КОКО ШАНЕЛ: ТРИУМФЪТ НА ИЗТЪНЧЕНАТА ПРОСТОТА

КОКО ШАНЕЛ: ТРИУМФЪТ НА ИЗТЪНЧЕНАТА ПРОСТОТА

Проф. Любомир Стойков

Габриел „Коко“ Шанел е родена на 19 август 1883 година в Сомюр, Франция. Губи майка си, когато е на 12 години и е изпратена заедно със сестрите си в сиропиталището към католическия манастир в Обазин. На 17 години напуска приюта и започва да работи като шивачка през деня и като кабаретна певица през нощта. През 1913 година открива първия си бутик в Довил, а две години по-късно открива втори магазин. През 1916 година представя дебютната си колекция, а нейни творения за пръв път се появяват на страниците на сп. „Вог“. През 1919 година вече е известен дизайнер и основава едноименната къща за висша мода. През 1921 година работи по създаването на парфюма „Шанел №5“, а пет години по-късно представя на света „малката черна рокля“. През 1939 година, след обявяването на Втората световна война, Шанел затваря модната си къща.

През 1954 година се завръща в модата. През 1957 година Коко Шанел получава награда за изтъкнати заслуги в областта на модата като е обявена за най-влиятелния дизайнер на века. Коко Шанел умира на 10 януари 1971 година в Париж, броени дни преди представянето на новата си колекция. В класацията на сп. „Тайм“ за стоте най-влиятелни личности на XX век тя е единственият представител на модната индустрия.

КОКО ШАНЕЛ: ТРИУМФЪТ НА ИЗТЪНЧЕНАТА ПРОСТОТА

Кое превръща името на Габриел (Коко) Шанел в мит и легенда? Безсмъртните й шедьоври в изкуството „мода”? Многобройните й авантюри с велики личности от бизнеса, изкуството и политиката? Или пък твърдият й (а както някои твърдят – жесток) характер и непоколебимост да бъде номер едно? Защо тя е сред най-често титулуваните за модни икони през ХХ век и какъв е нейният индивидуален стил на обличане? Как днес от дистанцията на времето може да се възприеме и оцени стореното от нея не само в света на модата и дизайна на облекло, но и в цялостната зона на културата и цивилизацията?…

КОКО ШАНЕЛ: ТРИУМФЪТ НА ИЗТЪНЧЕНАТА ПРОСТОТА

Много е писано за тежкото и нерадостно детство на Коко Шанел, за майка й, която умира рано и за баща й, който я изоставя, за монашеското образование, което получава в сиропиталища и метоси и за кабаретното й минало на певица, подвизаваща се с псевдонима Коко. Противоречива е историята за произхода на популярното й прозвище „Коко”. Твърди се, че пръв бащата на модната създателка започва да се обръща така на галено към нея. По-късно, когато тя изкарва прехраната си като улична певица, много често пее песничката за кученцето „Коко” и постепенно името на песента се пренася и върху изпълнителката. Тя така свиква с него, че не се разделя с новия си прякор до края на живота си. Детството й може да е било трудно и измъчено, но при всички случаи и увлекателно, и интересно. Не е нужно обаче да се повтарят скрупульозно биографичните подробности, за да се внуши идеята, че върху формирането на дизайнерския и артистичен феномен Шанел се отпечатва тежкият й и изпълнен с перипетии житейски старт.

КОКО ШАНЕЛ: ТРИУМФЪТ НА ИЗТЪНЧЕНАТА ПРОСТОТА

Едно начало, в което битовите лишения, семейният дискомфорт и недодяланият, но истински селски модел на съществуване имат своя незаменим принос за личностното формиране на бъдещата стилистка, ваксинирайки я против прекалените изкушения на парите, от една страна, и стремглавите обрати на съдбата – в т.ч. и жизнени, и професионални падове и криволичения, от друга.

КОКО ШАНЕЛ: ТРИУМФЪТ НА ИЗТЪНЧЕНАТА ПРОСТОТА

ЕСТЕТИКА И МОДНА ИДЕОЛОГИЯ

Коко Шанел е завещала множество сентенции и крилати фрази за облеклото, модата, стила, козметиката и допълненията, които позволяват да се щрихира, макар и съвсем накратко, нейната естетика и философия. Тази идеология представлява чуден микс от интуиция и професионализъм, чувство за реализъм и практичност, творческа смелост, находчивост и хумористичен рефлекс.

Репликите й, които са пряко адресирани до същността на модата и стила, варират от спонтанни хумористични афоризми до задълбочени и проникновени констатации. Шанел не пропуска да се „изгаври” с преходността, с повърхностността на модата, а защо не и с елементарността в модата. В този смисъл две нейни максими обозначават чудесно лековатата страна на модата: „Модата е онова, което излиза от мода” и „Не обичам думата мода. Модата отминава, стилът остава: той е като дърво, което се обновява и развива”. Тази гениална фраза носи заряда на утвърждаването на оригиналното и индивидуалното във външността и същевременно е предупреждение срещу абсолютизирането на модните тенденции и потискането на персоналното за сметка на комерсиалното.

КОКО ШАНЕЛ: ТРИУМФЪТ НА ИЗТЪНЧЕНАТА ПРОСТОТА

В чисто дизайнерски аспект нейните сентенции имат стойността на пътеводители и наръчници за стил. Пропорциите – хармонията или пък дисбалансът, са от много съществено значение за окончателното приемане на посланията на дрехата, т.е. на човека, който я носи. Тук може да се доверим на мадмоазел, която подчертава, че: „Модата, както и архитектурата, е въпрос на пропорции”. Коко Шанел често съветва своите клиентки и почитателки да бъдат умерени и да не прекаляват със стремежа си към оригиналност и необичайност, и да не се стремят твърде сляпо към скъпите дрехи: „Бъдете внимателни с оригиналността – в дамската мода тя може да доведе до маскарад!” и „Нищо не състарява жената толкова много, колкото прекалено богатият костюм”.

КОКО ШАНЕЛ: ТРИУМФЪТ НА ИЗТЪНЧЕНАТА ПРОСТОТА

Емблематично в естетско и в конструктивно отношение е указанието й: „Може да се показват бедрата, но не и коленете”, а повод за сериозен размисъл буди друга една нейна фраза: „Харесва ми, когато модата излиза на улицата, но не допускам да идва от там”. Относно последната фраза могат да се водят много спорове за това дали не е прекалено консервативна и демодирана от гледна точка на засилващото се влияние на субкултурите и уличния стил в наше време. Независимо от това, дизайнерката е имала съвършено точна представа за реалния живот, в т.ч. и случващото се на улицата, във всекидневието. Не кой да е, а Даяна Врийланд – една от най-влиятелните личности в света на модата на всички времена, я приканва да поглежда по-често към улицата, да следи уличния стил. По това време Врийланд е главен редактор на сп. „Харпър`с Базар“, а по-късно оглавява за дълги години американската библия на модата сп. „Вог“.

КОКО ШАНЕЛ: ТРИУМФЪТ НА ИЗТЪНЧЕНАТА ПРОСТОТА

Но Коко Шанел е човек като всички останали и макар че в повечето си произведения тя е моден иноватор и рационализатор, има и случаи, когато тя стои на по-ретроградни позиции, което е причина да произнася крайни присъди. Такава публична критика тя отправя към младия Пако Рабан и експериментите му с метал, произнасяйки гневните думи: „Той не е висш стилист, а висш металургист!”.

Пореден знак за това, че Коко Шанел е истинска царица както на елегантността, така и на перфектните, кратки, остроумни и забавни дефиниции за модата и стила, е друга нейна словесна находка: „Правя оптимистична колекция, защото всичко наоколо отива на зле”.

Днес милиони хора по света не спират да се възхищават на нейния стил, но заедно с това не спират и да повтарят нейни максими и родени ад хок сентенции, които щрихират незаличимо естетическия й мироглед и модните й принципи: „Елегантността – това е да изглеждаш добре налице и наопаки”; „Като гледам една рокля, винаги си мисля дали бих я носила. Ако отговорът е не, просто се отказвам”; „За да бъде красив един тоалет, жената, която го носи, трябва да изглежда гола под него”. В брилянтното й остроумие са заложени, от една страна, нейната наблюдателност, остър поглед и дори бих казал – естетическа интуиция, а от друга страна, ефектният синтез между природната й интелигентност, уникалната й способност за мъдри обобщения и ненадминатото й умение в кратки и опростени фрази да влага богато и оригинално съдържание.

КОКО ШАНЕЛ: ТРИУМФЪТ НА ИЗТЪНЧЕНАТА ПРОСТОТА

Към шапката тя има много специално отношение, свързано с отличната възможност да се подчертае красотата на лицето, неговите особености и пропорции, както и да се придаде допълнителна женственост и изисканост на нейната притежателка. Хапливият й език не пропуска да се заяде с мъжката половина и по този повод: „Има две неща, които на един мъж не му е дадено да проумее: тайната на Сътворението и шапката на жена му”. Самата Шанел не се е разделяла със своите шапки, гледала е на тях като на неразделна част от облеклото и външността. В повечето случаи, когато е работела, на главата си е имала шапка – факт, който означава, че тя от една страна държи много на това допълнение, а от друга – че ритуализира своя труд в смисъл, че и когато работи, дизайнерът трябва да бъде елегантен.

Красотата на лицето пък е резултат на наследственост, но и на адекватен начин на живеене. Казвайки: „Природата ти дава хубаво лице, когато си на двадесет. От теб зависи дали ще го заслужиш на петдесет”, дизайнерката несъмнено има предвид естетическата отговорност на всеки към самия себе си. Защото добрият лайфстайл, системните, но и компетентни грижи за външността могат наистина да направят чудеса, които да си съперничат със стореното от природата.

Парфюмът е от изключително значение за дизайнерката – при това съвсем не само като средство за привличане на внимание, оставяне на добро впечатление, изкушаване и съблазняване. Тя е съзнавала отлично и неговата комерсиална стойност и затова толкова ревностно работи в парфюмерийната и козметичната индустрии. В съкровищницата от мисли за модата блестят два нейни диаманта: „Жена, която не използва парфюм, няма бъдеще” и „Парфюмирайте се навсякъде, където очаквате, че могат да ви целунат”. Казано по друг начин, това означава, че ароматните течности са решаващи за стила на една жена – те издават характер, темперамент, нагласа и настроение, но също така и култура, душевност и стратегически умения спрямо другия пол.

Не е вярно това, че Коко Шанел е първият дизайнер, който е създал своя собствена марка парфюм – преди нея има други, които са направили това по-рано – Пол Поаре, например, е сред тях. Но вярното е, че тя има най-голям принос за утвърждаването на ролята на парфюма като неизменен компонент на новата мода, на лайфстайла като цяло. Нейният безсмъртен „Шанел №5“, макар и отдавна да се е наложил като уникален и непреходен аромат, продължава да буди въпроси относно името, което тя му дава, когато през 1921 година прочутият парфюмерист Ернст Бо й поднася различни мостри от ухаещи течности, от които тя да избере своя фаворит. В книгата на френската журналистка и писателка Мари-Доминик Льолиевр „Chanel & Co. Коко и нейното обкръжение“ този епизод е описан по следния начин: „Тя подбра няколко варианта, сред които номер 5, и на въпроса какво название да му даде, госпожица Шанел отвърна: „Представям моята колекция рокли на 5 май, петият месец от годината, така че нека му оставим номера, който носи, номер 5, и нека той му носи късмет”.

Ползването на парфюм за нея е било въпрос на ритуал, на свещенодействие. В своите спомени една от най-близките й помощнички Лилу Маркуан отбелязва обилното й напарфюмиране преди да излезе от хотела и да тръгне към ателието си: „Мадмоазел се вмъкваше в една пола и веднага се парфюмираше, после идваше сутиенът и пак парфюм, блузата, парфюм. За целта се нуждаеше от една доза парфюм, с която да отбележи присъствието си по тези няколко стотин метра, които деляха „Риц" от нейния магазин.” Чудесен пример за това как хубавият и обилен аромат освен цивилизационен знак е и атрибут на стила, елегантността и привлекателността.

КОКО ШАНЕЛ: ТРИУМФЪТ НА ИЗТЪНЧЕНАТА ПРОСТОТА

МОДНИТЕ ОТКРИТИЯ

Началната реализация на Шанел в света на модата – подобно на други нейни колеги, е свързано с дребен моден бизнес и банална търговска дейност. Между 1913 и 1916 година тя работи в магазин за шапки в Довил, открива първия си магазин там и показва дебютната си колекция в своето ателие на ул. „Камбон" в Париж, налагайки носенето на рокли-шемизети.

Няколко години по-късно Коко Шанел лансира панталоните и късите поли, въвежда кожените палта и произвежда първия си парфюм „Шанел №5". Тя е и първият дизайнер, който влиза в ролята на модел на собствените си произведения, като използва една своя снимка, публикувана в „Харпър`с Базар” за реклама на ароматната течност.

Всеизвестна е иронията и присмехът, с които легендарната дизайнерка се е отнасяла към нефункционалните дрехи и допълнения. Обемните и тромави силуети, големите широкополи шапки, корсетите и кринолините са били обект на нескрития й сарказъм и публично подхвърляните от нея язвителни реплики. Години по-късно това й отношение ще проличи и в несъгласието й с акламирания буйно стил на Кристиан Диор “ню лук” – веднага след Втората световна война.

Стремежът на Шанел към практично и удобно облекло и налагането на т.нар. „изтънчена простота“ съпътства общо взето целия й творчески път. От какво е продиктувана нейната прагматична и – както е модерно днес да се казва – минималистична дизайнерска мотивация? Много са причините – и естетски, и утилитарни, но две със сигурност са сред водещите: от една страна, новият динамичен и еманципиращ се свят предполага дамската визия да е в синхрон с новата роля на жената в обществото, и от друга страна – гениалното умение на мадмоазел Шанел да бъде новаторка в стила, да предугажда посоката на модните ветрове, да се слива с времето, но и да го изпреварва, отгатвайки желанията на жените и разчитайки кодовете на собствените си страсти.

От 1924 до 1938 година в силна конкуренция с Вионе, Ланвен, Пату, Поаре, Баленсиага и други именити нейни колеги тя успява да се наложи със свежото си мислене, респекта към лукса, съединен с простотата и не на последно място със специалното си отношение към текстила.

Още когато в зората на своето моделиерство изобретява прочутите си пуловери, тя не само посещава фабриките, проучва технологиите и одобрява мострите, но и сама открива собствено производство на оригинален – изобретен от нея – текстил. В периода до Втората световна война тя въвежда популярната и до днес „малка черна рокля”, „ражда" плисираните поли, разпространява и прави модерни блейзърите и шлиферите. Какво още? Налага стила „гарсон", изобретява безсмъртните тайори и като цяло революционизира дамската мода.

Войната и луксът, милитаризмът и модата никак не си подхождат. Затова и в навечерието на войната мадмоазел Шанел затваря ателието си и опакова задълго вещите си в хотел „Риц“. След като отшумява тътенът на кръвополитната война, в която Шанел не следва кой знае колко стриктно националните интереси на Франция и след като Кристиан Диор излиза пръв на модната сцена с разточителните кройки и обемните силуети, тя – макар и вече 71-годишна – решава да отвърне на предизвикателството на времето. Обажда се на вярната Манон, заедно сформират екип от 300 души и с колекция, показана на 5 февруари 1954 година афишира завръщането си в модния свят. Само няколко години по-късно тя получава престижната награда на „Ниймън Маркъс” за най-преуспял дизайнер през последните 50 години.

Британският автор Колин Макдауъл е категоричен, че през целия двадесети век има двама стилисти, които създават новата концепция за модата. И това са Коко Шанел и Кристобал Баленсиага. В своята книга „Модата днес” изследователят отбелязва решителна и категорична заслуга на прочутите дизайнери: „Техният принос беше много по-тънък и неуловим: те промениха концепцията за модата. Предишната се основаваше на суровото контролиране на тялото с помощта на корсети, металически банели на сутиените и създаването на облекла, предназначени да направят така, че старата фигура да изглежда млада. Шанел деструктурира жакетите и изправи полите, така както Баленсиага въведе „бейби дол” и шемизетите – изисквайки нормална и неконструирана фигура – фигура, която имат само младите жени. До мини-модата оставаше само една малка стъпка”.

До сетния си дъх на 10 януари 1971 година мадмоазел Шанел облича най-прочути жени – актриси, съпруги на държавни мъже и различни светски красавици – Жаклин Кенеди Онасис, Марлене Дитрих, Грейс Кели, Роми Шнайдер, Жана Моро и др.; създава нови ухания; проектира сценично и филмово облекло. През 1983 година за главен художник и дизайнер на модна къща „Шанел" е определен Карл Лагерфелд, който продължава най-добрите традиции на великата стилистка, поддържайки задълго имиджа на „Шанел" като номер едно в света.

В една въображаема среща – разговор между Шанел и Лагерфелд, публикувана от именития й приемник, Коко Шанел намира за „мили” дизайнери като Калвин Клайн, Том Форд, Джон Галиано и Хеди Слиман. На условния въпрос на Лагерфелд защо тя смята, че днешните времена от гледна точка на модата са ужасни, Шанел му отговаря така: „Модата днес може да направи избор само между вулгарността и някаква фалшива интелектуалщина. Някога аз изнамерих „богатото бедно момиче”.

Днес луксът се свързва с качеството, но не с истинския лукс от моето време.

Освен това ние не бяхме така изкуствено „младежки”, както днес.” Големият парадокс в това условно измислено интервю на Лагерфелд с великата дизайнерка е повратното й мнение за стила: „Умирам от скука като си представя какво днес означава стил.

Стилът – това е най-голямото недоразумение на всички времена. Днес стилът се използва вместо мода. Какво означава стил? Не може да има единен стил.”

КОКО ШАНЕЛ: ТРИУМФЪТ НА ИЗТЪНЧЕНАТА ПРОСТОТА

МЪЖЕТЕ В ЖИВОТА НА ШАНЕЛ

Едва ли би имало нещо по-глупаво от твърдението, че мадмоазел Шанел е била някаква лекомислена авантюристка и ненаситна „мъжелюбка”. Многобройните й връзки, от една страна са стойностни и наситени откъм емоции и култура, а от друга страна и белег на свободомислие, и предозиран индивидуализъм. С десетилетия се повтаря и култовата, и митична фраза на дизайнерката, която, след като отклонила предложението за брак на Уиндзърския херцог, пренебрегвайки несметното му богатство и всевъзможните екстри, подхвърлила пред близки и приятели: „Херцози и херцогини много, а Шанел е една!”.

Мъжете в живота на Коко Шанел са много и все от класа. Бой Кейпъл е една от най-коментираните й връзки. Той не само я запалва по конните надбягвания, но и с удоволствие й позволява да носи негови дрехи и да му партнира в бохемството. Мъжкият кръг около Шанел е обагрен с богат творчески и аристократичен заряд – в него личат имената на Игор Стравински, Пабло Пикасо, Жан Кокто, Уиндзърския херцог, Великия княз Димитрий, Салвадор Дали, Лукино Висконти, Жан Реноар, Франко Дзефирели и др. Коко Шанел е приятелка както с Уинстън Чърчил, така и с нацисткия разузнавач барон фон Динклаге.

Отношението й към мъжете е подобно на това към дрехите: безкомпромисна в избора си, тя лесно се привързва към тях, защото те са не само източник на емоции и сигурност, но и несравним стимулатор на нейната фантазия и творческа смелост. Обстоятелството, че самата тя е център на компания, в която блестят имената на големите интелектуалци и артисти от ХХ век, е показателно и за равнопоставеността на модата и дизайнът с останалите изкуства. Не бива да се забравя и фактът, че в значителна степен модният принос на Шанел кореспондира с гениалната й способност да комбинира и адаптира елементи от мъжкия гардероб към дамския, да миксира в едно кройки и детайли, характерни както за мъжкия, така и за женския стил на обличане.

ПРЕСА И ВРЪЗКИ С ОБЩЕСТВЕНОСТТА

Отношението на Коко Шанел към модните журналисти и пресата е доста противоречиво като самата й личност. В едни случаи тя е крайно нелюбезна и неотзивчива към представителите на медиите, а в други – дотолкова иска да обсеби тяхното внимание, че когато я интервюират, тя прави всичко възможно за да удължи разговорa и – както подозират нейните биографи – да направи така, че на журналистите да не им остане време да посетят ревютата на нейните конкуренти. В същото време нейни най-близки сътруднички си спомнят, че една от най-лесните работи била дейността в ПР-отдела. На практика обикновено това означавало да не се допускат журналисти до дизайнерката, да се отклоняват молби за интервюта и да се запазва ледено мълчание спрямо медиите. Но медиите – особено американските – не щадят комплиментите си към Шанел и повторното й завръщане в модата. След ревюто й през 1954 година „Лайф” пише: „Тя оказва влияние на всичко. На седемдесет и еднагодишна възраст Шанел създава нещо повече от стил, тя прави революция”.

Лилу Маркуан свидетелства как дизайнерката я напътства да общува с журналисти, как да им прави подаръци и да поднася комплименти – било малки ръчни чанти или пък мили и благодарствени думи. Любезността към пресата в едни случаи „прераствала” в странна взискателност към представителите на медиите, на които не винаги се позволявало да фотографират колекцията и вместо това повечето журналисти са рисували скици на най-новите й модели, представени публично. По принцип Шанел с неудоволствие дава интервюта и неведнъж е подхърляла, че Лилу Маркуан спокойно може вместо нея да общува с пресата, в т.ч. и да отговаря на въпроси от нейно име.

Отношението на Коко Шанел към журналистите е противоречиво – от едната крайност – прекалено доверително, до другата – енигматично, дори враждебно сдържано. На въпроси за интимния й живот тя или отговаря троснато в смисъл, че изкушения от този тип отдавна не я интересуват и че те са дело на сатаната, или пък че е имала една-единствена любов и това е Бой Кейпъл. Тази странност проличава и когато репортерите я питат коя е рецептата й за успех. Без колебание тя казва: „Сутрин една орхидея, а вечер две гардении". Особеното отношение към медиите и журналистите, разбира се, има и своите изключения. Един от най-близките й приятели и част от неизменната й компания е главният редактор на „Пари мач” Ерве Мил, с когото често се вижда и разговаря.

Мадмоазел Шанел е най-големият символ на модата през ХХ-то столетие. Безсмъртният тайор и класическата женственост, които вече десетки години побеждават преходността, са наистина емблематични. Реминисценции а ла Коко Шанел – тайори, панделки и перли – често присъстват в колекцията на нейния приемник – Карл Лагерфелд. Впрочем, любопитно е как този прочут дизайнер, който вече двадесет години е главен създател на всички колекции с марката „Шанел”, е съхранил и продължил традицията, заложена от неговата велика предходничка? Когато преди време като журналист гостувах в модната централа на „Шанел” в Париж, зададох същият въпрос на шефката на отдела за връзки с обществеността Вероник Перес. Ето какво ми отговори тя: „Има си кодове, които принадлежат на Шанел и, които Карл е пресъздал в една скица. Ето, виждате Карл с черните очила, замислен, а около него са всички тези символи, създадени от мадмоазел Шанел – тайорите, шапките, чантите, аксесоарите – всичките, които Лагерфелд намери тук преди десет години и, които експлоатира и до днес. Това са всъщност базовите предимства на модна къща „Шанел". Карл има една фраза от Гьоте, която чудесно резюмира неговия начин на работа тук: „От елементите на миналото трябва да се създаде едно по-добро бъдеще".

По време на срещата ми с мадам Перес на „Рю Камбон“ в Париж, тя ми показа различни фотоси и скици, на които личи отчетливо отношението на Кайзер Карл към великото дизайнерско наследство на Шанел. Вероник Перес тогава сподели още: „На тази скица се вижда Лагерфелд, обграден от тези елементи, замислен за бъдещето на линията „Шанел". По отношение на колекцията той ги развива и обръща в друга посока. Преобръща ги, променя ги, прави ги по-различни, държейки в тази посока и линия. Например цветните кашмири, тъмночервено – почти бордо с едно червено, по-пастелно. Много стилната верига с големите кръгове и големите жълти бутони на фона на червеното. Тайорите, бароковият кръст и направените от картон сакове. Използва се истинският туид, който е правила Шанел. Но разбира се – пропорциите са различни, начините за носене – също.

Лагерфелд ги преобръща, преправя ги. Ето например тези чанти, които Лагерфелд е направил от рециклиран картон – те всъщност са пример за такова преправяне. За това свидетелства и поставянето на верижките, презрамките и много други компоненти, така типични за Шанел”.

МОДНАТА ИКОНА КОКО ШАНЕЛ

Голяма част от дизайнерите – в миналото и днес, неглижират личния си стил на обличане и не са толкова взискателни към външността си. Това може да се тълкува в едни случаи като проява на артистична небрежност, в други – като предпазна мярка, осуетяваща самите те да не станат жертви на модата, а в трети – като естетическа неувереност към самите себе си и собствения избор на външност. Коко Шанел обаче прилага принципите на своя дизайн с еднаква строгост както към останалите, така и към самата себе си. Огромното влияние, което тя оказва върху модата и културата, се дължи както на нейните произведения, така и на индивидуалния й стил на обличане. Тя е най-добрият модел и манекен на своите творби и ги носи непрекъснато с охота и последователност.

От множеството фотографии, а и от някои телевизионни интервюта, достигнали до нас, добиваме представа за стила на обличане на мадмоазел Шанел – като се започне с белите панталони, черните пуловери и перлените колиета, обиците и ефектните гривни и се стигне до плетените жилетки и костюмите със сака, обточени с ширити. Тя олицетворява чрез своя маниер на обличане и една от генералните тенденции в дамската мода през миналия век – маскулинизацията, уподобяването от страна на жените на мъжкия стил – момчешки прически, костюми с поли или пък с панталони. Тя обаче държи на женствеността, на феминисткия стил, интерпретиран по нейния гениален начин. Тъкмо за това и отношението й към панталоните не е съвсем еднозначно: „Една жена в панталони все още не означава хубав мъж”.

КОКО ШАНЕЛ: ТРИУМФЪТ НА ИЗТЪНЧЕНАТА ПРОСТОТА

Завидна е естетическата дисциплина на тази модна икона. Тя е изповядвала философията, че облеклото е органична част от нас и, че дори и когато сме на работа, то трябва да бъде адекватно и безупречно. Както отбелязва Лилу Маркуан : „...Дали валеше или грееше слънце, тя винаги беше на своя пост, гримирана, с безупречна прическа, прилягащо бижу и облечена в костюм с подходящата за нея дължина. Когато имаше висока температура, тя обличаше допълнително три ката бельо, настройваше радиатора на най-високите градуси и работеше.” Обикновено в ателието си тя е отивала облечена в строг костюм, копринена риза и вълнено бельо. Държала е много косата й да бъде черна и не е допускала бял косъм да се появи по нея.

В основата на начина за конструиране на индивидуалната външност на Шанел е залегнало това, което предопределя и дизайнерската й концепция, и професионалната й практика през десетилетията. Основателно Анет Тепърт и Даяна Едкинс пишат в своята книга „Властта на модата” следното: „Възгледите на Шанел отразяват разбиране за света, в който тя била вникнала.

Дрехите й били вдъхновени от практичност, не от идеология. Дълго преди да отвори магазина си за шапки, тя търси начин да не се облича като типична накичена проститутка от Бел епок. Но Шанел не имитира дрехите на жените от парижкото общество – този вид бил отвратителен за нея. От началото тя нахлувала в дрешниците на богатите си любовници и пригодявала дрехите им за себе си. Тъкмо в това се крие нейната оригиналност. Не толкова високата оценка, която тя дава на мъжката мода завладява другите жени, а това, че тези дрехи изглеждали напълно подходящи за нея.” Съзерцавайки фотографиите на мадмоазел Коко Шанел, виждаме как през годините нейният образ се е рафинирал по посока на оригиналната женственост, минимализма, дозирания аристократизъм и на любопитния микс между феминистките и социалните ценности. В личния й стил на обличане е кодирано въобще нейното схващане за дамското облекло – стилно, удобно и естетически оправдано.

КОКО ШАНЕЛ: ТРИУМФЪТ НА ИЗТЪНЧЕНАТА ПРОСТОТА

По-горе вече отбелязахме, че мадмоазел Коко Шанел е подарила на световната мода и култура десетки безсмъртни сентенции и фрази. Една от тях обаче със сигурност е емблематична и показателна за оригиналността и автентичността на нейното необикновено творчество: „Модата отминава, стилът остава!”. Затова и заслугата й към еволюцията на световния дизайн е безценна – защото успя да еманципира модата от капаните на баналното всекидневие и да я възвиси до пиедестала на висше изкуство. Според някои модни експерти, единствено Коко Шанел и Кристобал Баленсиага са предусетили посоката в модната динамика и опростили и функционализирали гениално дамското облекло по начин, валиден и в наши дни.

Една от най-добрите характеристики за нея и за стила й принадлежи на Салвадор Дали, според когото „Шанел е биологично предопределена за висшата мода. Тя притежава най-добре облечените тяло и душа”.

Обаянието и харизматичността на Коко Шанел се подсилват и от обстоятелството, че тя е двойна икона в модата – и като гениален дизайнер, и като жена, обличаща се уникално и ултимативно. Нейният принос в модата, а и в изкуството и културата на двадесети век, е необхватен и все още не е осмислен достатъчно и пълноценно. Но може ли да се обхване необхватното?

КОКО ШАНЕЛ: ТРИУМФЪТ НА ИЗТЪНЧЕНАТА ПРОСТОТА

Бележки:
Жидел, Анри. Коко Шанел. Рива, София, 2008; Льолиевр, Мари-Доминик. Chanel & Co. Коко и нейното обкръжение. ИК „Колибри”. София, 2016; О`Хара, Дж. Енциклопедия на модата. “Библиотека 48 “, С., 1995; Стойков, Л. Усмивките на модата. Вицове, афоризми и сентенции. Алма комуникация. София, 2012; Encyclopédie de la mode. Nathan. Paris, France,1989; Marquand,L.Coco Chanel hat mir erzalt...Verlag Volk und Welt.Berlin,1991; McDowell, C. Fashion today. Phaidon Press Limited. London, 2000; Reuters; Seeling, Ch. Fashion. The century of the designer 1900 – 1999. Konёmann,2000,Cologne; Tapert, A., Edkins, D. The Power of style. London, 1995 и други публикации в българския и чуждестранния печат.

Снимки:
1. Любимата фотография на Шанел.
Фото: © Horst P. Horst
2. Коко Шанел позира за „Харпър`с Базар” (по-късно тази снимка е използвана за прочутата реклама на парфюма „Шанел №5”).
Фото: © Tapert, A., Edkins, D. The power of style, London 1994.
3. Шанел демонстрира селския си произход, когато свири на този акордеон, украсен със седеф, 1937 г.
Фото: © Tapert, A., Edkins, D.
The power of style, London 1994.
4. Витрината на нейния бутик на „Рю Камбон“ в Париж.
Фото: © Tapert, A., Edkins, D.
The power of style, London 1994.
5. Мадамоазел Шанел е най-добрият модел на собствените си произведения.
Фото: © Tapert, A., Edkins, D.
The power of style, London 1994.
6. Шанел води задушевен разговор с една от любимите си клиентки – актрисата Роми Шнайдер.
Фото: © Marquand,L.Coco Chanel hat mir erzalt...Verlag Volk und Welt.Berlin,1991.
7. Великата дизайнерка избира платовете за бъдещите си произведения.
Фото: © Marquand,L.Coco Chanel hat mir erzalt...Verlag Volk und Welt.Berlin,1991.
8. Заедно с Жан Кокто в Рим.
Фото: © Marquand,L.Coco Chanel hat mir erzalt...Verlag Volk und Welt.Berlin,1991.
9. Шанел прави последни проби върху свой манекен.
Фото: © Marquand,L.Coco Chanel hat mir erzalt...Verlag Volk und Welt.Berlin,1991.
10. Скици и илюстрации на Шанел, публикувани в „Харпър`с базар” през 1938 година.
Фото: © Tapert, A., Edkins, D. The power of style, London 1994.
11. Вечерен тоалет тип „пижама”, създаден специално за прочутия модел Бетина, 1967 г.
Фото: © Jean-Loup Sieff , Vogue , 1967.
12. Колаж на Карл Лагерфелд със знакови елементи от наследството на Коко Шанел.
Фото: © Seeling, Charlotte. Fashion. The century of the designer 1900 – 1999. Könemann, 2000.
13. Мадамоазел Шанел величествено позира, облечена в своя авторски тоалет.
Фото: © Tapert, A., Edkins, D. The power of style, London, 1994.


Коментари (0)



Прочетено: 562 пъти                                             © Fashion Lifestyle Magazine, брой 101, Май 2019

 ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:
   БРОЙ 100: КАРЛ ЛАГЕРФЕЛД – ЛЕГЕНДАТА, ДО КОЯТО СВЕТЪТ ИМАШЕ КЪСМЕТА ДА СЕ ДОКОСНЕ
   БРОЙ 99: КЛЕЪР УАЙТ КЕЛЪР – ДИЗАЙНЕРЪТ, ОПАЗИЛ НАЙ-ГОЛЯМАТА МОДНА ТАЙНА ЗА 2018
   БРОЙ 98: ИЗАБЕЛ МАРАН – НОМАДСКИ ПОГЛЕД С БОХЕМСКА РОМАНТИКА
   БРОЙ 97: ДЖАМБАТИСТА ВАЛИ – ЕКСТРАВАГАНТНИ ОБЕМИ И ЕФИРНА РОМАНТИКА
   БРОЙ 96: УЛЯНА СЕРГЕЕНКО – МАЙСТОРСТВОТО НА РУСКАТА ЕЛЕГАНТНОСТ И КРАСОТА







 Българският портал за мода Личен сайт на Любомир Стойков Luxury Life
Другото Кино - сайтът за независимо кино



Модерните сайтове:   Мода - Колекции - Готварски рецепти - Домашни любимци - Свободно време - Дамски обувки - Дрехи