Марина Младенова е един от младите и вече утвърдени таланти в сферата на модата в България. Тя е носител на „Златна игла 2018“ в категория „Моден гримьор“ и творец с 10 годишен опит в грима. Работила е за редица модни списания и брандове, участвайки в създаването на фотосесии, ревюта, телевизионни предавания и реклами. Марина е завършила магистратура със специалност „Мода“ в Националната художествена академия. Била е главен гримьор на „Макс фактор“ за България в продължение на 5 години. Част от нейното портфолио са редица модни списания, както български, така и чуждестранни.
Освен истински професионалист в работата си, Марина е един изключително позитивен и общителен човек. Тя приема своята работа като удоволствие и мисия. Това, което прави идва от съцето и и е нейно призвание. Един млад амбициозен и работлив човек, който иска и се бори да остави нещо смислено и значимо след себе си в родната си страна.
Как започна да се занимаваш с грим ?
Всъщност много случайно започнах да се занимавам с грим. Не е нещо, с което съм мислила и съм искала да се занимавам, тъй като бях доста объркана и не можех много да се ориентирам. Бях промоутърка в „Еверет“, те са вносители на козметика и парфюми, и тъй като правех добри продажби на парфюмерията пожелаха да ме прехвърлят към „Макс Фактор“, където се запознах със Слав. В общи линии той е моята пътеводна звезда в грима, моят идол и беше буквално човекът, който ми даде четките в ръцете. Разговорите ми с него ме вдъхновиха да се занимавам с грим и винаги, когато съм имала нужда от помощ или съвет, той е бил човекът, към когото съм се обръщала. Постепенно вече започнах, освен като хоби и като нещо, с което изкарвам пари. Консултирайки към „Макс Фактор“ всъщност го направих и мое призвание и професия и реших, че това е нещото, с което искам да се занимавам и занапред, интересно ми е и цял живот няма да ми писне.
След като се всичко се е случило толкова случайно, трудно ли се научи да гримираш или ти дойде отвътре?
Тъй като преди това рисувах доста и така се стекоха нещата, че не успях да кандидатствам в художествена гимназия, както исках, рисуването за мен остана на доста заден план. След това бях решила, че искам да се занимавам с нещо свързано с държавния сектор. Реших, че ще променям България изначално (смее се). Кандидатствах с публична администрация и бакалавърът ми е публична администрация, което няма нищо общо с това, с което се занимавам. Започвайки да се занимавам с грима, преоткрих рисуването, само че върху лицето, което е доста по-интересно, тъй като, когато имаш един празен лист имаш една равна плоскост, но когато имаш лице вече имаш форми и играеш с формите и обемите. Всъщност, на мен това ми се стори доста по-интересно. Започнах да експериментирам първо с грим върху приятелки. Когато имах консултации към „Макс Фактор“ виках мои приятелки да идват, да правя грим върху тях и да ги консултирам и така клиентите, които влизат в магазина пък виждаха, че се случва нещо и сядаха на стола за гримиране. Самата комуникация с хората беше част от нещата, които ме вдъхновяват да се занимавам с това. Не мога да кажа, че е било трудно за мен, тъй като никога може би не съм го приемала като някакъв вид предизвикателство, че трябва на сто процента да се науча да го правя. По-скоро го приех като нещо, което ми е интересно, искам да влагам в него и да видя до къде ще стигнат нещата.
Като дете каква искаше да станеш?
Като дете, честно казано, бях доста вятърничава и не можех да намеря и насоча интересите си към една сфера. Имах един период, в който географията ми вървеше най-много. После реших, че ще се занимавам с математика, в един момент реших, че винаги съм обичала да рисувам и това нещото, с което искам да се занимавам. Но със семеен трагичен инцидент съвпадна кандидатстването ми в художествената гимназия и човекът, който ме буташе повече натам вече го нямаше, затова така и не кандидатствах с рисуване. Всъщност, доста объркано дете бях – никога не съм знаела с какво точно искам да се занимавам. Може би за това толкова с отворени обятия приех грима и вече го преоткрих като своя професия.
Как се печели толкова престижна награда като „Златна игла“ в категория Моден гримьор?
С много труд. Всички млади гримьори, щом видят една награда, проекти зад гърба ти, корици на списания, интервюта и всички тези неща, си мислят, че всичко се постига с лека ръка. Всъщност трябва доста труд, трябва правилно да си поставиш целите и да приемеш факта, че първите години ти няма да печелиш, а ще влагаш повече, отколкото ще получаваш – било ти доходи или нещо друго.
Кой е най-големият ти успех в живота?
Като цяло повечето неща, които съм постигнала за мен са голям успех, тъй като за мен всяко едно нещо по пътя ни е успех. Щом ти се бориш и продължаваш да правиш това, което обичаш, значи, че всяко едно препятствие, през което си преминал, е твой личен успех. Като награда в България, „Златна игла“ е нещото, което за мен е най-високото ниво. Даже на другия ден като се събудих и си казах – и сега какво? (смее се) Това беше моя цел, това, което исках да постигна. С проф. Любомир Стойков работим от много години заедно за неговите събития. Първо, като асистент на Слав, може би осем години назад, след това последните три, четири години съм главен гримьор на събитието. През всичкото това време съм се стремяла малко или много да защитя тази награда и всъщност да стигна етапа, на който Академията за мода ще каже – ето тя е постигнала достатъчно, за да ѝ дадем тази награда. Всъщност „Златна игла“ е оценка за всички тези години труд, за всички нощи, в които не съм спала, за да правя своите лични проекти, които наистина показват работата ми. Има много проекти, които съм правила – било то за списания, било за каталози и реклами за клиенти, които ти дават някаква насока, в която да твориш, докато личните проекти с различни фотографи, фризьори – всъщност, това са нещата, които са в моята глава и това е нещото, което ме вдъхнови основно да се занимавам с грим. Говорейки си със Слав още преди години (той тогава беше стартирал Twelve Magazine като проект, но все още беше GIA Magazine – списание, което излизаше веднъж месечно), той ми разказваше например – сега ще направим като идея идея борбата между доброто и злото. След това се виждаме покрай събитие на „Макс Фактор“ и той ми показва все още необработени снимки на телефона си, от бек стейдж и в следващия момент излиза списанието и аз съм „УАУ“. Талантът е да можеш да го претвориш това, което ти е в главата, то да достигне до хората и по някакъв начин да създадеш емоция в тях. Може би това е нещото, което най-много ме вдъхнови да се занимавам с грим и ме накара да остана в тази професия и да гоня тези цели и награди.
Кой е бил най-трудният и неуспешен момент в професията ти?
Всяка една професия има своите трудни моменти, в които се чудиш, абе наистина ли ставам за това, дали наистина ще ме оценят… Всеки един човек минава през тези свои въпроси. всеки един човек среща клиенти, които не са толкова благосклонни, не са ведри, не са лежерни. Има един фотограф, който ми е казвал, че когато работи с най-трудните си клиенти ме вика да правя грима, защото знае, че ще ги развеселя и те ще седнат пред него вече успокоени и готови за работа. Всеки среща своите трудни моменти на себеосъзнаване и това са моментите, в които ти вече мислиш дали наистина искаш да се занимаваш с това и дали искаш да заминеш извън България, да достигнеш други висоти. Всъщност, това са моментите, по-скоро колебанията, в нашия личен живот и професия. За мен, това са типът препятствия.
След като вече си постигнала една от най-големите си цели в Бълагрия, смяташ ли да продължаваш тук или имаш планове да излезеш от ширините на страната?
Със сигурност имам още неща, които искам да постигна в България и не бих се отказала от родната си държава. Но има много неща, които ме привличат и извън България. Честно казано не мисля за постоянно напускане на страната. Аз обичам България, продължавам да творя, знам, че това е моето място, всъщност, аз тук съм започнала развитието си и съм постигнала най-големите си върхове и в кариерата, и в личен план. Затова смятам, че човек трябва все пак да влага усилията си в работат в границите, в които е роден. Не трябва да се отказваме от България, тъй като много малди кадри заминаха в последните години. Но всъщност те не осъзнават, че българският пазар ти дава много широка възможност за развитие, включително да направиш личните си прокети. Ти можеш да направиш абсолютно всичко, без никой да ти забрани, без властите да те ограничат, без да ти тропне призовка на вратата, буквално. Защото има страшно много закони в международен план,с които се съобразяваш.
Продължение на интервюто в брой 99 на Fashion Lifestyle Magazine…
Интервюто взе Василена Читакова
Снимки:
1. Марина Младенова
Фото: © Ивомир Пешев
2. Марина Младенова – Моден гримьор за 2018-та с част от моделите с неин грим.
3. Марина Младенова заедно с проф. д.н. Любомир Стойков и останалите носители на приза „Златна игла 2018“ Елена Златева, Дилян Марков, Антония Йорданова, проф. Любомир Стойков, Иван Донев и Христо Чучев (от ляво на дясно).
Фото: © Хайлайф / От игла до конец
4. – 6. Грим на Марина Младенова, показан на Златна игла 2018.
Фото: © Вергиния Янчева
7. – 11. Моменти от Златна игла 2018.
Фото: © Хайлайф / От игла до конец
12. – 13. Грим на Марина Младенова
Фото: © Лазар Гушев / Stefka Pavlova
14. – 16. Грим на Марина Младенова във връзка с представяне на кърпи за коса Aglique.
Фотограф: © Диляна Флорентин
17. Корица на сп. ELLE, грим – Марина Младенова, стайлинг – Димитрина Иванова и Кристиян Пижов, коса – Любен Николов, модел Кристина Милева от „Ивет Фешън“.
Фото: © Никола Борисов
18. – 19. Корици на списания OK! и Grazia, грим – Марина Младенова, стайлинг – Боян Кузески, коса – Ники Тонев.
Фото: © Ивомир Пешев
20. Грим на Марина Младенова
Фото: © Лазар Гушев / Stefka Pavlova
21. – 25. Грим на Марина Младенова (на снимка 25 – модел: Калина Митева – Мис Свят България 2018).
Фото: снимки 21 и 23 – © Диляна Гергова
Фото: снимка 22 – ©
Фото: снимка 24 – © Йоан Гълъбов
Фото: снимка 25 – © Вергиния Янчева
