АЛИКЗАНДЪР МАККУИН: “ЗА ИДЕИТЕ СИ МОГА ДА ЖЕРТВАМ ВСИЧКО...”
Роден е през 1970 година ( според някои източници – през 1969 г.) в Ийст Енд – Лондон. Възпитаник е на колежа по изкуство и дизайн “Сентръл Сейнт Мартинс”, където се дипломира през 1991 година (според някои твърдения – през 1992 г.). Като студент печели наградата на елитното студио “Андерсън и Шепърд” на “Савил роу”.Преди да започне самостоятелна кариера изготвя костюми за киното и телевизията. Стажува и работи известно време при дизайнерите Коджи Татсуно и Ромео Джили. За кратко време е преподавател в колежа “сентърл Сейнт Мартинс”. Прави бум със своята суперавангардна колекция, откупена от Изабела Блоу, редакторка на английския “Вог”. Обявен за дизайнер на Великобритания през 1996 година и е поканен за главен дизайнер на модна къща “Живанши”. Всяка година започва да създава минимум по шест колекции – четири за “Живанши” и две за своята марка. През 1997 година отново е дизайнер №1 на Великобритания ( заедно с Джон Галиано ). Носител е и на наградите за най-добър дизайнер на британския “Ел”, както и на Съвета на модните дизайнери в Америка (1998 г.). През 2000 година напуска “Живанши” по собствено желание, а 51% от неговата марка е откупена от “Гучи”, като обаче Аликзандър Маккуин остава творчески директор на своя бранд.
Неговият стил със сигурност ще остане в историята на модата като един от най-ярките, екстравагантни и бунтарски – поне що се отнася до 90-те години на ХХ век и първото десетилетие на ХХІ век. Едновременно дързък и задълбочен, уличен и изискан, хлапашки и зрял, той е несъмнен кумир на младите генерации и оживено коментиран от медиите. Няма да е пресилено, ако се каже, че е и любимец на някои от най-известните фешън журналисти, които с извънредния си интерес към неговата персона и “шантаво” творчество нареждат имиджа му сред най-известните имена в планетарния съвременен дизайн. Творческият му почерк може да се характеризира като естетизирана еклетика, създадена от смесването на субкултурата и класиката в облеклото. За водещи ценности в изкуството му се открояват неконформизмът, бунтарството и неподправеността в мисленето и поведението. Е, има и такива, които смятат, че Маккуин си е чудесен PR сам на себе си, и че с много от изявите си цели преди всичко медийния шум и провокирането на горещи коментари около името си.
Защо обаче Аликзандър Маккуин и до ден днешен е известен и с прозвището “Лошото момче на Великобритания”? Кои са особеностите на неговото творчество? Може ли да се търси естетиката в неговия скандал или по-скоро става дума за скандал в неговата естетика? Коя е причината той да подхожда нестандартно към избора на пространства за модните ревюта, манекени и изненадващи сценични ефекти? Каква е връзката между субкултурата и висшата мода в неговите произведения?...
ЛОШОТО МОМЧЕ НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ
Подобно на по-зрели свои колеги като Вивиън Уестууд, Жан-Пол Готие, Джон Галиано и др. Маккуин залага на картата “ужасно дете”, “непослушен творец”, “лошо момче”. Накратко философията на този тип поведение се свежда до опълчването срещу традицията и класиката и до следването на скандална неконформистка политика на публично държане. В Англия го наричат така, защото той не се придържа към общите тенденции, а следва собствения си път на развитие, на дизайнерско търсене. Неговият стил от край време е шокиращ и екстравагантен, а хората харесват това, защото така получават усещане за свобода. Бунтарският му характер отчасти се аргументира чрез жестовете на вулгарност и уличен цинизъм, демонстрирани в ранните му ревюта, а отчасти и от радикалните изявления пред пресата и драстичното несъобразяване с “модни авторитети”, “традиции”, “норми за добър вкус и благоприличие”. Той никога, или почти никога не признава успехите на другите модни творци и няма за пример никой от известните дизайнери. Обратното. В позата на нарцис Маккуин твърди, че е почитател на самия себе си. Неговите колекции “Нихилизъм”, “Гладът”, “Птиците”, правени в началото до средата на 90-те години на ХХ век илюстрират различността на твореца, която пък е причина да го схващат като “лошо момче”.
Неговата цел често пъти е не толкова да облече жената, колкото да я съблече, смятайки, че това е изконно право на мъжа в нашето време. Отношението му към парите също е показателно за тази грапавост на характера:”Никога нищо не съм правил единствено заради парите. Те са хубаво нещо, но не и най-важното. Не бих създавал дрехи, заради които да престана да се уважавам. За идеите си мога да жертвам всичко, но единствено заради идеите си...”. Животът му гъмжи от примери за “лошотии”. Като започнем с множеството татуировки ( в т.ч. и прически, индикиращи неговите инициали ), груб и предизвикателен език в публични изяви и стигнем до класическия случай на странност, демонстрират от него в един особено важен момент. Когато Бернар Арно, собственикът на империята LVMH, в т.ч. и на модна къща “Живанши” го кани в Париж и му прави предложение да я оглави като водещ дизайнер, Маккуин не отговаря нищо, а само пита къде е тоалетната. След като се връща оттам, той казва “Да” на Арно. Запитан за поведението си, Аликзандър отговаря, че тоалетната е мястото, където той мисли най- задълбочено и не взима никога грешни решения.
ЕСТЕТИКА НА СКАНДАЛА
За дизайнера скандалът е техника и технология да бъде забелязан и заедно с това да прокара път за новия стил. Много са начините, по които той успява да разбуни духовете – и на медии, и на общественост. Веднъж като използва човешки скелети ( бутафорни, но всички мислят, че са истински), друг път като обкичва манекенките си с умрели птици ( които също се оказват бутафорни или поне препарирани) и трети път – като показва новата си колекция за “Живанши”, есен-зима 1999-2000 без помощта на професионални ( живи) модели, а използвайки механични, въртящи се на конвейр манекени. В едни случаи той подпалва модния подиум ( Лондон, февруари 1998 г.), а в други инсталира роботи-пръскачки, които боядисват дрехите на дефилиращата манекенка. Впрочем някои изследователи на модата и костюма отбелязват че хрумването да инкрустира облеклата с птици е осъществено от Марсел Роша още през 1934 година, а Аликзандър Маккуин просто прави римейк на тази идея в колекцията си за “Живанши” есен-зима 1998-1999 години.
Един от най-скандалните епизоди в модните презентации на Аликзандър Маккуин е ревюто му през септември 1998 година, където той представи колекцията си пролет-лято 1999 година, в която ключова роля бе отредена на Ейми Мълнис – двадесет и двегодишна манекенка с ампутирани крака. Тя се справи достойно, показвайки забележителен корсет, изработен от кожа, обула специални ботуши върху двете си протези. Мълнис е перфектно тренирана и е рекордьорка на дълъг скок и спринтьорство от Атланта (1996) – параолимпийските игри за инвалиди. Независимо от това, пресата шумя дълго време за това, упреквайки дизайнера в търсенето на самоцелни ефекти. Пред Франс прес Аликзандър Маккуин заяви:”Не направих това, за да спася света. Идеята е да се покаже, че красотата идва отвътре”. От значение е и коментарът на манекенката с ампутираните крака:”Някои хора подозират, че дизайнерът ме е “употребил”, за да направи сензация. Но те не знаят, че аз съм свръхамбициозен човек. Отдавна си бях поставила за цел да вляза в средите на висшата мода, и то с голямо име, каквото е Маккуин”.
На друго свое ревю Маккуин прави своеобразен стриптийз, за да погъделичка националното самочувствие на своята американска публика. В края на ревюто си в Ню Йорк ( колекция пролет-лято 2000) той си събува джинсите и остава по долни гащи, които всъщност са шорти, издържани в дизайна и цветовете на флага на САЩ. Проявите на този ексцентричен и несъмнено талантлив моден творец издават още една от причините на дизайнерите да търсят скандала, а именно – желанието им да бъдат различни, да се забележат на фона на трафаретното и баналното представяне и по този начин – да разрушат традицията, създавайки новата форма, новата матрица на презентиране. Разбираемо е за всички, че първото им се отдава много по-лесно, за разлика от второто, което все пак има нужда да издържи изпитанието на времето.
НЕОБИЧАЙНОТО ПРОСТРАНСТВО
Изборът на необичайни пространства за показване на новата мода е привилегия по правило на неконвенционалните и авангардни модни творци. Аликзандър Маккуин не само че не прави изключение от това правило, но тъкмо обратното – той е един от най-крещящите примери за търсене и намиране на странни и – понякога – шокиращи места за своите ревюта: гаражи, запустели пространства, пазари, църкви и пр. Самият той обяснява тази своя привичка с мотивацията, която получава от всяка своя колекция. Конкретният стил, дизайнът на поредните му произведения определя мястото, където те трябва да бъдат представени. Веднъж това предполага сцената да бъде мрачна и загадъчна, а друг път – светла и слънчева, така че моделите да “заговорят” сами. “Ревюто е като предмета на изкуството: трябва да го покажеш там, където публиката най-добре ще го почувства. Изборът е въпрос на усещане” – твърди Маккуин. Когато през февруари 1996 година той показва своята колекция в Крайст чърч, Лондон, става ясно, че изборът му е продиктуван от нещо съвсем лично. Просто в тази църква самият той преди години е намерил успокоение, когато е приел баптизма. И тъй като Крайст чърч е място, където хората се молят и причестяват, а неговата колекция е свързана с религията, правилността на решението му е вън от всякакво съмнение.
КОНЦЕПТУАЛНОСТ, ВИСША МОДА И СУБКУЛТУРА
Още с първите си студентски изяви Маккуин очертава контурите на своето схващане за модния дизайн и за модата въобще. Тогава, а и по-късно той отстоява тезата, че авангардният дизайн е за предпочитане, защото е по-разкрепостен и не се побира в представите за нормалното. Според него този тип моден дизайн е новаторско артистично течение, което отразява мисленето на следващите генерации. Или както сам твърди :”Авангардът не означава просто да направиш костюм, колкото и да е добър той, а цели да промени представата за това, каква би трябвало да бъде модата”. Добре е да се знае, че дизайнерът приема модата и като изкуство, и като занаят. Той съзнава главното й предназначение, свързано с функцията да облича хората, но заедно с това твърде, че модата и по-точно стилът е нещо лично, и че всеки сам трябва да избира как да се облича. Маккуин се вдъхновява от уличната, но и от античната култура. В неговите шоута могат да се видят образци на т.нар. “стрийт фешън”, “сайбър фешън” и заедно с това инспирирани от древногръцките митове модели. Както изповядва самият творец, всичко и всички могат да го вдъхновят: случайният човек на улицата, бизнесменът, който пие кафе, двойката хомосексуалисти...
Според него, висшата мода е въпрос на много големи вложения, тя струва много пари, а хората, които купуват дрехите вече преценят какви суми могат да отделят за тази цел. А що се отнася до младежката субкултура, тя изразява начинът по който новите генерации се обличат – по улицата, в клуба, в рок групите. Тя е част от атмосферата на Лондон и има огромно значение за формирането и динамиката на новата мода.
Дори да не го декларира често, Маккуин е – като всеки творец – чувствителен към социалните конфликти. Така например колекцията му есен-зима 1996-1997 година съдържаше послание за мир. Вземайки за отправна точка Босна, Югославия, Сомалия, евреите, палестинците, арабите и като цяло – воюващите е непримирими страни, той стига до извода, че причини за всяка война по света са религията и фанатизмът. В тази колекция изпъкнаха неговите странни визии за модата, изработени от кашмир, алпака, коприна и различни видове вълна.
* * *
За творческия успех на един дизайнер може да се съди както по отзивите в медиите и получените награди, така и по пазарните нормативи и имиджа на неговите клиенти. Кои знаменитости харесват и си купуват произведенията на Маккуин? Списъкът ще се окаже твърде дълъг, но дори и споменаването само на няколко имена вече е показателно за значимостта и популярността на марката “Аликзандър Маккуин” – Дейвид Бауи и Кийт Флинт от “Продиджи”, Мадона и Изабела Блоу, Михаил Горбачов, принц Чарлз, лорд Ротшилд и един куп още кино- и рокзвезди. Ролята и значението на Маккуин за световната мода е многостранно. Като един от най-революционно настроените и радикални творци, той допринася заедно с още няколко свои колеги да се промени въобще схващането за модерно в облеклото през втората половина на 90-те години. Аликзандър има и заслугата да се театрализира допълнително модата, като набляга на пърформанса и провокацията, като неизбежни компоненти от новата модна визия. Той допринася и за съединяването на уличния и класическия стил, за намирането на оптималната връзка между висшата мода и субкултурата, между модата и анти-модата. По този начин знаменитият дизайнер успява да докаже, че за оригиналния създател на облекла не може да има табута и че колкото по-разкрепостено мисли той, толкова е по-голяма гаранцията за постигането на най-големия капитал на модата – новия външен вид и генералната промяна на формата.
Бележки:
(1) В статията са използвани следните източници: Ермилова, Д.Ю. История домов моды, “Академия”.Москва, 2003; История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003; Стойков, Л. Световната мода. Първа част ( Англия и Франция).С.,2000; Стойков, Л. Теоретични проблеми на модата.С., 2006; Evans, C.Fashion at the edge. Yale University press. New Haven and London, 2003 ; Martin, R.The St.James Fashion Encyclopedia:A Survey of Style from 1945 to the Present.Visible Ink Press. Detroit,1997; McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000; Seeling, Ch. Fashion. The century of the designer 1900 – 1999. Konёmann,2000,Cologne; http://www.vogue.co.uk/ и др.
ВИДЕО:
Alexander Mcqueen Fall Winter 08/09
Alexander Mcqueen Spring Summer 08 Womenswear
Alexander Mcqueen Spring Summer 08 Menswear Full show
ALEXANDER MCQUEEN AUTUMN/WINTER 2007-8
Alexander Mcqueen Spring Summer 2007 Womenswear
Снимки:
1.Аликзандър Маккуин, 1997
Фото: © Sean Ellis
2.Дипломната колекция на Аликзандър Маккуин от ревюто в колежа “Сентръл Сейнт Мартинс” в Лондон, 1992
Фото: © Niall McInerney
3.Колекция “Нихилизъм” на Аликзандър Маккуин, пролет-лято 1994
Фото: © Niall McInerney
4.Колекция “Птиците” на Аликзандър Маккуин, пролет-лято 1995
Фото: © Niall McInerney
5.Колекция на Аликзандър Маккуин, есен-зима 1995-1996
Фото: © Niall McInerney
6.Колекция “Гладът” на Аликзандър Маккуин, пролет-лято 1996
Фото: © Niall McInerney
7. Колекции на Аликзандър Маккуин за “Живанши” 1996-1997 години
Фото: Seeling, Ch. Fashion. The century of the designer. Köln, 1999, p.479.
8. Колекция “Куклата” на Аликзандър Маккуин, пролет-лято 1997
Фото: © Niall McInerney
9. Колекция висша мода на Аликзандър Маккуин за “Живанши”, есен-зима 1997-1998
Фото: McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000, р. 108;
10. Колекция на Аликзандър Маккуин, пролет-лято 1998 г.
Фото: © Chris Moore
11. Колекция на Аликзандър Маккуин, есен-зима 1998-1999 и колекция на Аликзандър Маккуин за “Живанши”, есен-зима 1999-2000
Фото: © Chris Moore / © Niall McInerney
12. Корсаж и част от панталони от колекцията висша мода на Аликзандър Маккуин за “Живанши”, есен-зима 1999-2000
Фото: © Андерс Едстром / История моды с ХVІІІ по ХХ век. Колекции Института костюма Киото. “Арт-Родник”, Москва, 2003, с. 609
13.Колекция висша мода на Аликзандър Маккуин за “Живанши”, пролет-лято 1999
Фото: McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000, р. 359;
14. Колекция на Аликзандър Маккуин, есен-зима 2001-2002
Фото: © Roberto Tecchio
15. и 16. Модели от колекцията на Аликзандър Маккуин “Зашеметяващо и смущаващо” – 1998 г.
Фото: © Nick Knight
17. Колекция прет-а-порте на Аликзандър Маккуин за “Живанши”, есен-зима 1997-1998 г.
Фото: © Niall McInerney
18. Колекция на Аликзандър Маккуин, есен-зима 2001-2002
Фото: © Roberto Tecchio
19. Колекция висша мода на Аликзандър Маккуин за “Живанши”, есен-зима 1998-1999 г.
Фото: Seeling, Ch. Fashion. The century of the designer. Köln, 1999, p.163
20. Модел от колекцията “Данте” на Аликзандър Маккуин, есен-зима 1996-1997
Фото: © Niall McInerney
21. и 22. Аликзандър Маккуин, есен-зима 2007-2008
Фото: © Jessica Stam at IMG/Marcio Madeira/VOGUE.COM
23. и 24. Аликзандър Маккуин, пролет-лято 2008
Фото: © Marcio Madeira/VOGUE.COM
25. и 26. Аликзандър Маккуин, есен-зима 2008-2009
Фото: © Marcio Madeira/VOGUE.COM
Прочетено: 11413 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 9, Април 2008
ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:БРОЙ 8: Стела Маккартни: "Модата е само облекло - не забравяйте това"
БРОЙ 7: ХЮСЕИН ЧАЛАЯН: “МОДАТА Е КОМБИНАЦИЯ МЕЖДУ ИЗКУСТВО, ЗАНАЯТ И ПРОДУКТ”
БРОЙ 6: МИУЧА ПРАДА: “ОБИЧАМ МОДАТА, НО ТЯ ТРЯБВА ДА СИ ЗНАЕ МЯСТОТО, А НЕ ДА УПРАВЛЯВА ЖИВОТА НИ!”
БРОЙ 5: РОБЕРТО КАВАЛИ: “КРАСОТАТА ИДВА ОТВЪТРЕ И Е ОТРАЖЕНИЕ НА ИНДИВИДУАЛНОСТТА НА ЧОВЕКА!”
БРОЙ 4: ТОМ ФОРД: “МОДАТА СЕ ЗАХРАНВА ОТ ИРОНИЯ, ЗЛОСЛОВИЯ И ПОДЛОСТИ”!
