НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО СЪС СПИСАНИЕ „БЕСЕДА”
Нери Даутева
,,Кажи ми какво четеш и аз ще ти кажа кой си.”
Франсоа Мориак
,,Беседа” (1934-1940) e едно от най-качествените периодични издания за времето си, но то би намерило своята аудитория и днес. Изданието спада към специализирания периодичен печат, а проблематиката му е основно за литература, изкуство и домашна култура.
Първоначалната марка, когато излиза като вестник, е ,,Седмичник за просвета. Вестник на българското семейство”, впоследствие логото на изданието се преименува като ,,Списание за литература, изкуство и домашна култура”. Неговата главна редакторка е Елисавета Консулова Вазова (1881-1965), видна българска общественичка, художничка, съпруга на Борис Вазов, брат на Иван Вазов. Нейната цел е да създаде „списание за по-интелигентната българка“ [1], която„да бъде улеснена в своите задачи на домакиня и майка, за да й остане повече време за нейното лично духовно издигане“.[2]
„Беседа ” e с широк тематичен спектър – култура, изкуство, художествена литуратура, общество, социална политика, здраве, мода, практически съвети, с великолепна графична концепция, с находчиви рубрики. Във всяка една от неговите рубрики, редакторката търси качество, както по отношение на писаната форма, така и по отношение на визуалната част. В тази насока и чрез модата, ,,Беседа” задава критерий за нея като част от културата. ,,Като всяко творческо изкуство и модата притежава съответната публика – ценители и потребители, най-вече ония рецепиенти, които търсят контакт с модните произведения, водени от естетически и духовни подбуди. Те посещават ревюта, спектакли, изложби, галерии и музеи за да се обогатят духовно, а не за да заситят някакви прагматически потребности и да удовлетворят някакъв свой банален и комерсиален вкус.”[3]
То цени своите читатели и по тази причина, автори са познавачи в тази област. Такава е дописницата от Париж R. Rolland и модната консултантка Саша. Разделът ,,Моден преглед” е с приложения, в които се включват модели, както за ръчна изработка, плетива, така и приложени кройки към тях, които лично главната редакторка изпробва и шие, преди да предложи на читателите. Изключително богат е този раздел, не само откъм модели, но и със съвети. В него се включват кройки и модели, не само за дамите, но и за господата и за децата, съобразени спрямо сезона и повода. Има модели както за ежедневието, така и за бал, културно събитие, туризъм, сватба, които са придружени с илюстративен материал и с текстова информация за етикета. В броевете, където се публикуват сватбени тоалети е дадена подробна информация и за обичаите, за сватбените подаръци и за новата покъщнина на младоженците.
Има публикации, които предоставят на читателите информация за историята на модата, като ,,Как се създава модата” от Саша в бр.6, 15 февр. 1940 г. Материалът разказва за модата през вековете, или кой на кого служи?
Как се създава модата?
Нищо ново няма по света, даже най-големите открития на нашия век се оспорват. Преди хилядолетия, в по-раншните цивилизации, предполага се, че е съществувало нещо подобно на аероплана – откритие, с което нашият век така се гордее.
Някъде срещнах парадокса, че ако случайно възкръсне някой човек от преди 4-5000 г., само едно нещо ще го учуди и това е цигарата. Всичко друго е повторение. Това е особено очебиещо и в сферата на модата. Тя се повтаря всяко столетие, а понякога по-често.
Как се създава модата? Ние ли и се налагаме или тя ни заповядва? Според мен – и едното и другото. Често тя се дължи на някои кокетки, които искайки да прикрият някои свои недостатъци или да се доближат към пластическия идеал на момента, прибягват към изкуствени средства. От друга страна, модата е същинско огледало, в което се отразяват не само литературните, но и историческите и политическите събития. Най-характерният съвременен пример е ,,шантеклер” на Едмон Ростан. В началото на XIX в. просто върлуваше модата, повлияна от таз пиеса. Полите стеснени долу, спъваха женския вървеж и напомняха стъпките на петела от тази пиеса. Египетските разкопки на Тутанкамон оказаха също продължително влияние върху линията, цветовете и рисунките в облеклото преди 20 години.
Сегашната война също повлия много на модата. Преди всичко, установи се един цвят. Почти всички са в черно. В тези тревожни дни жените не искат ярки цветове. Но парижанката си остава елегантна. Една елегантност, която не е предизвикателна. Естетиката не би трябвало да се забравя и жената да се изоставя. Трябва само усетът на мярка да ни запази в рамките на приличното. Всички тазгодишни тоалети са повече или по-малко повлияни от военното положение. Еполети, многобройни металически копчета и джобчета украсяват костюмите. Чантите са извънредно големи, за да могат да побират газовите маски. Чадърите са снабдени с електрически лампи, за да осветляват вечерно време затъмнените улици. Моделите са повече спортни, с изключение на редки вечерни рокли, които по необяснимо противоречие с условията на живот, имат тенденцията да наподобяват стила на Втората империя или Ренесанса.
Но в наши времена опитите на големите шивачи, да лансират една мода, непродуктивна от събития или неотговаряща на естетическите схващания на момента са преходни и недълготрайни. Многократното връщане към дълги поли през деня не се прихвана, защото не е практично за сегашните условия и за подвижния живот на модерната жена и нейните схващания за хигиената. Същата участ ще постигне, предполагам, и многобройните опити да ни възвърнат към кринолина – най-непрактичната, най-абсурдната от всички моди и която при това можа да се задържи, с малки прекъсвания, почти три века. Една мода, която деформира така естествено хармоничните форми на женското тяло.
И ако някой път тя е била в услуга на онеправданите от природата жени, за да прикрива недостатъците им или последствията на лекомислен живот, на колко други девойки, нямащи нужда от нея се е наложила тя! Мода, която изопачи вкуса на цели епохи и направи от жената неграциозно и смешно същество. Може би, един единствен път кринолинът е бил полезен. Историята разказва, че Луиза де Монтаниар е спасила с помоща на своя кринолин доблестният дук де Монморенси, който се намирал блокиран от неприятеля в град Безие. Тези, които се опитват да я възкресят и намират известна женственост.
Може би дългите рокли, с волани, дантели и голямо количество плат, за вечер са по-ефектни. Но затова не е необходимо да се сложи жената в кафез от тел, банели или дърво. По същите причини, не вярваме да се хване и модата с големи джобове и цип. Според нуждите на деня, някои искат да освободят ръцете от така женствената чанта. Но всичките принадлежности за разхубавяване и освежаване на нашата красота, са неразделни с всяка дамска чанта, и още онези, необходими за пушене, ако издуят женските джобове, ще създадат един силует, в пълно противоречие с модерното.
От безкрайни времена се е създал един идеал за женската хубост и хармония на линиите, който се изменя малко с вековете, но се движи все пак в известни предели. Винаги типът на една висока, стройна и гъвкава жена се е харесвал, ако и в миналото формите да са били по-съществени. Желанието на жената да се доближи до този идеал я кара да измисля разни изкуствени средства. От това желание да се поправят линиите на тялото, се е родил корсетът. Тънка и гъвкава талия винаги се е ценила и затова употребяването на бандажи, колани и корсети е съществувало винаги. Произходът на корсета трябва да търсим, може би, в най-отдалечени времена. Ева, когато е познала голотата си, покрила кръста си с колан от листа. Но ако и произходът на корсета да ни е толкова далечен, можем да се спрем на описанието на Омир на прочутия чародеен колаж на Венера, който поддържал така добре хълбоците и. Първоначално в древна Гърция и Рим, корсетът повече приличал на пояс, с който жената увивала онези части от тялото си, които искала да поддържа или стегне. В тази си форма той е бил дори полезен. Но в XVIII и XIX век корсетът става истински инструмент на инквизицията. Той така стяга кръста, така деформира разни органи, създава болести у жената, че дори медицината бие тревога.
Никакви заклинания, запрещения, заплахи и забрани да се носи този така тежък и неудобен уред не са помагали. Мигрена, сърцебиене, изместване на жлъчката, срастване на ребрата и хиляди други неразположения не са успели да уплашат кокетството на жената. Революцията най-после изгони корсета, който през толкова векове е царувал над женската мода. Но ето, че в 1809 г. той отново се появява и, минавайки през разни усъвършенствания, и до днес съществува. Под името ,,колан” направен от разни еластични материали, той еволюира наравно с модерната пластика. Модата е тиранична и капризна, както самата жена. Но от там – да вярваме във възкресението на корсета! А пък той е необходим за моделите, които ни посочват големите парижки шивачи. Тяхното въображение – твърде е възможно от временно безделие, да се разхожда в далечното минало. Но посоката не е сполучливо избрана. Женското тяло еволюира към свобода, гъвкавост, естествени форми. Бъдещето е на модата, която няма да спира тази еволюция.
Публикувана в бр. 6, 15 февруари 1940 г. от Саша.
Ръководейки се от думите на един от парижките диктатори на модата, Пол Поаре ,,Изберете си цвят, който ви подхожда, госпожо!”, самата главна редакторка, в качеството си на експерт в изобразителното изкуство, пише статия ,,Цветовете в облеклото” в бр. 8, 15 юни 1938 г. В нея, Елисавета Вазова поставя акцент върху простотата в облеклото, цветовете според годишните времена, цветове за пълни жени, цветове за различни типове жени – блондинки и брюнетки, цветове и тъкани, преходи и влияние на цветовете. Авторката подчертава, че според взаимното влияние на цветовете: един цвят, поставен наред с друг, внася в него отенък от самия допълнителен цвят, ,,а цветовете влияят както на тялото, така и на духа на оня, който ги носи.” [6]
В стремежа да задоволи своите читатели от всички категории, изданието пуска и материали за работещи дами, които държат да запазят своята елегантност и на работното си място. Такава е публикацията ,,Тоалетът на работещата жена” в бр. 10, 15 юни 1938 г., в която се дават съвети от Луиза Пейн Бенджамин, завеждаща отдела за красота на американското списание ,,Ladies Home Journal” в този период.
,,Лятната мода 1935”, публикуван в бр. 20, 27 март 1935 г., пък е материал, в който един от парижките диктатори на модата, Жан Пату, говорейки за последните си модели за летни облекла, прави интересни предсказания.
Теми в областта на стайлинга пише и Мара Д. с публикациите „Около гардероба на господата” и ,,Освежаване на дрехите” в бр.8, 15 април 1940 г. ,,Стил в обличането” от Мара Д. в бр. 7, 15 март 1939 г. Прилагат се множество съвети за аксесоари, за съхранение на дрехите и тяхното гладене и пране, предотвратяване на захабяването.
В публикацията ,,Мода и война” в бр. 1, 15 септ. 1939 г. е предаден призива на френските списания дамите да не се занемаряват, да бъдат макар и скромни, но винаги спретнати. Да не развалят хубавия образ, който любимите носят в душата си на фронта. Затова те трябва да се запазят, за да ги посрещнет такива, каквито са ги оставили.
Редакцията въвежда и секция за читателски въпроси под името ,,Беседа с наши читатели”. В тях отговарят специалисти, според темата на въпроса. Те са твърде разнородни. От това какво да облечем по даден повод и как да наредим масата до медицинска тематика като ,,Кои деца имат нужда от рибено масло и кога трябва да им се дава то?” в бр. 11, 23 ян. 1935 г., ,,На каква възраст може детето да се извежда на разходка и колко дълго да се държи вън?” в бр.14, 13 февр.1935 г., ,,Моля отговорете ми по-добре реда на подреждане на приборите на масата. Има ли строги правила за това?” в бр. 32, 19 юни 1935 г., ,,Каква би била най-практичната вечерна рокля, която може да служи както за театър, така и за вечерни балове и вечеринки?” в бр. 13, 6 февр.1935 г. Тези въпроси са показателни за доверието на читателите към изданието.
Това са само част от публикациите по тази област в изданието. Те илюстрират, че “Беседа” (1934-1940), дори в разделите за мода и съвети, където прозира експертност, задоволява стремежите за културно и личностно дообогатяване на четящото население, и в частност на българската жена за този период.
Интервю с един от най-великите дизайнери Едуард Молиньо, от страниците на сп. „Беседа”, четете в следващия брой на Fashion Lifestyle Magazine.
Снимки:
- – 6. Страници от списание „Беседа”, които представят актуални за времето си модели и тенденции.
Фото: Личен архив
Източници:
[1] Мархолева, Красимира. 130 години от рождението на Елисавета Консулова-Вазова // Българи, 2011, №.5-6.
[2] Пак там.
[3] Стойков, Любомир. Модата като изкуство или за непреходното в стила на обличане. // Проблеми на изкуството, XXXIX, 2006, с. 36.
[4] Саша. Как се създава модата. // Беседа, VI, 1940, № 6.
[5] Допълненията на тоалета. // Беседа, № 5, 12 дек. 1934.
[6] Консулова, Елисавета Вазова. Цветовете в облеклото. // Беседа, IV, 1938, № 8.
[7] Лятна мода 1935. // Беседа, № 20, 27 март 1935.
--------------------------------
* Текстът е от магистърската теза „Портрет на „Беседа” (1934-1940)" на Нери Даутева, специалност – „Журналистика и медии”, защитена на 24 юли 2013 г. във ФЖМК, СУ ,,Св. Климент Охридски" с научен ръководител доц. д-р Здравка Константинова и рецензент д-р Ясен Бориславов.
Прочетено: 3873 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 68, Септември 2013
ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:БРОЙ 67: ЖИВОТЪТ НА БАНСКИЯ КОСТЮМ – СКАНДАЛЕН И НОВАТОРСКИ
БРОЙ 66: ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ОЧИЛАТА
БРОЙ 65: ПЪРВИТЕ КРАЛИЦИ НА КРАСОТАТА
БРОЙ 64: „МАРШЪТ НА ПРАЗНИТЕ ТЕНДЖЕРИ” ИЛИ ДЕНЯТ НА ЖЕНАТА
БРОЙ 63: ВАЛЕНТИНКАТА – ПИСМО, ЗАПЕЧАТАНО С ЦЕЛУВКА
