МОМЕНТИТЕ НА СЛАБОСТ
Моментът на слабост е най-добрият шанс да се покаже сила! Оправдаваме ли се, когато кажем, че сме извършили нещо „в момент на слабост”? Извиняваме ли се, когато твърдим, че се чувстваме неудобно от проявата на интимна слабост и лош себеконтрол? Обвиняваме ли се за това, че сме прекрачили (пак поради „слабост”) някои граници, фиктивно наложени от морал, анахронична традиция или прекалена мнителност и назадничавост?...
Малодушието, слабоволието и конформизмът, които хората проявяват в моменти на слабост, всъщност са привидни и силно илюзорни. „Слабостта” в такива случаи не е немощ или пък безотговорност. Тя най-често е белег на чувствителна душевност, романтична нагласа и чиста емоционалност. „Слабостта” в подобни ситуации не е капитулация пред обстоятелствата, нито пък формален изказ на съгласие с теорията за неизбежната необходимост. Тя е силен и ясен знак за мощта на реалния живот, за неизчерпаемия резервоар на страстта, на неистовото желание за получаване на радост, тръпка, екстаз. Нима не е вярно това, че начин да се победи едно изкушение е да му се отдадеш?
Приятните моменти на слабост граничат с гмуркане в дълбините на удоволствието, което често пъти по формални причини е ограничено, осакатено и даже забранено. Но това хедонистично „поддаване” е част от същинския емоцинален и интимен живот. Оправданията за допускането на близост, свързани с неща от рода „прекалих с алкохола”, „бях замаена от танците”, „подведе ме романтиката на средата”, „завъртя ми се главата от комплименти” – тези и много подобни други опити за измъкване и спасяване на реномето, са безплодни и ненужни. Хубавото нещо, което се е случило в момент на слабост просто е трябвало да се случи и тъкмо поради тази причина то е станало не в момент на слабост, а в момент на сила, на увереност, на неустоим стремеж към духовното или физическото съединяване и отдаване. Разочароващият вопъл на Шекспир (чрез Хамлет) „О, слабост, твоето име е жена!” може с цялата си условност да се перифразира на „О, жена, твоето име е слабост!”, но само в смисъла на копнежа за пълноценно сливане на дух и тяло, а не на самоцелна игра с думи...
Когато става дума за несъгласие с общоприетото, баналното и захабеното, проявата на слабост е хитър ключ към същинската радост, към истинското удоволствие, към насладата от съществуването. Защото моментът на слабост в този случай е най-добрият шанс да се покаже сила!
Прочетено: 8996 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 53, Февруари 2012
ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:БРОЙ 52: СТРАСТТА ВИНАГИ Е НА МОДА
БРОЙ 51: ПРАЗНИЧНОТО ОБЛЕКЛО
БРОЙ 49: СЪБЛАЗЪН – ДРУГОТО ИМЕ НА СТИЛА
БРОЙ 48: ПЪТЯТ КЪМ МОДНИЯ УСПЕХ
БРОЙ 47: МОДА С ХАРАКТЕР, МОДА С ХЪС!
