ДЖУЛИЪН МАКДОНАЛД: “НЯМА ДА МЕ СПРАТ ДА ИЗПОЛЗВАМ КОЖА”
Роден е на 19 март 1972година в Мъртир Тидфил, Уелс. Завършва едногодишен курс в Колежа по изкуство в Кардиф, след което получава научна степен по моден текстил в Брайтън. Завършва през 1996 година магистратурапо плетива и мода в Кралския колеж по изкуствата. Същата година е поканенда изработва плетивата за Карл Лагерфелд и колекциите му за “Шанел”. През 1997 годинасъздава своя собственамарка. От 2000 до 2004 година е главендизайнер на модна къща “Живанши”. Лансира своя марка бельо “Стар” през 2006 година. През последните години изработва също детски колекции, чанти за преносими компютри, кристали и облекла закуклите “Барби”. Избран е занай-добър дизайнер на Великобритания (2001 г.). През 2004 година еудостоен с научна степен от Университета в Уелс. Лауреат нанаградата на читателите на “Western Mail” (Уелс) за най-добре облечения мъж. Носител на Ордена на Британската империя.
Джулиън Макдоналд е сред водещите британски дизайнери днес, представител на новата генерация модни творци, които завладяват интереса и вниманието с оригиналност и свежест, майсторство и неподправен шик. За да осмислим по-точно особеностите на този феноменален стилист, ще трябва да си отговорим на няколко въпроса. Каква е ролята и мястото на плетивото в неговия дизайн и какви са ранните прояви на таланта му? Има ли място за сравнение между неговия стил и модата на Версаче, Долче и Габана и Роберто Кавали? Защо е толкова пристрастен към животинската кожа като основен материал в неговите луксозни колекции? Как реагира на зачестилите протести на защитниците на правата на животните? За външността на кои знаменитости от киното, попмузиката и като цяло – шоубизнеса се грижи Джулъиън Макдоналд?...
РАННИ ИЗБЛИЦИ НА ТАЛАНТА
Биографите намират за симптоматичен факта, че в Мъртир Тидфил (Уелс) са родени двама големи британски дизайнери – Лора Ашли и Джулиън Макдоналд. Семейната среда е благотворна за интереса на юношата към модата, дизайна и текстила. Още повече, че майка му на младини се е изявявала като фотомодел и манекен на бански костюми, а баща му, който припечелва от работата си във фабриката в Хувър, също не е безразличен към създаването на облекла и поощрява сина си в тази посока. Любопитно е, че всички вкъщи обичат да плетат, в т.ч. и главата на семейството. Джулиън демонстрира завидни умения в сферата на плетeните облекла и с лекота изработва жилетки за най-близките си хора. По-късно тези умения ще му помогнат да привлече вниманието на световните модни къщи и по-специално на империята “Шанел”. Един от първите дизайнерски опити на младия Макдоналд е свързан с репаратурата на неговата ученическа униформа. Той не е доволен от конвенционалния й вид и я преправя, придавайки й по-голяма естетичност и оригиналност.
Докато е ученик той има различни артистични увлечения и определено се развива под знака на изкуството. Особено властно го привличат театърът и танцът и известно време той дори се реализира като танцьор – макар и начинаещ. Професионалното обучение по дизайн и моден текстил, последователно в Кардиф и в Брайтън, окончателно избистрят същината на това дарование – реализация в сферата на модерния и атрактивен, шикозния и луксозен дизайн. Като студент в Кралския колеж по изкуствата в Лондон, той се откроява с концептуалност и перфектно отношение към детайлите на дрехата и допълненията. Не случайно тъкмо Джулиън Макдоналд спечелва конкурса по трикотаж, обявен от главния дизайнер на “Шанел” – Карл Лагерфелд, благодарение на което първата по-сериозна изява на младия дизайнер от Уелс е в прочутата френска модна къща. Той е ангажиран да създаде линия от плетива за “Шанел” и дори излиза на сцената в края на ревюто заедно с великия Карл Лагерфелд. Макдоналд трупа опит и в сътрудничеството си с други големи имена в модата като Кожи Татсуно и Аликзандър Маккуин, които също му поръчват изработването на плетивата за техните колекции.
ФИЛОСОФИЯ И ЕСТЕТИЧЕСКА КОНЦЕПЦИЯ
Трудно може да се открие интервю, в което дизайнерът разкрива цялостната си концепция за модата и за модния дизайн. Каква е неговата философия и творческа нагласа може се съди косвено по колекциите му, по отделни фрагменти от изявленивя пред пресата, както и от добре обмислени или спонтанно изречени коментари за едно или друго събитие в света на красотата и стила. Още в първите години на неговите творчески изяви проличава желанието му да интегрира класическата красота и традиционното схващане за елегантност с еротиката и бунтарството на непокорното младо поколение. И ако усещането за хармония и нежен шик доминира в прилепналите по тялото женствени трикотажни рокли в една от първите му колекции – пролет-лято 1994 година, то по-късно дизайнерското внимание е насочено към късите и еротични рокли и поли, към бездънните деколтета и като цяло към моделите, излъчващи горещ сексапил и изкушаваща разкрепостеност (колекция есен-зима 2000-2001).
Виртуозният ръчен труд, с който Макдоналд придава съвършенство на своите произведения, е водещ фактор на неговия главоломен успех. Способностите му да прави чудеса с куките за плетене, проявили се още в ранните му години, както и търпението и ловкостта, с които той обработва предварително тъканта са разковничето на стремителното му развитие. Така например в колекцията му есен-зима 1999-2000 ценителите са пленени от изящната ръчно изработена от него дантела с ламе в нейната текстура. Благодарение на оригиналната материя още повече се засилва романтиката, женствеността и благородството на този моден дизайн. В основата на естетическата концепция на Джулиън Макдоналд заляга разбирането му за различността, схващана като по-голяма и по-културна смелост. През годините той последователно развива внушението си за интелигентен сексапил, изразяващо се понякога и със закачливо намигване към почти нахалната разголеност. Това внушение най-често се постига с помощта на асиметричната композиция на моделите, прозрачните материи и дълбоките цепки, разголващи бедрата или разкриващи дълбоко изрязаните голи гърбове. Убедителен и красноречив е опитът му, например, в колекцията пролет-лято 2001, в която под общ знаменател са поставени стилът, модерността и еротичността.
Спорен е периодът “Живанши” в живота и творческото развитие на Макдоналд. Когато през 2000 година получава примамливото предложение от собственика Бернар Арно да оглави прославената модна къща (при това заемайки мястото на двама свои сънародници – британските модни гении Аликтзандър Маккуин, а преди него Джон Галиано), той едва ли си е давал сметка за трудностите и перипетиите, които му предстоят. Накратко: през всичките четири години като главен дизайнер на “Живанши” той се изявява противоречиво, разкъсван между собственото творческо его, от една страна, и неизбежните изисквания да спазва определени френски стандарти за модната централа, от друга. В колекциите си за френската модна къща Макдоналд предпочита по-голямата строгост, по-официалния черен цвят и като цяло е по-сдържан и премерен. Там той така и не успява да пожъне триумфалния успех на предходниците си Маккуин и Галиано, навярно защото се стараеше повече да подражава на френското схащане за елегантност, докато двамата преди него съумяха да наложат стила “вери бритиш” и се държаха като истински лоши момчета. Всъщност може би не точно спазването на установените стандарти, а по-скоро въвеждането на оригинални и нови критерии в “Живанши” се оказва трудна и непосилна задача за него. Доказателство за това са и лаконичните коментари на експертите по повод пребиваването му в Париж (очебиен факт е, че всяка събота и неделя Макдоналд пътува до Лондон, за да работи и за своята собствена марка). Все пак не може да се отрекат и отделни приноси на дизайнера към “Живанши”, както и обратното влияние – навлизането на елементи, характерни за изтънчения френски шик в индивидиулния стил на британския творец.
Като успешни могат да се окачествят и проектите на дизайнера за нови униформи на стюардесите от авиокомпанията “Бритиш еруейз”. Противно на общата тенденция към по-голяма строгост и корпоративен дух, Джулиън Макдоналд изненадва мнозина като предлага дрехи за летящите дами, наситени с повече феминизъм и даже еротизъм. В мъжката линия пък доминира мъжествеността или още “супергероизма”. По повод на упреците за неуместна еротичност в униформените облекла, той реагира в негов стил:”Желанието ми е да придам обаяние на пътуването във въздуха. Момичетата ще изглеждат много секси, а мъжете като силни герои. На тях ще им завиждат от всички останали авиолинии.”
В усилията за укрепването на собствения си бренд Джулиън Макдоналд съвсем сериозно се изживява като британския аналог на такива пищни и богати в творчеството си италиански майстори на модата като покойния Джани Версаче и сестра му - Донатела, Долче и Габана и Роберто Кавали. Той не крие желанието си да бъде като тях и да пренася опита им на английска почва. Едно от средствата за постигането на тази амбициозна цел е използването на свръхскъпи кожи в луксозните му колекции. Приоритет в това отношение и любими на дизайнера са кожите от чинчила, норка и лисица. Тези пристрастия обаче са и причина Джулиън Макдоналд да е в центъра на публичните скандали и безжалостните обвинения от страна на привържениците на движението за етично отношение към животните.
ЛУКС, КОЖА, СКАНДАЛИ
За да се разбере преклонението на дизайнера към използването на неимоверно скъпите кожи в неговите произведения, трябва да се вникне в схващането му за индустрията на лукса в съвременния свят и пазарните, и икономически приоритети в собствения му бизнес. Какво да прави той, когато клиентите му искат да носят палта от норки и чинчила, или пък кожени украси и допълнения, направени от лисица или самур? А сред неговата клиентела се открояват един от най-заможните жени в света, както и голяма част от руските новобогаташи. Според признания на самия Джулиън Макдоналд, този тип купувачи обхваща значителна част от потребителите на модните стоки, носещи неговото име. Години наред той и кожените му колекции са обект на яростни нападки от страна на членове на ПЕТА ( организация, включваща привърженици на каузата за етично отношение към животните ). Те изскачат на подиума по време на ревюто и размахват плакати и лозунги с надписи, осъждащи използването на животинските кожи за целите на модата или пък засипват с брашно дизайнера и неговите музи. През 2006 година “брашнена” атака бе осъществена и спрямо Парис Хилтън, главно действащо лице в шоуто на Макдоналд, която трябваше да представи рокля с диаманти на стойност 2 милиона паунда. Тогава двамата посрещнаха с чувство за хумор тази “критика” и най-невъзмутимо се изтупаха от белия прах преди да продължат да давата интервюта. Без да обръща внимание на нападките, дизайнерът от година на година разширява своя кожен бизнес, стигайки до изработването на цялостни колекции от свръхскъпата материя.
Хладнокръвно и трезво Джулиън Макдоналд посреща всички тези скандали, държейки се по подобие на други негови колеги, обвинявани в същото прегрешение – Роберто Кавали, Кристиан Лакроа, Валентино и др. Често той противопоставя както аргументи на безжалостните критики факта, че той работи с луксозни кожи от Русия и скандинавските страни – при това, одобрени от международните федерации на кожената индустрия. Той говори за защитниците на животните със смесени чувства на съжаление и присмех. Има ли основание за всичко това? Може ли да го оправдаем във всичко? Разбира се, че не или поне – не съвсем. Но е коректно да се вгледаме в аргументите му срещу атаките на ПЕТА:”Каквото и да направят, няма да спра да използвам кожа. Ако престана да си служа с кожа при изработката на моите колекции, ще се наложи да закрия бизнеса си. Около 60 процента от моя бизнес е предназначен за руския пазар, където най-добре се продават кожените ми изделия. Руските жени предпочитат кожените палта и не бихтга носили нищо друго, защото там е толкова студено, а те искат и да са модерни”.
“Гучи”, “Фенди” и Валентино са сочени от самия Макдоналд като модни къщи и дизайнери, които са успели да създадат успешни брендове, тъкмо защото работят с луксозни кожи. Скъпите дрехи и висококачествената мода са немислими без емблематичните кожи. Следвайки тази логика, Джулиън Макдоналд идентифицира себе си и своето творчество с ултраскъпия моден дизайн, с модните стоки, чиито цени се измерват в пет и шест цифрени числа. Все пак не е приятно, когато те обвинят в нарушаване на етични и социални норми, но всяко зло за добро. Шумните скандали и публичните протести на ПЕТА по своему засилват интереса към дизайнера и му осигуряват безплатна реклама и – макар и съмнителен – PR успех.
ЗВЕЗДИ И ЗНАМЕНИТОСТИ
Заобиколен е от световно известни звезди и знаменитости: топмодели, поп-икони и светски дами. Сред тях бляскаво се открояват Наоми Кембъл и Елизабет Джагър, Гери Халиуел и Мел Би, Джоди Кид и Виктория Бекъм, Мадона и Дженифър Лопес, Кайли Миноуг и Даяна Рос, Лиз Хърли и Парис Хилтън. Той не може без тях, но и те не могат без него. Част от известните и красиви жени са в компанията му, защото реализират съвместни проекти; други пък – защото пътищата им се кръстосват по време на партита и светски събития, чествания и конкурси. Но всички те носят с удоволствие дрехите му и не крият пристрастията си към неговия стил – смесица от бляскав лукс и модерна екстравагантност, английска дързост и френска изящност. За откровеното му отношение към иконите от големия екран може да се съди от следния факт. Независимо от обстоятелството, че в продължение на четири години е главен дизайнер на “Живанши” (известно е, че музата на граф Живанши е била Одри Хепбърн), Макдоналд така и не се превръща във фен на Хепбърн и не я издига на пиедестал. Ако има холивудска звезда пред която той се прекланя безрезервно – то това е Мерилин Монро. Тя е неговата постоянна фаворитка. Многобройни и разнообразни са отзивите му за знаменитостите, с които работи и, които са постоянно в неговото обкръжение. Той цени величието и красотата на Елизабет Хърли, възхищава се от умението й да се забавлява и да забавлява околните, като я нарича “удивителна жена”.
Джулиън Макдоналд е любимец на жените от шоубизнеса и популярните изкуства, защото умее да ги направи съблазнителни и атрактивни, да им придаде допълнително сексуално излъчване и заедно с това – да ги открои от техните посестрими. Последното: с помощта на изискания си провокативен дизайн, движейки се по ръба между естетското и кичозното, еротичното и вулгарното, но винаги отдавайки дължимото на красотата и финеса.
* * *
Модният дизайн на Джулиън Макдоналд показва как от недрата на непослушната британска мода може да се роди творец на изискани, рафинирани и свежи облекла. Неговият път дотук (а той е толкова млад все още!) показва значимостта на ръчния труд за постмодерния дизайн, както и огромната роля на индивидиуалното и разкрепостено мислене. Еротичната провокативност, съблазнителните и дръзки модели, както и финия почерк, и педантичното отношение към детайл издават едни от най-привлекателните страни в стила на Джулиън Макдоналд.
Бележки: В статията са използвани следните източници:
Fashion now. i-D selects the world’s 150 most important designers. Edited by Terry Jones & Avril Mair. – Köln: Taschen, 2005; Julien Macdonald. In: Fashion Designers. History of Fashion & Costume. Internet; Julien Macdonald. In: Hello! Internet; Julien Macdonald: Defender of the fur. In: “The Independent”, 19 February 2006. Internet ; Julien Macdonald. The celebrated fashion designer who has worked for Chanel and Givenchy <http://www.bbc.co.uk/wales/arts/sites/fashion/pages/julien_macdonald.shtml>
McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000; Reuters Television News; Seeling, Ch. Fashion. The century of the designer 1900 – 1999. Konёmann,2000,Cologne; Skiller , Dolly. Julien McDonald Voted Best Dressed Man. In: FashionGates.com, April 14 2005 и др.
Снимки:
1. Джулиън Макдоналд
Фото: © Corinne Day / Fashion now. i-D selects the world’s 150 most important designers. Edited by Terry Jones & Avril Mair. – Köln: Taschen, 2005, p.304
2.Модел на Джулиън Макдоналд, началото на ХХІ век
Фото: © Fashion now. i-D selects the world’s 150 most important designers. Edited by Terry Jones & Avril Mair. – Köln: Taschen, 2005, p.305
3. Модел на Джулиън Макдоналд, пролет-лято 2001 г.
Фото: © Chris Moore / Evans, C.Fashion at the edge. Yale University press. New Haven and London, 2003, p. 112
4.Модел на Джулиън Макдоналд, 1999 г.
Фото: © Anuschka Blommers and Niels Schumm / Fashion now. i-D selects the world’s 150 most important designers. Edited by Terry Jones & Avril Mair. – Köln: Taschen, 2005, p.308
5.Модел на Джулиън Макдоналд, есен-зима 2002-2003 г.
Фото: © Fashion now. i-D selects the world’s 150 most important designers. Edited by Terry Jones & Avril Mair. – Köln: Taschen, 2005, p.309
6.Модел на Джулиън Макдоналд, есен-зима 2002-2003 г.
Фото: © Fashion now. i-D selects the world’s 150 most important designers. Edited by Terry Jones & Avril Mair. – Köln: Taschen, 2005, p.309
7.Модел на Джулиън Макдоналд за “Живанши” (детайл), началото на ХХІ в.
Фото: © Fashion now. i-D selects the world’s 150 most important designers. Edited by Terry Jones & Avril Mair. – Köln: Taschen, 2005, p.307
8.- 16. Модели на Джулиън Макдоналд, есен-зима 2006-2007
Фото: © Marcio Madeira/VOGUE.COM
17 – 22. Модели на Джулиън Макдоналд, пролет-лято 2007
Фото: © FASquared/VOGUE.COM
23. Azza Fahmy's jewellery for Julien Macdonald - 2008
Фото: © VOGUE.COM
ВИДЕО:
Julien MacDonald A/W 2008/2009
Julien MacDonald Spring 2007
Прочетено: 5838 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 11, Юни 2008
ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:БРОЙ 10: РОМЕО ДЖИЛИ: РОМАНТИКА И МУЛТИЕТНИЧЕСКИ ШИК
БРОЙ 9: АЛИКЗАНДЪР МАККУИН: “ЗА ИДЕИТЕ СИ МОГА ДА ЖЕРТВАМ ВСИЧКО...”
БРОЙ 8: Стела Маккартни: "Модата е само облекло - не забравяйте това"
БРОЙ 7: ХЮСЕИН ЧАЛАЯН: “МОДАТА Е КОМБИНАЦИЯ МЕЖДУ ИЗКУСТВО, ЗАНАЯТ И ПРОДУКТ”
БРОЙ 6: МИУЧА ПРАДА: “ОБИЧАМ МОДАТА, НО ТЯ ТРЯБВА ДА СИ ЗНАЕ МЯСТОТО, А НЕ ДА УПРАВЛЯВА ЖИВОТА НИ!”
