МАНОЛО БЛАНИК: „ИМАМ МИЛИОНИ ИДЕИ В ГЛАВАТА”

Христиана Анева

Чуем ли за Кари Брадшоу от „Сексът и градът”, няма как първосигнално да не се сетим за страстта й към обувките и по-специално - за любимия й дизайнер Маноло Бланик. Той радва милиони жени по света с перфектното качество и неповторимия стил и дизайн на произведенията си.

Маноло Бланик е роден на 28 ноември 1942 година в Испания. Влиза в света на модата през 1970 година и прави истинска революция в дизайна на обувки. В периода, през който са на мода грубите, и не дотолкова естетически издържани платформи, той се обръща към високите токчета, познати още като стилето. Обувките Маноло Бланик са известни с изчистения си класически стил.

Носител на редица награди, сред които „Стилето” през 1997г., „Дизайнер на аксесоари на годината” през 1990г. и „Специалната награда” през 1987г., връчени му от Съвета на модните дизайнери на Америка (CFDA), Маноло Бланик се радва на огромна популярност по цял свят. По-долу ви предлагаме интервю с него:

Как станахте дизайнер?

Това е дълъг, дълъг път. Баща ми искаше да се занимавам с международно право, така че записах да уча точно това в университета, но още първия семестър разбрах, че не с това искам да се занимавам. Прехвърлих се да следвам литература, но и това не ме правеше щастлив. Тогава помолих за разрешение да бъда преместен в училището по изкуствa и там намерих мястото си. Исках да творя, да правя нещо с ръцете и главата си. Бях в Париж много години и всеки ден беше купон, но френският манталитет не ми допадаше. Преместих се в Англия и това, което хората там създаваха беше впечатляващо и ме заинтригува страшно много. През 1972 година Ози Кларк каза: „Направи обувки за моето шоу”. Но това, че днес аз правя именно това се дължи на факта, че пристигнах в Америка и показах скиците си на Даяна Врийланд, която по това време беше редактор на сп. „Вог”. Тогава започнах да създавам обувки наистина. И се пристрастих.

Защо обувки?

Защото сами по себе си обувките носят живот: стоейки на пода, ти гледаш на тях като на предмет. А роклята, просто трябва да я носиш. Също обичам да гледам как обувките декорират краката на хората, докато те вървят. Обувките освежават живота ни. Носят радост на жените – или на техните съпрузи.

Успехът Ви като дизайнер веднага ли дойде?

В началото бях невежа! Отне ми 10 години да науча тънкостите на занаята – но не в училище, а във фабриките. Бях истински щастливец, че около мен имаше невероятни жени, които бяха луди по това, което правех – Бианка Джагър, Палома Пикасо, Мариса Беренсон и много други. Това, което правех аз беше напълно различно от ужасните платформи, които се носеха по това време. Придържах се към класицизма, вдъхновен от 19-ти век. И предполагам, че точно това ми помогна много.

Винаги ли сте имал афинитет към артистичността?

Предполагам, че съм роден с изкуството. Майка ми беше изключително артистична жена. Тя рисуваше и правеше статуи. На острова, по време на войната, не разполагахме с никакви материали, така че тя убеди местен обущар да я научи да прави някои неща сама, които всъщност й се получаваха доста красиво.

Как успявате година след година да ни изненадвате с напълно различни колекции?

Не е трудно, то просто се случва. Понякога трябва да бъда редактор на самия себе си, тъй като имам милиони идеи в главата. Когато създавам колекция, аз несъзнателно създавам някакъв образ на жена. Например в началото на новия век, бях завладян от мисълта за живота на Креолите в Съединените Щати. Бях любопитен за музиката им, за прослойките в обществото им, за работниците и за начина по който се обличат, затова отидох до Савана и до Чарлстън. И така, създавах обувки, мислейки за всичко това.

Перфекционист ли сте?

Да. Правя всичко, което мога, така че крайният резултат да бъде красив, обувката да бъде направена от най-добрите материали и да осигурява стабилност на ходилото. Всеки ден съм критичен към себе си. Казвам си: „Не, това не е достатъчно добро” и го махам.

Как балансирате между изкуството и търговията?

Никога не съм имал добро стратегическо мислене относно това кое се продава добре и кое не се продава. Аз правя мода, наистина, но мисля, че не е редно да се променя драстично тенденцията от единия сезон до следващия. Разбира се, наясно съм с икономическата обстановка. И смятам, че обувките са скъпи за някои хора. Но те са ръчно направени от изключително красиви материали и няма как да бъдат продадени за 150$ - не, невъзможно е. Но те са вечни. Не ги купуваш сега, а след няколко месеца просто да ги захвърлиш.

Бихте ли работили с други търговци, с цел намаляване крайната цена на продукта и разширяване на потребителския кръг?

Ако някой ми предложи – да. Защо не? Ако можеш да постигнеш същия силует, като вместо да използваш най-красивия шифон, използваш прекрасен лен, това ще бъде чудесно. Страшно ми допада тази идея.

Защо сте останали независим?

Не харесвам големите компании, в които, за да се направи дори един дребен детайл се провеждат безкрайни срещи. Не мога да се занимавам с това – твърде съм стар за тези неща сега. Ние сме семейна фирма – сестра ми, племеницата ми и още няколко души. Успешни сме, въпреки че не сме голяма компания. И така за мен е по-лесно, защото когато съм в момент на паника или пък съм ядосан, просто се извинявам и всичко е наред. В този момент е много трудно да бъдеш самостоятелен, точно за това трябва да работим усилено, за да изградим визията на обувките, които хората желаят. Сам създавам дизайна на всички обувки, и така ще бъде. Не искам да бъде повлияван. Понякога успявам, друг път – не, но това е моят продукт, моята идея и ще следвам тази практика до края.

Източник: http://hbr.org

Снимки: