ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ КОРЕНИТЕ

Мария Барберо
Париж – София

Париж е пълен. Но не с туристи. Тях ги няма – китайските групи (заради Ковид) и заможните руснаци (заради войната). Няма ги и американците. За тях първото условие да пътуват в чужбина е сигурността, а тук те не се чувстват сигурни.

Париж е пълен. С протестиращи, заради пенсионната реформа на Макрон, с гневни младежи, които изпълват улиците, палят колите и чупят витрините. В няколко града окупираха и кметствата. Париж е пълен с начумерени хора, които ругаят непрекъснатите стачки в градския транспорт. Придвижването е силно затруднено, пристигането до работното място стана реален проблем. Парадоксално е, но протестиращите срещат силна обществена подкрепа. Дори тези, които чакат нередовното метро по един час подкрепят исканията им.

Париж е пълен. С хора, чийто жизнен стандарт падна чувствително през последните три години. Започна с Ковид кризата, но след нея цените започнаха да растат неудържимо, а заплатите останаха старите. Тези хора роптаят. Все още глухо, но е въпрос на време и те да излязат на улицата. Тогава наистина ще стане доста неприятно за управляващите.

Празни магазини, нищожни обороти
Това социално напрежение дава отражение във всички сектори, но един от най-засегнатите е модният. Елитните магазини на големите модни къщи имат ниски обороти. Причините са няколко: първо – на французите не им се купуват нови дрехи, когато балансират с бюджетите си, второ – защото колекциите им са насочени към богатите клиенти от Далечния Изток и Щатите, които сега просто липсват.

Европейската жена, дамата, която може да си позволи да даде няколко хиляди евро за рокля или костюм не е привлечена от новите тенденции на “pret a porter“. Не може да приеме унифицирания вкус, не може да приеме отсъствието на собствен почерк. Цените в луксозните колекции скочиха, за разлика от тяхното качество. Едно на ръка, че цените в лукса скочиха, за разлика от качеството. Производството не е повече “Мade in France“, а е поверено на безименни фабрики в чужбина. Отмина времето, когато голяма част от колекциите бяха ръчно изработвани в специализирани ателиета “Haute Couture“. Коя успешна френска жена би дала парите си за изработка, модел и качество, които не отговарят на стандартите ѝ? Само аксесоарите на някои модни къщи все още се купуват, но не в желаното количество и не винаги нови от магазина.

Разрастването на сайтовете за луксозни стоки „втора употреба“ говори за промяна в консумацията. Защо да харчим пари за нова чанта, като можем да получим същата, леко захабена, почти на половин цена? При подобна нагласа на потребителя е трудно да се задържат лоялните клиенти, а още по-трудно е да се намерят нови. Разходите за персонал, наеми, материали, данъци и консумативи се увеличиха. Фирмите не са достатъчно рентабилни и правят отчаяни опити да се задържат на повърхността. Изпращат продавачите си да обикалят петзвездните хотели, за да просят от консиержите някоя и друга клиентка, в замяна на луксозна кутия бонбони. Пълнят елитните заведения с така наречените „посланици на марката“ с цел да привлекат потенциални купувачи. „Изкуствени момичета“ или както ги наричаме сега „инфлуенсъри“ получават солидни суми да постват в „Инстаграм“ подарените си придобивки, за да създадат желание за притежание. Но западният потребител на лукса е пренаситен. Залят е от реклами, мейли и снимки, които го приканват да купува. Обаче, той има всичко. Как се печели човек, който има всичко? На този въпрос не могат да си отговорят модните къщи. Стачките усложняват положението. Няма кой да събира парижките отпадъци. Париж е пълен също и с боклуци. Минаваш по авеню „Монтен“ и „Сен Оноре“ и виждаш препълнените кофи за боклук срещу витрината на „Шанел“. Асоциацията на малкото заможни туристи е „Боклуци на витрината и пред нея“. Никой не иска да седи на опашката пред „Луи Вюитон“ с микробите, разнасящите във въздуха. Уважаващата се френска буржоазия предпочита комфорта на просторния си апартамент в шестнадесети район.

Между търговията и творчеството
В тази ситуация маркетинг експертите и мениджърите на магазините са притиснати до стената от търговските директори. Събранията започват и свършват с „Увеличете оборота“ и „Намерете решение!“. Напрегнатата обстановка не оставя поле за креативно или аналитично мислене. Модните къщи не осъзнават какво им казва кризата. Тя говори, че е време за промяна. Модата се нуждае от революция. Не точно като през 1789, но все пак … Тя прошепва „сменете стратегията“, „сменете ръководителите“. Сега на власт в модния свят са финансистите. Впечатляващото е, че възпитаниците на най-големите икономически университети в Париж не чуват и не виждат нищо. Заслепени са от собственото си величие, скъпата диплома и цифрите пред компютъра. Те на практика не са създали и продали една рокля в живота си. Как могат да разберат и разрешат настоящите проблеми, като за тях не са учили в училище? Не е написано в учебниците как да действат. Те не познават потребителите си. Никога не са говорили с клиентите си. Няма и да го направят, защото не го могат.

Има и нещо друго. Да, модата е индустрия, в която се въртят много пари, но преди всичко модата е изкуство, начин на живот, на себеизразяване. Търговските директори не са хората, които разбират и ще разберат това. За тях е все едно дали продават рокли или кондензирано мляко, което е фатално, защото не е същото. В името на потенциални печалби от Далечния изток, те притискат и дизайнерите да създават колекции, които не са това, което трябва да бъдат.

Тази криза изисква коренна смяна на стратегията. Тя ще се задълбочи. Четирите основни „П-та“, както маркетинг експертите наричат факторите за търговски успех: продукт, цена, позициониране, промоцията (product, price, placement, promotion), трябва да се променят. Спешно е фокусът към вкусовете на клиентите от Далечния изток да се измести към Европа. Завръщането към ДНК-то на фирмите, към уроците на първоучителите – Коко Шанел, Кристиан Диор, Ив Сен Лоран и към вкусовете на европейските клиенти, ще донесе спасението на френската модна индустрия. Някои малки фирми вече се преориентираха и първоначалният им успех показва, че са на прав път.

Снимки:

1. Протестите в Париж.

2. Магазин на „Диор“ в Париж.

3. Магазин на „Шанел“ в Париж.

Тагове: Брой 123