайт на Любомир Стойков Luxury Life
Другото Кино - сайтът за независимо кино



Модерните сайтове:   Мода - Колекции - Готварски рецепти - Домашни любимци - Свободно време - Дамски обувки - Дрехи