Ако съществува класация за най-използваните материи в текстилната индустрия, памукът безспорно ще бъде лидер. В световен мащаб продукцията от този материал представлява около 40% от общия обем на всички произвеждани тъкани. САЩ и Африка са най-големите износители, а Китай – най-големият вносител на памук. През 19 и 20 век дори се появява нарицателното “Крал Памук” поради огромното му значение за световната икономика.
Памукът е най-ценната влакнодайна култура, тъй като се използва почти цялата част на плода (кутийката):
- от влакното се произвеждат прежди и тъкани, служи за изработка на брезенти, ремъци, изкуствена коприна, филтри, намотки за електромотори;
- от мъха, който покрива семената се приготвят над 30 продукта;
- от семената се извлича масло, което е полусъхливо и служи за производство на сапуни и за други технически цели, а добито чрез студено пресоване може да се използва за храна на хората. Също от семената се добиват белтъци със състав, близък до млечния, които успешно се използват за храна на децата.
- стъблата могат да бъдат преработвани и да служат като енергиен източник;
- кюспето след преработка на семената е с много добра фуражна стойност.
Памукът не случайно е лидер в тектилната индустрия, въпреки увеличеното производство на изкуствени тъкани. Причина за това са някои негови свойства — регулира топлината на тялото, не предизвиква алергии и т.н.
Данни за използването на памук са открити в Пакистан и датират отпреди 6000 г. пр. Хр., въпреки че учените все още нямат доказателства дали нишките са от култивирано или диво растение. Памукът е известен и на египтяните, въпреки че ленът е предпочитаната от тях материя. Известният гръцки историк Херодот пише в своите произведения за индийския памук.
През Средновеквието памукът започва да се внася в Северна Европа, но за него не се знае нищо друго, освен, че е растение. През 18 в. британската инвазия в Индия е решаващият момент, когато този материал се превръща в лидер в текстилната индустрия.
Добивът на памук разчита на химикали като торове и инсектициди, а малко фермери се ориентират към органичен модел на производство.
В България памукът започва да се отглежда след идването на славяните, но разпространение културата получава в средата на 19 век, когато започва да се внася от Цариград.
Източник:
Wikipedia
Снимки:
www.geocities.com,
oklahoma4h.okstate.edu,
thethoughtfuldresser.blogspot.com,
www.itswild.org
