ЕЛИЦА ТОДОРОВА ЗА БЛАГОТВОРИТЕЛНИТЕ КАУЗИ, МУЗИКАЛНИTE ЕКСПЕРИМЕНТИ И ШВЕДСКОТО КРАЛСКО СЕМЕЙСТВО

* Eлица е новото рекламно лице на "Магама"

Какви са отзивите след участието ти на концерта на „БГ радио”?

Страхотни! Отдавна не съм виждала толкова усмихнати хора на едно място. Но най-щастлива съм, че осъществих една от мечтите си – да свиря заедно с най-малките ученици по ударни инструменти в Музикалното училище в София. Очарована съм, защото някои от тях за първи път излизаха на сцена и се справиха блестящо, като едни малки рицари. Искам специално да благодаря на преподавателката Мария Палиева, която ми помага за работата с децата. Впечатлена съм от нейния подход, търпението и добрината, с които се отнася към тях.

Заставаш зад много благотворителни каузи. Какво е твоето послание?

За мен истинската благотворителност е тази, която не е афиширана. От много години помагам на хора, които срещам и виждам, че имат нужда, но не мисля, че трябва да се сещаме за тях само покрай празниците. Ако имаш възможност, импулс и желание да помогнеш, винаги можеш да го правиш. Според мен Господ дава възможност на хората, които имат сърца, да помагат на другите. Животът е много динамичен, особено за музикантите. За мен е много важно да не губя контакт с хората, колкото и големи изяви да ми се случват. Занимавам се с екология от 3 години и кампанията ми „Да засадим дърво, да запазим Земята чиста” се радва на голям успех. Тази година засадихме с децата най-много череши и брезички.

През април представи песента „Тебе поем”, посветена на Световния мир. Какво те накара да я изпълниш?

Тя е провокирана от събитията, които се случват в световен аспект. Тепърва много ще се говори за тях, наближавайки 2012 г. aз лично не мисля, че светът ще си отиде, а по-скоро, че ще има едно духовно прераждане сред хората. В разговор с кмета на София г-жа Фандъкова преценихме, че можем да направим такъв жест – да подарим тази песен на църквите и манастирите в България. Написана е от Добри Христов и е на народа. Няма да печеля от нея, реших да я подаря.

Работиш съвместно с много музиканти. Последно направи и едно по-различно включване в дуета с Криско. Плануваш ли други подобни изненади?

Обичам успешните музикални експерименти. Много ми харесва работата с D2 и рокендрола като музика. Мисля да експериментирам в тази посока – да съчетая фолклор с рок елементи. Вече записах дует с Гал Сасон – израелски астролог, музикант и писател, с който скоро ще изненадам публиката. В края на май имам концерти в Ню Йорк и Амстердам, а през юли ще участвам в грандиозен концерт в Германия, който ще бъде едно от събитията на годината. Засега обаче ще запазя подробностите в тайна.

Твоя запазена марка са разветите коси на сцената. Доколко обичаш да експериментираш с косата си?

Сцената е магическо място, на което можеш да пробваш страхотни визии. Много съм щастлива, че за всеки видеоклип мога да пресъздам различна епоха и идея. Харесва ми косата да е права и пусната свободно. Когато свиря, обичам да я усещам как се вее около мен, да чувствам нейната виталност. По време на фотосесия много държа да се получи добър контражур, който подчертава движението на всяко косъмче. Това са детайли, които човек наблюдава и търси в красивия краен продукт. Най-смелият ми експеримент е, когато се появих с лилава перука в песента „Луди нощи”. Всички бяха втрещени. Пробвала съм да къносам косата си в тъмен цвят. Когато танцувах във VIP Dance, пробвах и руса перука. Но забелязвам, че природата обикновено дава този цвят, който най-много отива на човек.

Защо избра да работиш с Вили Боршукова и да бъдеш рекламно лице на салон “МАГАМА”?

Много често в живота и в работата подхождам интуитивно. В момента, в който влязох в салона, Вили ме посрещна така, сякаш се познаваме от години. Усетих, че е вярваща. Аз също съм вярваща и обичам да общувам с духовни личности. Усетихме се много бързо.

А какви грижи полагаш за тялото си?

Толкова много работя, че почти не ми остава време за релакс. Все пак, когато имам възможност, обичам да посещавам Велинград заради лечебните минерални извори. За мен това е едно от най-специалните места в България. Вкъщи обичам да си вземам гореща вана, да лежа в нея и да си мечтая за бъдещите проекти. За лицето и косата си правя една много лесна и бърза маска с чист мед – кожата ми става по-гладка и леко румена, а косата – по-обемна и със сладникав аромат.

А остава ли ти време за спорт?

Като малка тренирах синхронно плуване. Дори бях шампион на 50 м под вода. След това започнах да свиря и да пея и нямах време да съчетавам всичко. Но винаги съм харесвала конете. Чрез общуването си с тях релаксирам. Дори да нямам време да пояздя, достатъчно е да ги погаля и да им поговоря.

Познаваш се с принца на Монако Албер и шведското кралско семейство. Какъв спомен оставиха у теб?

На официалната вечеря с шведското кралско семейство ми направи впечатление, че те са близки до народа. По протокол те не трябва да показват емоции. Имаше обаче един момент от песента „Девойко мари хубава”, в който принцеса Виктория започна леко да танцува на стола си. Всички се обърнаха и я погледнаха странно. След концерта тя сподели, че нашият неравноделен ритъм й напомнял темперамента на баба й, която е от Бразилия, затова си позволила така да се разтанцува. А принц Албер след концерта изяви желание да удари няколко пъти по моята тарамбука и по тъпана на Стоян, защото е бил барабанист в детските си години.

Спомена за бъдещи планове. Как се виждаш след година?

Представям си се на някоя голяма световна сцена до някои големи световни звезди. Много се артистите, от които се вдъхновявам. За мен е важно обаче не само какви музиканти и професионалисти са, а и какви са като личности и характер. Живеем в доста комерсиален свят, но откровеният стремеж към пари и задъханата амбициозност не ми допадат. Аз лично харесвам по-скромните, вглъбени и отдадени хора.

Стрелба напосоки с бързи отговори:

Първото нещо, което виждам сутрин... в банята са три думи, написани с червило: Обичай! Усмихвай се! Пей! С тях започва денят ми;

Жълтинката, на която най-много се смях, е... че имам връзка с Мария Шерифович, която е с обратна сексуална ориентация, и че съм бременна от нея;

Мога да свиря на... всичко, но най-вече умея да докосвам човешките души – като струни на арфа;

Всеки инструмент се нуждае... от много отдаденост, време, търпение, труд и любов;

Колекционирам автентични барабани, защото... носят духа на страната, от която идват. Имам над 30, все специфични;

Хората не знаят за мен, че... имам едно любимо тайно място в България, сред природата, където обичам да ходя и да мисля за следващите си песни;

Петото място на Евровизия 2007 за мен е... първо място!

Дум-така-таката бум така-та е... универсалният музикален език на барабанистите по света;

Любимите ми дестинации са... екзотични и древни, с богат дух и култура като Мароко, Виетнам, Индия, Китай;

Най-екзотичното място за песни е... това, на което ми предстои да пея. Със сигурност ще бъде в Африка, където съм живяла като дете.

Интервюто взе Катя Арсенова

Снимки:

– 6. Фотосесия на Eлица Тодорова

коса и грим: МАГАМА

фотограф: © Владо Балевски

гардероб: Мира Бъчварова

Източник: сп. „Coiffure Beauty”

Прочетено: 4854 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 46, Юни 2011

ГЕЯ АНТОНОВА: "НАЙ-ХУБАВИТЕ МИ НЕЩА СА СВЪРЗАНИ С ПЪТУВАНИЯ"

Кое е най-хубавото нещо, което ти се случи през последния месец?

Ходих на палатка преди две седмици и открих едно страхотно еко село между София и Пловдив – Варвара се казва, има четири минерални басейна и еко преходи в планината. Винаги най-хубавите ми неща са свързани с пътувания.

През 2008 г. стана лице на българската марка очила KWIAT, а на следващата година спечели националния конкурс „Да бъдеш Мерилин – усещане за жена”. С какво тези успехи помогнаха на кариерата ти на модел, която определено се развива много добре?

Конкурсътна KWIAT беше първото по-сериозно нещо, което спечелих. Тогава даже участвах с полупрофесионални снимки. Занимавах се с мода и преди да спечеля конкурса, но след него нещата станаха по-сериозни. След като станах лице на KWIAT се почувствах по-уверена, започнах да си търся контакти, да гледам с коя агенция мога да работя и цяло лято пътувах по морето и снимах реклами. Конкурсът ме мотивира и ми вдъхна самочувствие. Освен паричната награда имах и подарък очила, които минаха през много премеждия, но оцеляха. А иначе конкурсът за „Мерилин” беше голяма забава. Тогава вече имах много сериозен бук и след него заминах за Турция.

Харесваш ли актуалната в момента тенденция на големите ретро форми при очилата?

Изключително много ги харесвам, сега имам нужда от диоптрични очила и трябва да си намеря такива пластмасови с големите цветни рамки, за да си ги нося постоянно. Не ме е срам да ходя с диоптрични очила, чувствам ги като аксесоар. А иначе имах едни ретро очила от KWIAT, кръгли с перли, но ги загубих в Китай. Голяма мъка са ми, още си ги търся същите, една година мина и не съм ги забравила. Между другото съм ги рекламирала на доста хора, без шега – стъклата са страхотни, а мисля, че това е най-важното.

Учиш PR във Факултета по журналистика и масова комуникация, какви са наблюденията ти върху тази професия в България?

Моят опит така или иначе е в сферата на лайфстайла. Сега не мисля, че работата в PR сферата ми допада толкова. Интересното е, че преди четири години бях толкова убедена, че това ще правя и с такъв хъс започнах да уча. Изключително много се разминава това, което уча с практиката. Смятам да следвам магистратура в чужбина и да е нещо от рода на социални конфликти, човешки ресурси. При всички положения нещо в социална сфера и от тази гледна точка PR-а ще ми бъде много полезен.

Споделяла си, че киното е една логична следваща стъпка за теб. Кои от съвременните български филми харесваш?

Да, киното е хубава стъпка, но за него човек трябва да има много късмет. В един момент може да си много близо, а в следващия даден проект, който е почти готов, просто да не се реализира.

Що се отнася до филмите – много ми хареса „Тилт”. Когато искам да се развеселя, гледам американски филми, в тях знам със сигурност, че ще има хепи енд, каквото и да се случва. Докато в европейското кино изисква повече концетрация.

Към какво си толерантна и към какво изпитваш нетърпимост?

Не ме дразни, например, навлизането в личното ми пространство, що се отнася до материални неща. Неприятно ми е, когато някой не е коректен и стриктен. Дразнят ме в повечето случай някакви дребни неща, но мисля, че те показват липсата на подредба в ценностите на човек. Аз живея в голям хаос, но въпреки това смятам, че имам определена ценностна подредба, с която не преча на околните.

Много ме дразнии идеята на „не може” - тази първоначалната нагласа да откажеш нещо, което всъщност можеш да направиш, е наистина неприятна и хаби много нерви.

Кое е най-трудното предизвикателство, с което си се справяла?

Имах трудности в Китай – не искаха да ми издадат виза за Тайланд. Разправях се с хората в посолството, после с консула и след ред крокодилски сълзи ми издадоха виза. В Азия установих, че чак когато започнеш да викаш и да се разправяш, ти обръщат внимание.

На моменти пребиваването там си беше страшно, изпитах страх тотално на физическото ниво на оцеляване, което е на дъното в пирамидата на Маслоу. Като се върнах в България се чувствах почти безсмъртна.

Според теб бракът отживелица ли е?

Не съм против идеята за брака, а и напоследък бях на доста сватби. Струва ми се, че дори са на мода. Сватбата е една голяма веселба в твое име, макар и свързана с няколко месеца нерви преди това. Мисля, че повечето жени, включително и аз, биха се радвали да има такъв един ден в живота им.

В какво според теб се изразява сексапилът на жената и на мъжа?

При мъжа сексапилът се изразява в действията му, в начина, по който говори, в неговата самоувереност и решителност, във всичко, което той прави и в това как се държи с една жена и с хората по принцип. При жената сексапилът, според мен е в начина, по който останалите я усещат, в това как излъчването й влияе на околните.

Какво мислиш за влиянието на технологиите върху отношенията между хората, за виртуалната любов и за все новите и нови технологични джаджи, които се появяват непрекъснато?

Смятам, че това е едно нормално развитие на нещата, както и това, че онлайн медиите имат много по-голяма популярност отколкото печатните. Хората имат повече избор и информация. Аз не усещам негативите на IT технологиите, защото с хората около мен комуникираме главно на живо. Но децата като че ли се интересуват повече от джаджи отколкото от другите деца. Това не е добре, но все пак по-голяма е ползата отколкото вредата от технологиите и всичко зависи от това как хората ги употребяват. Виртуалната любов ми е непозната, но щом като много хора се залюбват и задомяват в интернет, явно е възможна.

Ако си на палатка в планината и видиш падаща звезда, какво би си пожелала?

Ще си пожелая цял живот да правя това, което ме кара да ходя с усмивка на работа и да се чувствам удоволетворена от себе си – само това, за да не затормозявам падащата звезда.

ГЕЯ АНТОНОВА