В световен мащаб темата за домашното насилие не e нова. Напротив, напредналите държави отдавна разполагат с добри механизми за противодействие на това явление. В България, обаче, тази тема започна да се повдига по-често едва през последните години. Формите на домашно насилие са безкрайни. Последиците от него също. А извънредните мерки, наложени от властите и принудителното затваряне в домовете ни заради Covid кризата правят попадането в капана на домашно насилие още по-често. Хаосът и несигурността, отключени от пандемията, повлияват още по-силно на насилника и изострят поведението му.
Какви могат да са последиците от домашното насилие върху жените?
Последиците могат да бъдат много и различни. Емоционалното състояние в което изпада потърпевшата след акт на домашно насилие често се описва като криза. Тогава емоциите на пострадалия са много интензивни, а страховете – много по-засилени. Това е състояние на пълна обърканост и царящ хаос в мислите и чувствата. Поражда се недоверие в отношенията между хората, което често се изразяват в убеждения свързани най-вече с отношението на жената към мъжа, като – „Всички мъже са еднакви”; ”Дори да си намеря друг мъж, той ще е същия като предишния”; “Никой няма да ми помогне”.
Контакта с децата също може да претърпи промени. Жената може да бъде невъздържана и избухлива с тях, да й дотягат и да се чувства виновна за това. Така по време на пандемията от коронавирус се разрази паралелно и една друга пандемия – от домашно насилие, на която също трябва да се обърне специално внимание. За много хора домът се превърна в мястото, където владетел е страхът. Но винаги има изход. Вратите са много и различни, само трябва да почукаме на правилната и всичко може да се промени за миг.
Има ли ваксина срещу домашно насилие ?
Домашното насилие не е само физическо насилие. То бива и сексуално, емоционално психическо, както и икономическо насилие. Корени се в желанието за власт, контрол и доминация. В момента всички ние страдаме от липса на контрол над живота си, а в повечето случаи жертвата на домашно насилие е заела пасивната позиция на примирение. Понякога страхът е толкова сковаващ, че не може да се престраши да потърси помощ с години. Едва ли можем да си представим какво изживяват ежедневно хората, живеещи в постоянен страх и ужас.
„Ваксините“ срещу домашно насилие могат да бъдат различни. Съществуват няколко организации, които се занимават с този проблем. Но също така може да се добие „имунитет“ и чрез разговор със специалист. В атмосфера на конфиденциалност, доверие, разбиране и с помощта на терапевт, жените споделят преживяванията си, връщат се към травматичното събитие, разказват за него, без да се страхуват, че ще бъдат обвинени, изясняват си ефектите, които има то върху живота и отношенията им с хората, правят план за сигурността си, подреждат мислите си и решават как да постъпят. Успяват да възвърнат увереността в собствените си възможности за справяне, получават подкрепа, ако предприемат действия, свързани с търсене на отговорност на насилника, преодоляват травмата и възстановяват емоционалния си живот. Защото точно когато човек се е отчаял и се чувства „в капан“, може да намери изход от ситуацията, да потърси помощ, да събере кураж и сили, и да изгради себе си – да живее един по-добър и достоен живот, на който всички имаме право.
Фото: Pinterest
