Имало едно време в далечен Китай красива императрица на име Кси Линг-Ши. Тя била съпруга на Жълтия Император и в негова чест сътворила приказна материя. Открила дребни създания, които притежавали уникалната способност да създават нишки и … така се родила коприната. Дори и да не вярвате в приказки, едно е сигурно: в продължение на три хиляди години коприната е била привилегия само за най-богатите в Китай. Тайната за производството на тази материя се пазела ревниво, за да се съхрани монопола на азиатската държава в производстото й. Това продължило до 200 г. пр. Хр., когато секретната технология напуска пределите на Китай и достига Корея. През 300 г. с. Хр. начинът на производство на коприна е усвоен и в Индия. Именно в Азия римляните откриват чудната тъкан, но не знаят нищо за произхода й.
През 552 г. с. Хр. император Юстиниан изпраща двама монаси на мисия в Азия. Те се завръщат във Византия с какавиди – това е един от най-ранните примери за промишлен шпионаж.
Пред 7 век арабите завладяват персите и техните умения за производство на коприна. Чрез техните набези в Африка, Сицилия и Испания се разпространява и технологията за изработка на тази материя. През 10 век Андалусия е най-големият европейски производител на коприна. Пътешествията на Марко Поло до Китай водят до развитие на търговския обмен между Изтока и Запада и до повишена употреба на коприна. В Италия през 12 век започва да се говори за копринена индустрия.
В периода 1450 – 1466 г. Лион се превръща в склад за чуждестранна коприна, но мощният внос допринася за отлив на капитали и през 1466 г. Луи XVI заявява своето намерение да “представи изкуството и майсторството в произвеждане на злато и коприна в нашия гград Лион”.
По-късно, през 1536 г., Франсоа I превръща Лион в град-монополист в производството на фината материя.
Следващото важно събитие в развитието на копринената индустрия е отменянето на Указа от Нант през 1685 г. Много от френските хугеноти, които са обект на религиозни преследвания, напускат страната. Повечето от тях са специалисти в тъкането на коприна и чрез преселението си те допринасят за развитието на индустрията в Германия, Великобритания, Италия и Швейцария.
През 18 век коприната продължава да просперира в Европа, Япония и преди всичко Китай. Европейските мисионери в Китай дори докладват, че “дори и най-обикновеният войник е облечен в коприна”.
19 век се характеризира с две основниявления: увеличена механизация и увеличена продукция от една страна, както и упадък на производството на коприна в Европа, от друга. С отварянето на Суецкия канал вносът на сурова коприна от Япония станал по-доходоносен.
В периода между Втората световна война и 70-те години на XX век Япония е най-големият производител на коприна в света. След този период обаче, благодарение на забележителни усилия и планиране, Китай си възвръща историческото право да бъде най-голям производител и износител на коприна. През 1985 г. световната продукция е в размер на 56 000 тона, като 50% от тях са произведени от Китай.
Снимки:
1. Императрица Кси Линг-Ши.
2. -3. Пашкули на копринената буба.
4. Рисунка, която представя древната технология за производство на коприна.
5. Съществуват места, където традициите в производството на коприна са запазени.
6. Модерните технологии в производството на коприна.
7. Различни видове коприна.
8. Копринена рокля на “Живанши”.
Фото:
www.fabricdepot.com, i.pbase.com, www.econ.iastate.edu, , www.floatingstone.biz, www.silk.org.uk, www.fabricdepot.com , bp3.blogger.com
