БИЛЯНА ПЕТРИНСКА: ВРЕМЕ ЗА ЖЕНИ НАСТЪПВА, КОГАТО СЕ ПОЯВИ ИСТИНСКИ МЪЖ

Кое е по-голямото предизвикателство – театърът или киното?

Това са двете мои любови.Сложността и спецификата в работата е различна. Ако си представите, че при едното си на 100% – в много дубли. Имаш “право” на грешки. Но трябва да повториш много пъти една сцена с голяма вътрешна концентрация (най-малкото защото не знаеш кое ще избере режисьора при монтажа). Докато в другото си на 100% – само в този миг – и никoй друг – и не можеш да се “поправиш”.

А къде се разкрива в по-голяма степен талантът на актьора – пред камерата или на театралната сцена?

Определено се смята че театърът е “учителя”. Това е базата. Не че не може един актьор да работи само в киното и да е добър. Има различни хора. Но в театъра се развива фантазията на актьора, поради спецификата на изразните му средстава, развива се сетивността му. Мащабите са различни! Там е школата.. Да живееш на мига и да “държиш “ публиката. Да усещаш дъха й и да я владееш. Велико изживяване.

Ако си добър в театъра – можеш да бъдеш добър и пред камерата, но един киноактьор е по-малко вероятно да става за театрален… Например при комедията и драмата… Не случайно казват, че комедията е пробния камък за актьорско майсторство. По-трудно е да разсмееш, отколкото да разплачеш. В киното много зависиш от знанието и моженето на режисьора. И от монтажа на филма! Могат да те съсипят!…

Средставата са коренно различни. Има актьори, които предпочитат едното или другото, именно поради невъзможността или “неискането” да сменят средствата на работа. Има актьори, които са много ефектни на сцена и я владеят цялата, но не са кинематографични… И обратното – може камерата много да те “обича” и лицето ти да е много благодатно, но на сцена да “чезнеш”. Това е в общото излъчване на човек и е генетично и духовно заложено. То не се учи!

Коя е любимата ви роля, която сте изиграли?

Ами.. звучи клиширано, но нямам любими роли. Или по-скоро се надявам да предстои любимата;)

Коя е ролята, за която мечтаете?

Тази, която да разкрива целия ми потенциал и вътрешна енергия. Аз вярвам, че на човек се случват нещата които е заслужил и то навреме за него самия. Когато е готов да се справи тях. Нито по-рано, нито по-късно.

Какво е нужно, за да се въплътите в дадена роля?

Дух и вяра, вътрешен мащаб, убийствена енергия и концентрация. Е, някои биха казали че го правят “ей така – като щракане с пръсти”. Не им коства усилие и умеят лесно да “манипулират”. Това не е професията. Не им вярвайте – те просто флиртуват с вас за да изчеткат суетата си.

Красотата пречи или помага в театъра?

Хм… Сложен въпрос. И дълга тема. Нека не изпадам в подробности, но като гледам как доста “звезди” от така наречения наш “шоубизнес” решават изведнъж да станат актриси… изглежда си мислят, че това не само помага, но е достатъчно. Бих им казала: “ Помага, но “на право четене” – за първите 10 минути. Дори в конкурс за красота това вече не е достатъчно. Такива бих посъветвала да се откажат навреме.

Много сили трябва да имаш, за да докажеш, че не си просто “хубавка” и трябва да знаеш, че лесно не ти прощават това. За мен това е отговорност! Но ако красотата има различни измерения и е субективна, то естествеността е ЗАДЪЛЖИТЕЛНА!

Не може да се наблъскаш с ботокс и да изразяваш чувства и мисли с лицето си! То трябва да е като картина – да носи собствен отпечатък с палитра от емоции. В условия на “конкурентен пазар” и при условие, че нацията възвърне ценностите си, публиката ще определи това, което тя самата иска да гледа.

Мисленето, че “колкото по-грозен – толкова по-талантлив” отмина безвъзвратно… Както и че ако си хубав – си окичен с титлата “любимец” и си случайно в театъра – заради ваншността си, и това е достатъчно…

Това, което със сигурност знам, е че трябва доза късмет, за да намериш съмишленици и много да работиш, за да се докажеш, когато имаш шанса за това. Изкуството на търпи търтеи, нито безхарактерност. Със сигурност там са нужни личности с одухотворени лица!

Участвахте във филма “Време за жени”. Според вас днешното време за жени ли е?

Лошото е, че когато е време за жени , то изисква истински мъж – защото една жена е жена и нейното време настъпва, когато до нея е истинския мъж. Т.е в това време за жени има нужда от истински мъже;)..Тук нещата стават сложни. Доста мъже лесно отстъпиха от фронта, защото така им хареса, а се оправдават, че жените били иззели функиите им..Не че няма криворазбрана еманципация,но аз не бих си поправяла фасунгата на крушката сама , ако мъжа до мен се сети навреме, нали?

Жените се нагърбихме да се справяме сами с всичко, защото мъжете така свикнаха. Справяме се с много задачи във всекидневието си, но живеем в мъжки свят. Жената трябва да върне женствеността си.Това е баланса в природата.

Включихте се в кампанията за борба с рака на гърдата на АVON. Защо според вас българката не обръща внимание на здравната профилактика?

Защото …така сме свикнали. Защото много неща в нашето мислене още “куцат”. Това е липса на отговорност към нас самите. Включвам и себе си, разбира се. Аз се опитвам да се уча на това. Опитвам се да “подканям” за това. Промяната за всичко започва вътре в нас. Трябва да си припомняме по всякакъв начин тази проста истина. Невежеството на народа ни в много отношения е тотално. Не искам никого да обиждам, но това е процес, който изисква време, за съжаление. Ние сме свикнали някой друг да ни върши работата, да ни замести, да ни подсети… Но мисля, че мнoгo хора започват да проявяват все повече отговорност към самите себе си. И това, че се дава гласност на подобни здравни каузи, е положително. Определено такива кампании повдигат въпроси, мисли и търсенето на решение започва да ни занимава все повече.

Какво място заема модата във вашия живот?

Не робувам на марки, обличам се така, че да обличам настроението си, да усещам себе си. Използвам по-скоро модни детайли. Обичам да с е чувствам свободна.

Какво е мнението ви за българската мода?

Аз смятам, че имаме много амбициозни дизайнери. Много креативни. Самата дума “мода”, “модерно”, ми звучи като някаква надпревара за това кой е по- по- най… и то за един сезон, за кратко време… А всъщност жената трябва да умее да подчертае женствеността си. Това съвсем не означава да се “уеднакви”…

Модата “диктува”… Но тук можем да говорим само за висша мода – където това е спектакъл. Граничеща с “представление” .. И бягаща от действителността. Що се касае до всекидневието, важна роля играе детайлът. Мисля, че ние се отваряме към света все повече и се учим да създаваме дрехи, с които не се чусвтавш като на “подиум”. Има страхотни български марки дрехи, които смело могат да се състезават за идеи.

Много е важно за една дреха не само да бъде добре ушита и с адекватен модел, но и от каква материя е направена. Изключително важно е това съчетание между плат и кройка. От това зависи как ще стои дрехата и как ще подчертава преимуществата на тялото. На това според мен трябва да се обръща повече внимание.

Склонна ли сте на експерименти с визията си?

Ооо, питайте ме 😉 Вече колегите ми не ме познават, замислят се дали “не се побъркват” като вчера са ме видяли руса, а днес тъмнокоса;))) Някакво странно “дежа ву”.Трети просто ми казват “Били, извини ме, не мога да преценя с каква коса си била вчера. Не е да не те забелзявам, но отказвам да те следя. Не мога!”. Посланик сам на La Biosthetique. Митко Дамов е човекът, който се грижи за здравето и визията на косата ми. Представяме модната линия на марката два пъти в годината и промяната понякога е изцяло! Обичам да експериментирам. Това е нещо като нова роля зя мен…

Макияжът за мен е всекидневие в работата, за това оставям кожата ми да си “почива” през останалото време. Използвам малко грим, за да подчертая линиите си. Модата трябва да дава свобода и СЕБЕизраз …

Как поддържате форма?

Няма нищо по-важно от грижата за духа! Старая се винаги да мисля позитивно! Задължителен 8 часов сън и общуване с интересни хора. Прави каквото си искам. Уча се да се радвам на живота. Ограничавам се, когато аз реша. Не робувам на точки, грамажи, калории или режими. Обичам да се контролирам по мой вътрешен усет. Не пуша. Движението и подходящ комплекс от упражнения са задължителни. Лошото е, че съм на периоди… Ако се реша на промяна в теглото , оставям колата далеч и тръгвам пеша. Не ползвам асансьор и ходя бързо. Разликата е почти моментална.

Доколко възприемате шопинга като средство за терапия?

Това не е за мен. Адски ме измаря. Не обичам безкрайното обикаляне по магазините с безбройните и тесни пробни, забързани и изнервени жени и опашки на разпродажби. Рядко влизам в мол. Може би, когато съм в чужбина, зашото имам време да се “пилея”. Обичам да знам какво търся и да знам къде да го намеря. Да отида и да го купя. Бързо и точно. Обикалянето по магазините безцелно – ей така – от любопитство – за мен е стрес. Бих искала да мога да си избирам нещата по каталог и да ми ги доставят в къщи. Както и личен съветник да ги търси вместо мен и за мен. Това е перфектният вариант.

Какво предпочитате – модерно или удобно?

По-скоро- микс. Важното e да не е смешно. Да се прецениш в своето “вътрешното огледало” е задължително. Е, на някои то е доста “криво!