СОЛТА – „БЯЛА СМЪРТ“ ИЛИ КЛЮЧОВ ФАКТОР ЗА ДОБРО ЗДРАВЕ?

От деца знаем, че разходките край морето са изключително полезни за здравето, особено ако са рано сутрин. Защо ли? Заради наличието на йод в изпаренията на водата. Йодът е много важен за здравето на човека. Човешкото тяло се нуждае от йод, за да произведе хормона на щитовидната жлеза, който пък контролира метаболизма и е важен щит срещу лоши мисловни умения, безплодие, рак на щитовидната жлеза и други.

Приемът на йодирана сол е полезен и здравословен, но тогава защо наричат солта с гръмкото стряскащо определение „бялата смърт“?! Тази статия има за цел да разнищи въпроса и да покаже кои са предимствата и недостатъците на солта, какъв е максималния препоръчителен дневен прием на сол, както и какво би ни очаквало ако системно прекаляваме с тази съставка.

ЗАЩО „БЯЛА СМЪРТ“?
Колкото и ужасяващо да звучи солта може да е причина за язва, рисков фактор е за високо кръвно налягане и крие риск за развитие на сърдечна недостатъчност. Сега солените пържени картофки не ви се струват толкова неустоимо вкусни, нали? Разбира се човешкото тяло има нужда от натрий за почти всички физиологични функции и не може да оцелее без този елемент.

Натрият се натрупва в кръвоносната система и поради химичните си свойства води до привличането на повече вода в кръвоносните съдове – така се запазва общият солеви баланс на кръвта. По-голямото количество вода води до увеличаване на налягането в кръвоносните съдове, което води до хипертония – високо кръвно налягане. Рискът от инсулт се увеличава с възрастта, както и при хора с високо кръвно налягане, висок холестерол, диабет, затлъстяване и други фактори. Ето защо трябва да се внимава с приема на сол.

КОЕ Е ПОЛЕЗНО НА СОЛТА И КАК ДА ГО ПРИЛАГАМЕ?
Солта, известна още като натриев хлорид съдържа около 40% натрий и 60% хлорид. Използва се като свързващо вещество и стабилизатор. Освен това е консервант за храна, тъй като бактериите не могат да виреят в присъствието на голямо количество сол. Човешкото тяло се нуждае от малко количество натрий за да провежда нервни импулси, да свива и отпуска мускулите и да поддържа правилния баланс на водата и минералите. Според Harvard School of Public Health се нуждаем от около 500 мг натрий дневно за тези жизненоважни функции. Твърде много натрий в диетата обаче може да доведе до високо кръвно налягане, сърдечни заболявания и инсулт. Това пък може да доведе до загуба на калций, който може да бъде извлечен от костите.

Важно е да уточним, че не всяка сол съдържа йод, а както споменахме именно тази съставка е важна за хормона на щитовидната жлеза и за метаболизма. Хора, които имат чупливи нокти, могат веднъж седмично да си направят вана за ръце с добавяне на шепа йодирана сол във водата. Такава процедура ще направи ноктите силни, лъскави и здрави.

Що се отнася до солните стаи, които са абсолютен хит в последните десет години в България и по света, посещението на такива улеснява дишането като намалява възпаленията по дихателните пътища – в носната кухина и белите дробове, а така се засилва имунната система, повишава се енергията и се намалява стреса. Освен това посещението на солна стая има мукулитично действие: подпомага втечняването и изхвърлянето на натрупания гъст секрет в носната кухина и белите дробове; Едни от най-важните характеристики на солта е нейното антибактериално, антивирусно и противогъбично действие; Подобрява функцията на лигавицата по дихателните пътища, водейки до по-рядко боледуване.

КАКВЪВ Е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИЯТ ПРИЕМ НА ДЕН?
Световната здравна организация (СЗО) препоръчва прием на сол под 5 грама (приблизително 2 грама натрий) на ден на човек за профилактика на сърдечно-съдови заболявания, водеща причина за смърт в световен мащаб. Данните от различни страни обаче показват, че повечето популации консумират много повече сол, отколкото се препоръчва. В много държави с високи доходи приблизително 75% от солта в диетата идва от преработени храни и ястия, приготвени извън дома.
При повечето хора бъбреците имат проблеми с издържането на излишния натрий в кръвта. С натрупването на натрий тялото задържа вода, за да разрежда натрия. Това увеличава както количеството течност около клетките, така и обема на кръвта в кръвния поток. Увеличеният обем на кръвта означава повече работа за сърцето и по-голям натиск върху кръвоносните съдове. С течение на времето допълнителната работа и натиск могат да втвърдят кръвоносните съдове, което води до високо кръвно налягане, инфаркт и инсулт. Може да доведе и до сърдечна недостатъчност. Има и доказателства, че твърде много сол може да увреди сърцето, аортата и бъбреците, без да повишава кръвното налягане и че може да е вредно и за костите.
На 29 април 2020 СЗО съобщава, че държавите-членки на Организацията са се договорили да намалят приема на сол в световното население с относително 30% до 2025 година.

Като типични европейци повечето българи се стремят към здравословен лайфстайл и понякога се увличат в прекалено пресмятане на калории, мазнини в състава на храните, прибягват до веганство, нечувани диети и прочие. А всъщност нещата могат да са толкова прости: да не прекаляваме със солта, а да я използваме рационално и с мярка!

Източници: