МЕТРОСЕКСУАЛНОСТТА – ОТКЛОНЕНИЕ ОТ МЪЖКИТЕ НОРМИ ИЛИ НОВ ГРАДСКИ ЕТАЛОН

МЕТРОСЕКСУАЛНОСТТА – ОТКЛОНЕНИЕ ОТ МЪЖКИТЕ НОРМИ ИЛИ НОВ ГРАДСКИ ЕТАЛОН

Дали грижата за външния вид при жените се оказа заразно явление или просто консуматорският свят е безпощаден

Как мъжете най-сетне реагираха на еманципацията на жените и какво печелят от това дамите

Нинко Евгениев

«Метросексуалността, като извънредно старание по отношение на външността на мъжа, в по-голяма или по-малка степен се предшества исторически и културно от феномени като стиловете „денди” „контета”, „педанти”, „юпита” и др.», коментира Любомир Стойков (Стойков, Л., Теоретични проблеми на модата, София, 2006, стр. 139) А когато една субкултура премине рязко границата на популярност, тя концентрира в себе си голяма мощ – възможността да създава еталони. Субкултурата се превръща в попкултура, когато малоумно селянче от риалити шоу заявява с висок глас „Аз съм мьетромьен, бье!”. Метросексуалността става дори безсмислена попкултура, когато кварталните пуберчета започват да копират не съвсем ясен им модел.

Как започва всичко?

Дейвид БекъмКакто всяко друго явление метросексуалният мъж също има свои предходници, от които, съзнателно или не, е черпил опит и идеи. Едно от определенията за “денди” гласи, че това е “мъж, за когото от най-голяма важност са физическото излъчване, изтънченият език и интелектуални вариации за прекарване на свободното време”. С времето думичката “денди” се превръща в синоним на “джентълмен” и “аристократ”, но изначалното значение по-скоро сочи към влиянието на дендизма като “политически протест срещу възприемането на егалитарни принципи”. И ако Шарл Бодлер е прав, че ”Денди е този, който превръща естетиката в жива религия”, то метросексуалът хваща същата пътека, само че асфалтирана – явлението се прехвърля години по-късно в урбанистичната среда и прехода 20-21 век. Явлението "метромен" се появява в кризисен за мъжа момент: 90-те години на 20-и век поставят мъжете в условия на жестока конкуренция не само помежду им, а и с другия пол. И докато дамите от години използват успешни и добре отработени поведенчески модели, които да ги презентират като преуспели, самоуверени и властни, представителите на силния пол трябва да се борят за място в това Общество на благоденствие. Мъжът осъзнава, че в словосъчетанието "лъскава опаковка" смислово носещата думичка не е "опаковка" (т.е. прекомерното самовзиране не предизвиква срам и страх). Лъскавостта продава. Мъжът е консуматор. Мъжът е и продукт. Метросексуалността се оказва една от малкото възможни рефлекции на градската култура. И съвременният мъж разбира това добре.

Дейвид Бекъм"Метромен" е термин, описващ мъже, които имат силна загриженост за естетиката в образа си и изразходват значителна част от времето и финансите си за поддържане на своите външен вид и лайфстайл. Терминът обаче еволюира и променя основното си значение (хетеросексуален мъж, който изглежда или се държи като хомосексуален или бисексуален). Днес "метромен" означава по-скоро мъж, който полага извънредни грижи за тялото си - епилация, маникюр и педикюр, сложна прическа, понякога грим - и използва <а href="https://www.fashion.bg">дрехи и аксесоари, които доскоро също са били изцяло привилегия на дамите. Ако пък задълбаем в психологическите проявления на понятието, можем да стигнем до извода, че явлението "метромен" е не само в естетическата и лайфстайл сфера, а е и опит чрез употребяване на продукти, присъщи на дамата, тя да бъде разбрана от мъжа по-добре и в детайли.

Понятието еволюира!

Брад ПитПървата поява на термина "метромен" откриваме в материала "Ето го мъжът с огледалото" на Марк Симпсън, където се разглежда новият урбанистичен образ на мъжа. Материалът излиза в "Индипендънт", най-влиятелният британски ежедневник, на 15 ноември 1994 г. Въобще първите споменавания на термина датират от това десетилетие. Симпсън се връща на темата през 2002 г., когато публикува в www.salon.com "Срещи с метросексуалния мъж". Така и аудиторията в САЩ за първи път се сблъсква с явлението. "Метромените нападат!" е озаглавен материал в "Ню Йорк Таймс" през юни 2003г. Някои източници сочат Мериън Залцман за създателка на термина, но тя признава Симпсън за първи. Терминът "метромен" е разгледан в детайли в книгата на Симпсън "Мъжките роли", където основна тема са аспектите на живота на мъжа. Тук е развита концепцията за метросексуалността по начин, достъпен както за академичните, така и за непрофесионалните среди.

Брад ПитБившият служител в "Метро радио" Мич Мъри твърди, че той е създал първообраза на термина още през 1980 г. По това време думата е имала съвсем различна конотация. Работата на Мъри в радиото се състояла в правенето на интервюта с известни личности, създаването на скечове по тях и въобще хумористични материали. Мъри заявява, че точно един от тези материали се наричал "Ние сме метросексуалните". Доказателства обаче няма.

С нарастването популярността на термина се увеличава и възможността за интерграция на гейове, но по-важното е, че отклоненията от досегашните норми за мъжественост престават да са табу. В съвсем кратък период Холандия, Белгия и Канада позволяват сключването на гей-бракове, същото се случва и в някои щати на САЩ. А телевизионен канал "Браво Нетуърк" дори създава предаването "Гей-поглед към хетеросексуалния мъж", където гейове дават съвети за облекло, поведение и др. на хетеросексуални.

Роби УилямсМедиите често опитват да обяснят термина "метромен" или "метросексуален мъж" като използват конкретен образ. Това прави и самия Симпсън в материала си в www.salon.com – Дейвид Бекъм е посочен като първопроходник, първи и най-ярък екземпляр, пример за това, което разбираме под "метромен". В следващи свои материали Симпсън стига и по-далеч, като нарича Бекъм "метросексуална икона" и добавя към неговия "вид" имена като Брад Пит, Леонардо Ди Каприо, но и такива като Джордж Клуни, Арнолд Шварценегер, Доналд Ръмсфелд. Дали обаче те са типични представители на явлението "метромен"?

Метросексуалните мъже попадат в една условна група с представители на други две субкултури – юпитата и юберсексуалните. Нито една от трите субкултури не се асоциира пряко с улицата и уличния живот, с ъндърграунда и протестната култура, но всички те изразяват вкуса и предпочитанията на младите и добре поддържащи се мъже, които обикновено са с висок професионален статус и олицетворяват елегантния градски стил на обличане.

Роби УилямсНарцисизмът играе решителна роля в поведението и външния вид на метромена. Поне така твърди Марк Симпсън (“Мъжките роли” 1994). В главата “Нарцисът пазарува” Симпсън описва сложната взаимовръзка между консуматорството и нарцисизма. Позовавайки се на текста на Зигмунд Фройд “За нарцисизма”, Симпсън обяснява нарцистичната любов така:

“Човек може да обича: (1) Според нарцистичния си тип (а) Себе си, (б) образ, който е отговарял на същността му в минал момент, (в) Образ, до който иска да се доближи в бъдещето, (г) някой, който в определен момент/период е бил важна част от живота му

Джон СтюъртОказва се, че метросексуалният мъж още изначално е омагьосан от консуматорския свят и е или иска да бъде това, което вижда в списанията и рекламите. Резултатът е затворен кръг – lifestyle-списанията промотират образа на метромена, четат ги мъже, възприемат определени грижи за себе си като ежедневие, създават се нови метромени. Метроменът, както го разбира Симпсън, би трябвало да бъде от тип (а) или (в), защото обожава себе си или свой идеален образ, до който иска да се приближи в бъдеще.

Юпитата, или още младите градски специалисти (yuppies – от англ. young urban professional), според Любомир Стойков, претендират за елитарност и наистина са забележителни с това, че за своята 30-35 годишна възраст регистрират огромни финансови успехи. Работят на няколко места и печелят много, дори и с цената на тотално изтощение. Стремежът им към стопроцентова професионална реализация както и марките “БМВ”, “Волво”, “Ролекс”, “Бърбъри”, “Рив Гош” заемат централно място в стила им на живот. Юпи-стилът едновременно включва изявен професионализъм, компетентност от най-висока класа заедно с неистов работохолизъм и желание за себеизтъкване в контекста на лукса, просперитета и хиперелегантността. (Стойков, Л., Теоретични проблеми на модата, София, 2006, стр. 138) Прекрасен пример за “междинен модел” между юпи и метромен е героят на Крисчън Бейл - Патрик Бейтман - от филма “Американски психар”. У героят присъства както работохолизмът и зависимостта от свръхвисоки критерии за елегантност, така и маниакалното поддържане на фигура, обезкосмяване и използване на много козметика с цел разкрасяване.

Пиърс БроснънЮберсексуалните мъже (ubersexual – от немски) са своеобразно противодействие на метросексуалността, но донякъде и нейно “узряло” продължение. Под “юберсексуален мъж” се има предвид комбинация от изряден външен вид с интелигентност в едно. Прословутият «мачизъм» намира своята нова модна обвивка. Приоритетното достойнство на юберсексуалния мъж е неговата естественост и пълноценното му покритие с природната, с расовата му мисия и същност. Но не е краен консуматор на материалните вещи и не залита към прекомерните, сведени до абсурд, грижи за косата, кожата и тялото. Юберсексуалните мъже се стремят към съвършенство, но заедно с това са първични и земни. Не изземват модни и козметични предимства на женския пол, а разчитат на чара си. Мъжественост, интелигентност, лидерски способности, естетическа взискателност, концептуалност и вярност са несъмнено водещите качества и добродетели в портрета на съвременния юберсексуален мъж (виж: Стойков, Л., Теоретични проблеми на модата, София, 2006, стр. 141-143). Портретът на тази субкултура се допълва идеално със споменаването на имената на актьорите Джордж Клуни и Пиърс Броснан.

Поп-културен феномен ли е появата на метромена? Оказва се, че не е. Слепите последователи на това явление, имитаторите без усет и собствен стил копират своите идоли – звездите, които са новатори и носители на белезите на нещо различно от поп-културата. А именно – поставянето на началото на субкултурата на метросексуалните. Образът на звездите-метромени е значително по-сложен от този на имитаторите.

Юън МакгрегърВъзприемане на метросексуалния мъж от обществото
Интерес от страна на жените

Интересът към явлението "метромен" е напълно обясним. Когато преди години дамите обуха панталони и запалиха цигара, медиите, а следователно и целият свят, регистрираха «еманципацията». Жената откри силната си страна - крехкостта остана само като основа, която да подчертае нейната независимост. Това не попречи на дамата да остане съблазнителна кокетка. Просто добави нов нюанс - мъжки черти в характера, комбинирани с outlook-а на жените, без това да отнеме от привлекателността им. Дори напротив. Колелото на историята се завърта на 180 градуса и се появява метросексуалният господин. Грижите за тялото, специфичният стил на обличане, аксесоарите, поведението му - те привличат като магнит, защото вече мъжкарят не се срамува от женствената си страна. Напротив, демонстрира я смело. Дамите забелязват, че нещо не е наред. Съпругът/гаджето им отделя повече време за себе си. Процедури по разкрасяване. "Още малко, скъпа, и съм готов!" Елегантната небрежност на новия вид обърква дамите. Естествено, появяват се съмнения относно сексуалната ориентация на мъжа. И става все по-сложно.

Арнолд ШварценегерДамата вижда трансформацията на мъжа до себе си в нещо непознато. Той доскоро е наричал всякакви по-шарени дрешки, с флорални мотиви и т.н. "гейски". Но вече се застоява повече време пред огледалото. Тя вижда балсам за тяло, маска за коса, два скъпи парфюма в банята и полудява. Ако той просто инцидентно проявява краткотрайни желания да се грижи за себе си, може би тя ще го заподозре в изневяра. Сега обаче (според нея) той преминава всички граници - краде от времето й пред огледалото, използва повече козметични продукти от нея, разказва й за новия фитнес/солариум. Дали пък не й намеква, че тя самата не полага достатъчно грижи за себе си и това е първата стъпка към раздялата им? Изскубаните вежди говорят за друго. И дамата постепенно проумява, че от тази трансформация на любимия човек тя всъщност печели.

Доналд ТръмпПървият бонус е новият тип привлекателност на мъжа до нея. Тя забелязва как той привлича все повече женски погледи, когато се разхождат заедно. Нейният любим се е превърнал в сексуален магнит. Затова дамата изключва излишните притеснения и прегръща новото в мъжа до себе си. Започва да говори с него за козметика, да ходят заедно по салоните за красота и на солариум. Това е вторият бонус за дамата - тя печели "дружка", човек, който да е до нея в тези процедури, но и да е далеч по-обективен от приятелките й за постигнатите резултати. Пък и нали именно мъжкият поглед е от значение. Точно този, неговия поглед, тя трябва да приеме като позитивна оценка спрямо себе си – метроменът не би ходил с мърла. Той не би избрал и просто спретната девойка, която не впечатлява с нищо. Ето как третият бонус е своеобразният комплимент на метросексуала към жената до него, към стила и имиджа й.

Нормално е дамата да се колебае в отношението си към метромена-любим. Той е адекватен, понякога прекалено, към градската среда – актуални дрешки, кафенца, музика и филми. Затова жената може да е спокойна за своето социално положение – независимо от финансовото си такова, тя ще бъде „в крак” с урбанистичната култура. Метроменът не е отявлен мъжкар, рядко е груб. По-скоро е грижовен, любвеобвилен, понякога лигав, в голям процент интелигентен събеседник и интимен партньор. Въпросът, дали дамата ще избере метросексуален тип пред неопределен мъжкар, би предизвикал сериозна и малко безсмислена дискусия.

Недоверие от страна на мъжа-непознат
Джордж КлуниМъжът-непознат вижда метросексуалните като префинени женчовци, които не са задължително хомосексуални, но с такъв уклон. Мачото, за когото „педал” и „педерас” (без „т” накрая) носят максимално негативна конотация, няма как да приеме типичните за метромена имидж и поведение. Когато гаджето му излиза от солариума, мачото смръщено ще препсува нещо за „мазното гейче”, което се върти наоколо. НЕмачото няма да препсува на глас, но ще си помисли същото. Изрусяването на косата е „прекалено”. Обескосмяването е „прекалено”. Дизайнерските дрешки – също.

Съмнение от страна на мъжа-приятел
Мъжът-приятел обикновено наблюдава със съмнение промяната. Човекът, с когото той до вчера е пил бира и е псувал шибания съдия на оспорван футболен мач, днес носи впити по тялото дрешки и странно разрошена прическа. Естествено, приятелите на метромена имат два варианта: да приемат новата визия и поведение или да я отхвърлят като „гейска”. Съчувствие, разбиране, съпричастност, съмнение, отдръпване, озлобление – реакциите варират в зависимост от това до каква степен е налице търпимост към явлението „метромен”. Невинаги при трансформацията към метросексуален имидж предишните приятели биват забравени, но със сигурност, съзнателно или не, се прави оценка на техните качества и визия, както и се преценява доколко ще бъдат адекватни те на новата културна среда на новоизлюпения метромен.

Медийно представяне на метросексуалния мъж

БоноВ световен план медиите презентират много и различни модели на поведение. Lifestyle-индустрията фабрикува образи, модели за подражание, създава култове, митологизира, а после демитологизира. Родният lifestyle наистина е обърнат към т.нар. „хайлайф”, но не към звездите и „високия” им стил на живот, а просто помахва смутено за здрасти на свят, от който не може да бъде част (каламбур от “highlife” и “Hi, Life!”). Фенството прераства в идолопоклоничество именно благодарение на lifestyle с етикетче „Произведено в България”. Една от причините за това е неадекватността. Когато на аудиторията се предлага продукт, чийто паричен еквивалент е половината от месечния доход, създаването на субкултура е невъзможно. Поне що се отнася до страничните помощни средства. А БГ-медиите понякога съветват, но по-често заповядват. Ироничният намек, че това е необходимо на българина, е малко излишен. Образът на метросексуалния мъж в българските lifestyle-издания е представен еднопластово и по-скоро епизодично. Аспектите на явлението “метромен” не са разгледани, но медиите, донякъде с право, могат да се оправдаят, че въпросната субкултура е млада и в развитие. Разпространена е тезата, че никой не е съвременник на историята – трябва да минат около 50 години, за да бъдат оценени историческите факти безпристрастно. А след като понятието „метромен” все още е в развитие и ние сме съвременници на първите давани примери за явлението, то няма как изводи от появата и метаморфозите на метросексуала да бъдат направени обективно. На пръв поглед това развитие обаче е крайно непредвидимо – разнопосочно, хаотично и неуверено. Което пък си противоречи с абсолютната увереност на идеалния образ на метромена. Всъщност образът на метросексуалния мъж се променя по една логична линия, като набира сили и смелост с всяка крачка. Силният пол се оказва хедонист не само в първичните удоволствия – секс и гастрономически наслади – но и в издигането на имиджа в култ и превръщането му във висша цел. А съвремието ни няма нищо против такива мъже да съществуват. Медиите също. Защото метроменът от създаването си се превърна в един изключително успешно продаваем продукт. Нещо повече – общественото пространство вече изисква съществуването на този културен феномен.

Метросексуалният мъж днес ще се промени, утре ще еволюира, но няма да изчезне. Защото метроменът е едновременно бохем и естет, интелигент и нарцис. Съвременният мъж търси абсолюта не само в професионално отношение, но и в лично. Контактите му с близки и приятели, интимните му взаимоотношения с противоположния пол – те са строго зависими от външния вид и поведението на младия мъж. Именно имиджът на метромена ще бъде извеждан на все по-предно място в lifestyle изданията. Именно медиите трябва да промотират самоусъвършенстването като ценност, пък била тя и на границата с манията. Всяко време търси различни личности. Всяко време се стреми да бъде запомнено с решителност и изящност. Всяко време има своите герои. А днес те дори са красиви. Бонус!


Снимки:
1. Дейвид Бекъм – супер моделът за метросексуален мъж

2. Дейвид Бекъм

3. Брад Пит

4. Брад Пит

5. Роби Уилямс

6. Роби Уилямс

7.Джон Стюърт

8. Пиърс Броснън

9. Юън Макгрегър

10.Arnold Schwarzenegger

11.Доналд Тръмп

12.Джордж Клуни

13.Боно




Прочетено: 10441 пъти                                             © Fashion Lifestyle Magazine, брой 2, Септември 2007

 ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:
   БРОЙ 1: Индъстриъл субкултурата – мутиралото дете на пънка

Дрехи с отстъпка
Завивки с пух
Рокля с рисунка
 Българският портал за мода Личен сайт на Любомир Стойков Luxury Life
Другото Кино - сайтът за независимо кино сребърни бижута Capino





Мода - Рецепти - Домашни любимци - Свободно време - Лунна диета - Бални рокли - Дамски рокли - Nixita - Print on demand clothing