АЛИНА И СТЕФАН ПЛАЧКОВИ: БЪЛГАРИТЕ СА С ВИСОКА КУЛТУРА И ОТВОРЕНИ СЪРЦА ЗА ИЗКУСТВОТО

* Семейство Плачкови се връщат в България и създават авторския слектакъл „ЛА КОМЕДИЯ“, вдъхновен от Виктория Чаплин

Алина и Стефан Плачкови се събират в живота и професионално, създавайки успешното артистично „Дуо Плачкови“. След като години наред се изявяват заедно на едни от най-големите театрални и циркови сцени в над 50 страни по света, те се връщат в България. Тук създават своя авторски спектакъл „Ла Комедия“ (La Comedia), в който играят заедно със своя син Саша като „Трио Плачкови". Спектакълът представлява комедиен физически театър, в който се сливат „физически театър“ и „физическа комедия“, използвана от Чарли Чаплин. Инициативата за създаването на „Ла Комедия“ е на Виктория Чаплин и Жан Батиста Тиери – семейни приятели на Алина и Стефан Плачкови. Малко след личната среща на Стефан с Папа Йоан Павел II, който го благословил, Алина и Стефан се събират на сцената, а след това и в живота.

Алина е от френско-белгийски произход, родена в Дания в семейство на седмо поколение артисти. Във вените й тече кръвта на Сара Бернар, неин прадядо си е партнирал на малкия екран с Бъстър Кийтън, а задно с великия Чарли Чаплин е играл във филма „Циркът“. Тя е професионален артист в областта на музикалното жонглиране и акробатичния балет. носител е на златен медал от Международния цирков фестивал в Париж – „Циркът на бъдещето”, както и от цирковите фестивали в Рим и Берлин. Сред сцените, на които се е изявявала, са „Лидо“, „Мулен Руж“, „Фоли Бержер“. Стефан Плачков е роден в България. Завършва известното цирково училище в Москва с грамота лично от Юрий Никулин. Работил е с „Цирк Балкански“ и „Цирк дьо Солей“. Участвал е като консултант в реализацията на високобюджетен мюзикъл на Бродуей – „Пипин“ / Pippin (2015), отличен с наградата „Тони“. Стефан Плачков е професионален артист в жонглирането, свободното балансиране върху стълба, въртенето на кубове и комедията. Изявявал се е в престижни фестивали в Рим, Париж, Берлин.

Как започна вашият съвместен път в личен план и професионално?
Стефан: Роден съм в Ямбол. Макар моето семейство да няма нищо общо със спорта и цирковото изкуство, аз се запалих по акробатиката. Започнах да тренирам при Георги Плочев в моя роден град. Като треньор той беше причината да отида на конкурс в София, където от над сто човека само четирима заминахме да учим в Москва. Там станах майстор на цирковото изкуство и бях приет в кръга на цирковите артисти. Моят треньор беше в основата на успеха ми. Москва беше за мен школа, както в личен, така и в професионален аспект. Там за първи път се озовах в редиците на цирковите артисти.
През 1989 г. се завърнах в Ямбол, където отново чрез конкурс започнах работа за Александър Балкански и неговата трупа. Заедно заминахме за Германия, за да работим в цирк „Кроне“. На едно от тези турнета се запознах с Алина, моята съпруга, с която играхме три седмици, след това тя замина. Аз й изпратих писмо от Италия на руски, защото не знаех английски. Тя го получи в Мюнхен, но тъй като не говори руски го препратила на своята баба в Париж, която й казала – „Алина, това момче иска ръката ти”. И така, месец и половина чаках отговор. Имаше тръпка, не е като днес със социалните мрежи. В крайна сметка получих нейното съгласие.
След това ни беше трудно. В годините преди прехода се наложи тя да изпраща покани, за да мога да отида при нея с виза и когато в крайна сметка това се случи, от общината в Брюксел, в която искахме да сключим брак, ни предупредиха, че ще има едномесечен срок, в който може да постъпват възражения от граждани срещу мен като българин да сключа брак с Алина. Трябваха петдесет подписа, разбира се, не се събра нито един, но условието беше категорично. И така започна нашият съвместен личен и професионален живот като артисти.

Стефан, как се стигна до срещата ви с Папата и какво е да „целунеш ръката на светец“?
Стефан: Отново бях с трупа „Балкански“, този път в Рим за една нова година, подготвяхме спектакъл. Спомням си, че цялата ни група стояхме до Колизеума и се смеехме, че сме в Рим, но не сме видели папата. Точно тогава директорът на цирка – Амери Кано, дойде при нас и ни съобщи, че след спектакъла ще има аудиенция при папата и ще играем лично за него. Така и стана. След спектакъла всички артисти се наредихме в права линия пред Папа Йоан Павел II, но той се спря при мен и попита преводача: „Откъде е това момче и дали му харесва в Рим“. След това ме погали по главата и подаде ръката си, а аз я целунах. Ръката беше мека като памук и усетих огромна топлина, която вдъхва спокойствие и разбиране. Тази среща беше съдбовна за мен, защото именно след нея с Алина поехме по своя път заедно. Тя дойде в Модена да ме вземе, за да уредим брака си и оттогава не сме се разделяли.

Кои са по-важните и интересни моменти от професионалния ви живот преди да се срещнете?
Алина: Аз съм родена в Дания. Още като новородено на шест дни баща ми ме извел на сцена, и ме показал пред публика. Той има специално място в моя живот и като родител и като ментор в професионалната ми реализация. Казва се Тото Шабри, завършил е Кралската консерватория в Брюксел като пианист, концертист със златен медал. Започва да се занимава с тази професия, но неговата фамилия се е посветила на цирковото изкуство в комедийния жанр. Баща му – моят дядо и роднините му са клоуни, затова баща ми напуска оркестъра, за който работи и започва да работи с баща си в Дания. Това се случи и с мен. След като навърших четиринадесет години, започнах работа при баща си със свой собствен номер. На престижния международен фестивал „Циркът на бъдещето” в Париж, който е аналог на фестивала в Монте Карло, получих златен медал и се оказа, че в журито е бил и Ги Лалиберте – основателят на „Цирк дьо Солей“. Той ме хареса и ми предложи да работя за него, но това беше повратен за мен момент, в който реших да остана и да играя с моето семейство.
Баща ми постоянно ме водеше по балетни школи в различни градове, учеше ме на актьорско майсторство, танци, музика. В последствие обаче се изявявах на сцените на „Лидо“, „Мулен Руж“, „Фоли Бержер“, различни музикални форуми и телевизионни предавания.

Алина, имате много богата семейна история. Как започва тя, споделете ни някои любопитни факти от нея?
Алина: Ние сме много голяма фамилия, поколения назад и при майка ми и при баща ми има артисти. Както обичам да казвам, аз съм седма генерация артист. Историята ни започва през XV век. Една моя далечна прабаба е била артистка на кон, в която се влюбва аристократ с кралска кръв, а фамилията му го отлъчва от родовия герб, заради обичта му към нея. Дори Сара Бернар се оказа далечна роднина на моя дядо.
Един от дядовците ми пък заминал за Америка и случайно попадал на кастинг на Чарли Чаплин за филма „Циркът”, където е избран да участва в ролята на магьосник. Работил е и с небезизвестния Бъстър Кийтън.
Както казах, нашата фамилия е много голяма – в моите вени тече руска, белгийска и френска кръв, но общото е, че това е все кръв на артисти. В нашия род има приемственост, вървим по едни пътеки, но в различни времена. Моят дядо, както споменах, е работил с великия Чарли Чаплин, а аз имах късмета да се докосна до него с една друга среща, която и до ден днешен влияе върху моя професионален и личен живот. Играех в цирк „Груст“ и по време на една почивка седях в своята каравана, а на вратата се почука. Пред мен стояха мъж и жена под голям шарен чадър, беше дъждовен ден. Идваха да ме поздравят за играта ми и да кажат, че са оценили моя номер като отличаващ се в цялата програма. Поканих ги и ги почерпих кафе, а когато ги попитах кои са, жената ми каза, че се казва Виктория Чаплин, а мъжът Жан Батиста Тиери. Тогава разбрах, че пред мен стои най-малката дъщеря на Чарли Чаплин. Нашето приятелство продължава и до днес.

След тази интересна ретроспекция да се върнем на вашия съвместен професионален път. Обиколили сте заедно над 50 държави. Кои места и изяви на сцената са оставили най-ярки спомени?
Стефан: Играли сме на много места, но Америка остава моят фаворит – страната на неограничените възможности, особено в шоубизнеса. Там можеш да направиш всичко стига да имаш талант и готовност за много работа. Иначе държа да отбележа, че публиката навсякъде по света е уникална. Едни реагират с плач, други – със смях, трети са студени до аплаузите, когато си отдъхваш, че всъщност са те харесали много.
Работили сте на Бродуей за мюзикъла „Пипин“ (Pippin), отличен с наградата „Тони“. Как се случи? Какви са впечатленията ви от там?
Стефан: Беше уникално преживяване! По време на една кратка почивка във Флорида ми се обадиха и бях поканен лично от организаторите като консултант. На следващия ден пристигнахме в Ню Йорк. Мюзикълът включваше циркови елементи и двамата с Алина помогнахме за тяхното реализиране. Спектакълът беше високобюджетен, една продукция за 17 милиона долара. Работихме в изключително приятна творческа атмосфера с екип от впечатляващи професионалисти. Всички ни посрещнаха с голямо уважение и видяхме на практика как се работи там – оценяват всеки според качествата, опита му и това, с което допринася за работата.

Стефан, защо решихте да се върнете в България, а вие, Алина – да го последвате и да останете тук?
Стефан: Върнахме се в България по няколко причини. Първо, защото камъкът си тежи на мястото, където и по света да ходиш, в родината е най-мило. Второ, защото моята страна ме е изучила, тук съм се формирал като личност, тук съм започнал и моите стъпки в акробатиката. Човек, който е постигнал нещо в чужбина, е хубаво да се върне и да благодари чрез успеха си и в родината.
Алина: към Стефан – Аз съм тук първо, защото те обичам и второ, защото България е уникално красива, публиката е разкошна – българите са с висока култура и отворени сърца за изкуството, такова каквото ние го разбираме, такова каквото искаме да правим тук – комедиен физически театър.

Какво представлява комедийният физически театър?
Стефан: Това е една нова артистична и сценична форма, която създадохме на базата на опита, който имаме с различни жанрове. В комедийния физически театър ние сливаме „физическия театър“ и „физическата комедия“, използвана от Чарли Чаплин. Във физическият театър за първи път се пречупва „четвъртата стена“ и актьорът влиза в пряка игра със зрителя. Също така за първи път в пантомимата се позволява мимът да използва звуци и кратки реплики.
Всъщност комедийният физически театър е микс от музика, танц, нямо кино, пантомима, циркови номера, сложна акробатика и комедия дел арте. Такъв комедиен физически театър предлагаме на зрителите с нашия авторски спектакъл „Ла Комедия“ (La Comedia), който играем в Нов театър НДК. Това е единствен по рода си шоу-спектакъл без аналог, който комбинира по интересен и уникален начин много и различни артистични умения.

Как решихте да създадете този спектакъл, каква е неговата съдба?
Алина: Както вече споменах, връзката ми с Виктория Чаплин и Жан Батиста Тиери е много силна. Именно те са хората, които ни помогнаха да осъществим „Ла Комедия“. След много срещи и разговори, Виктория ни разказа, че дядо й Чарли Чаплин е изпозвал в неговите филми „физическата комедия“ и така малко по малко се роди идеята за „Ла Комедия“ по тяхна инициатива. След като ни гледаха по време на едно от нашите представления във Франция, Виктория ни казаха, че е много добре да продължим сътрудничеството между нашите две семейства, започнало преди 100 години, когато нейният дядо – Чарли Чаплин и моят прадядо – Джордж Дейвис, са играли заедно във филма „Циркът“.
Виктория, Жан-Барист и техните деца – Джеймс и Аурелия, ни подкрепят от самото начало и се интересуват как еволюира шоуто „Ла Комедия“. Много са горди с нашето творение и игра, и ни обещават големи успехи по света. Често се виждаме с тях в Париж и Брюксел и ще ги посетим по време на турнето им с техния спектакъл. Джеймс, който е носител и на престижната награда „Молиер“, много пъти ни е предлагам да направим и нещо заедно.
Стефан: Те са хората, които ни помогнаха с ноу-хау, с реквизит и най-вече с приятелството си в много трудни за нас моменти.

Какво да очакват зрителите от LA COMEDIA?
Стефан: „Ла Комедия“ е една добре забъркана смес от много хумор, непринудена ирония и откровено смешни житейски ситуации. В основата на всичко е историята на една жена, която мечтае за голямата сцена, за Холивуд и в съня си сбъдва своите мечти. В края на пътя към щастието тя разбира истински ценните неща от живота, които спектакалът показва по един интересен и смешен начин, напук на суетата от прожекторите и мечтата за слава на лирическата героиня. Най-вече искам да подчертая, че връзката ни с публиката на „Ла Комедия“ е много пряка. Зрителите се забавляват и участват в спектакъла. В много от скечовете именно те са в основата на доброто настоение в залата. За зрителите това е удоволствие за всички сетива и смях без думи, забавление за малки и големи.

Успешното „Дуо Плачкови“ се трансформира в „Тиро Плачкови“ със сина ви Саша, който играе заедно с вас в „Ла Комедия“. Ваш приемник ли е той на сцената?
Стефан: След като вече постигнахме „Дуо Плачкови“ се стремим да постигнем и трио, именно чрез нашия син. Ние сме модерни родители и в живота, и на сцената. Не налагаме нашите идеи на саша, той сам избира какво да представи на публиката. Предаваме опита си, но го оставяме сам да изрази себе си през своите очи. Критични сме, но дотолкова, че да не пречупим душата на артиста. Саша харесва България и се чувства добре на сцената тук. Спомням си как започнах да го уча да жонглира, сега той ме учи да не забравям онзи младежки хъс, с който заминах за Москва, и който виждам в очите на сина си.

В какво възпитавате сина си, кои са най-важните неща, на които искате да го научите?
Стефан: Искаме да научим Саша на това, което умеем като професионалисти. Да предадем нататък опита си, така както са направили родителите на Алина. А дали това ще бъде неговият последен избор, само той може да реши. В морален аспект ще се радваме да уважава себе си, да има самочувствие като артист и като човек, също така да бъде и добър с хората, да се отнася така, както би желал да се отнасят с него. Не страдаме от болни амбиции като родители, най-важното за нас е да имаме щастлив от изборите си син.

Личният ви и професионален живот са силно преплетени. Каква е вашата формула за семейно щастие и професионален успех?
Алина: Формулата за семейно щастие е формула, която знаят всички женени, няма щастие, ако няма компромис, особено когато работите и живеете заедно. Ние сме 24 часа един с друг и е много трудно да се живее така. Граница между личния и професионалния живот при нас няма – постоянно се говори за работа, за лични проблеми и планове. Много е важен балансът на отношенията ни, защото, ако има напрежение в работата, то идва и у дома.
Стефан: Няма перфектни семейства, ние не сме безгрешни, а сме щастливи един с друг, напаснали сме се с времето.

Споделете ни някои любопитни, забавни моменти от живота си – на сцената и извън нея.
Стефан: Още преди четиридесет години, когато моят тъст е работил на сцена, всички артисти са купували камъни „Сваровски“ за своите костюми. Тогава това е било изключително достъпно. Един ден намерих из вещите на Алина цял куфар с камъни и тя ми обясни откъде са. Реших, че ще го пазя, но на едно турне го загубих. В наши дни един такъв костюм с камъни „Сваровски“ се продава за над 30-40 хиляди евро.
Сещам се и друго. Бяхме поканени с Алина да играем на партито на реформатора на френската кухня – Пол Бокуз, любител и ценител на цирковото изкуство, в един от неговите ресторанти. Имаше много хора, които се забавляваха и танцуваха. След като с Алина приключихме нашия номер, решихме да товарим реквизита си във фургона, с който бяхме дошли. Изведнъж всички хора на партито се стекоха при нас и започнаха да ни помагат с багажа, кой носи барабани, кой стълба, наредихме всичко. Попитахме организатора на нашето участие кои са всички тези хора, а той загубил ума и дума каза, че това са шефовете на най-престижните ресторанти в Париж.

Сценичните костюми са важна част от всяка артистична изява. Как избирате вашите костюми? Какво е специфично за тях?
Стефан: Костюмите трябва да бъдат много удобни – еластични и здрави, но най-важното е да бъдат красиви. Цирковите костюми имат своята специфика – те са ексцентрични, с ярки цветове, с много детайли.
Алина: Винаги съм се вдъхновявала от парижката мода. Гледах с възхита костюмите от мюзикъла „Котките” и „Стар мания”. Реших, че ще бъда с костюми, които нямат аналог и така моята страст ме отведе при дизайнера Роберто Росело в Париж, който създаде за мен костюми, които се открояваха на сцената – така парижката мода влезе и на манежа. Работила съм още с Мин Верже, ателие „Валентино“, ателие „Викер“. Всички наши обувки се правят също по поръчка, за да гарантират комфорт по време на участията.

Остава ли ви свободно време и на какво го посвещавате? Имате ли любими хобита?
Стефан: И да, и не – в свободното време често си почиваме като посещаваме ралични културни мероприятия – балети, концерти, така в същото време помагаме и на нашия бизнес. А понякога, докато работим, успяваме да се запознаем с интересни хора, с които да изпием по чаша кафе, което е прекрасна пауза на тежките репетиции. Аз харесвам антикварни предмети – колекционирам монети и часовници. Алина обича да слуша музика и да чете. Идвамата обичаме да релаксираме със спа процедури, с хубав масаж или чаша хубаво френско „Божоле“.

За какво мечтаете и как виждате развитието си като артисти в следващите години?
Мечтаем да направим щастлива българската публика с нашия спектакъл „Ла Комедия“ и да успеем да поставим неговото начало тук, а след това... нека бъде изненада. „Ла Комедия“ е само началото.

Интервюто взе: Силвия Тодорова

Снимки:
1. Алина и Стефан Плачкови на Олимпиадата в Сочи, 2014 г.
2. Алина и Стефан Плачкови на Олимпиадата в Сочи, 2014 г.
3. Стефан Плачков представя „Кубът“.
4. Алина Плачкова жонглира на пиано.
5. Алина и Стефан Плачкови жонглират с 10 топки по време на представление в Чикаго.
6. Стефан Плачков заедно с Папа Йоан Павел II през 1993 г. във Ватикана.
7. Алина Плачкова на международния цирков фестивал в Париж – „Циркът на бъдещето“.
8. Златен медал на Алина Плачкова от международния цирков фестивал в Париж – „Циркът на бъдещето“.
9. Алина Плачкова на плакат от спектакъла Line Caroll.
10. Родителите на Алина Плачкова – Нора Тото и Шабри.
11. Джордж Дейвис (прадядо на Алина) си партнира с Бъстър Кийтън.
12. Джордж Дейвис играе заедно с Чарли Чаплин във филма „Цикрът“.
13. Майката на Алина Плачкова – Нора.
14. Бабата и дядото на Алина заедно с Джина Лолобриджида и Емилиен Буглион.
15. Принц Рение III и принцеса Грейс заедно с техните деца - принц Алберт II и принцеса Каролин от Монако гледат шоу с участието на родителите на Алина в Монте Карло.
16. Виктория Чаплин, Алина Плачкова и Жан Батиста Тиери (от ляво на дясно) по време на приятелска среща в Париж.
17. Плакат на спектакъла „Ла Комедия“ (La Comedia).
18. Алина и Стефан Плачкови в кадър от спектакъла „Ла Комедия“ (La Comedia).
19. Картина със артистичното „Дуо Плачкови“ на художничката Лейт Ридли – Комбе .
20. Алина и Стефан Плачкови в кабаре „Паради Латен“, Париж
21. Стефан Плачков в шоуто на Тиери Мюглер.
22. Братята Кастор (чичовци на Алина) заедно с принцесата на Монако – Стефани.
23. Тото Шабри, г-н Пилц - организатор на фестивала в Монте Карло, Стефан Плачков и Кармино Д‘ Анджело.
24. Изложба на клоунски костюми в Монако. Алина Плачкова заедно със своя син Саша, баща си Тото Шабри и чичо си Чарли Кастор пред костюм на неин дядо.
25. Стефан и Алина Плачкови по време на работата им на Бродуей с екипа на спектакъла „Пипин“ (Pippin).
Фото: Личен архив

		Добави коментар
Вашето име:
Вашият коментар:
Въведете символите: