Ако ревнуваш – значи обичаш?

Ако ревнуваш – значи обичаш? Любов ли е ревността? Кои са причините, които я пораждат? До какво водят реакциите ни и как може да се спасим от разрушаващата сила на ревнивото си подсъзнание?

Радостта от това, че правиш някого щастлив и взимаш участие в живота му бързо отминава, щом на преден план излезе ревнивият дух. Подозрението, че любимият ни може да предпочете някой друг, поражда безпокойство и несигурност – това са първите прояви на ревността. Болезненото чувство засяга самоуважението и самочуствието. Мисълта за несигурност в собственото обаяние и очарование се преживяват с дълбока тъга, огорчение и страдание. Немалко са причините, които пораждат ревност. Това са ниската самооценка, чувството за малоценност и незначимост, емоционалната зависимост – нагласата, че другият е единствен източник на щастие за нас, разрушеното доверие и загуба на вяра в другия, различие в нагласите за сексуална свобода. Ако ревнуваш – значи обичаш?

Емоционалното преживяване на ревността може да бъде пагубно. Всяка една от страните изпитва противоречиви чувства, в които се обединяват любов, огорчение и омраза. Когато сме изпълнени с ревност ние изпитваме страх, гняв, заплаха и несигурност, злоба и желание за отмъщение и в същото време безпомощност и самота. Всички тези състояния ни раздвояват и ни объркват като създават разрушителни мисли за отмъщение и унищожение на другия.

Поведението и реакциите на двете страни са много важни за преодоляването на ревността. За ревнивия е ясно чувството за малоценност, но за ревнувания е мъчително да доказва любовта си. Агресивните нападки и обвинения отговарят с дистанциране и избягване, с осмиване и дори с насилие в някои случаи. Интересно е, че реакциите на мъжете и на жените в ситуация на ревност са различни. Ако ревнуваш – значи обичаш? Мъжете например, демонстрират показност в пръскане на пари за скъпи подаръци и цветя, безропотно задоволяване желанията на партньора, но понякога и отправяне на заплахи и насилие. Реакциите на жените са далеч по-мирни – те се изразяват в подобряване на външния вид, което веднага влияе на самочувствието им и флиртуване, за да се предизвика ревност у партньора. Жените реагират на заплахата с опит да защитят вече изградената връзка и се отдалечават от възможността да се впуснат в нова, докато при мъжете е важно самолюбието, затова са по-склонни на изневяра и търсене на нов партньор.

Всяка връзка е изложена на заплаха. Причината за ревността обаче се крие в нашето подсъзнание. Човек трябва да се научи да цени себе си и да бъде горд. Породи ли се едно малко съмнение, загуби ли се частица от доверието, то връзката вече е разрушена.

„Когато ревнувам, страдам четири пъти: защото съм ревнив; защото се упреквам, че съм ревнив; защото се страхувам, че ревността ми ще нарани другия; защото се отдавам да ме подчини една баналност ...”

Р. Барт

Снимки: