Починалият неотдавна в Париж Давид Пизанти (1935 – 2026) е един от българите с най-голямо влияние, тежест и авторитет в световната и в частност във френската мода. Роден е в София в семейство на български евреи. Баща му е бил един от водещите търговци на текстил у нас. Бъдещият изтъкнат предприемач и мениджър във френската модна индустрия завършва Трета софийска мъжка гимназия (днешното 18-о Средно училище „Уилям Гладстон“) малко преди семейството му да емигрира във Франция – най-напред се установява в Лион, а малко по-късно в Париж. По професия Давид Пизанти е електроинженер, което не му пречи да навлезе в модния бизнес заедно с брат си Жак Пизанти и през втората половина на 50-те години на миналия век двамата да основат модна къща „Пизанти“. За разлика от Жак, Давид Пизанти не е моден дизайнер, нито стилист, а опитен и последователен моден предприемач. Сред върховете в неговата кариера са две от най-важните позиции, които той заема във френската мода през 90-те години – президент на Френската федерация на производителите на готово дамско облекло и директор на Дамския салон „Прет-а-порте Париж“.
С Давид Пизанти съм се срещал много пъти – както в София, така и в Париж. Мога дълго да разказвам за него и да споделям прекрасните си впечатления. Тук съвсем накратко ще изтъкна необикновените му качества на мениджър и организатор в модната индустрия и в сферата на модните изложения от най-висока класа. Той съчетаваше уникални управленски способности с тънък и фин вкус и усет за елегантността и красотата. Говореше мек и леко напевен български език – без грешки и без френски акцент. Беше изумително ерудиран и изключително информиран, но не парадираше с това. Допускаше те съвсем близо, държеше се топло и естествено. При срещите си с него винаги съм чувствал широката му българска душа и искреното желание да помага, да бъде полезен на българската модна индустрия, на бизнеса с модни стоки, а и чисто по човешки – алтруистично, благородно и отговорно.
Представял съм на Давид Пизанти и съм го запознавал с български дизайнери и производители, сред които Владимир Воденичаров – собственик на прочутата асеновградска модна централа за булчинско облекло „Манийка“. Давид Пизанти винаги се е интересувал искрено от състоянието на българската мода и е предлагал съдействие за лансирането на родните създатели и производители на облекло. Една от най-големите му заслуги към българската визуална култура, в частност към българската модна журналистика и въобще към българския моден дизайн, бе това, че се съгласи да стане почетен председател на Академията за мода след отправената към него покана от мен и Донка Ганева. Емблематичната наша дизайнерка Мария Недкова цял живот ще си спомня с огромно вълнение топлите думи на Давид Пизанти, когато той ѝ връчи „Златна игла“ за дизайнер на годината през 1996 г. В чисто икономически и предприемачески план Давид Пизанти помагаше много на българската модна индустрия, създавайки важни контакти за наши фирми – производителки на облекло, и подпомагайки излаза им на международния моден пазар. Сред тях бе и прочутата за времето си модна къща „Рила стил“.
Модна къща „Пизанти“ (Pisanti) е сред значимите парижки централи, участвали във формирането и международното утвърждаване на френското дамско прет-а-порте от края на 50-те до 80-те години на ХХ век. Експертите изтъкват, че фактор за нейния успех и влияние е съчетанието между дизайнерското творчество, индустриалната конфекция, търговската дистрибуция и международния износ. По думите на брата на Давид Пизанти – Жак, с когото също съм се срещал неведнъж, модният бранд „Пизанти“ е работил с дизайнери на световно ниво като Кензо, Клод Монтана и др. Негови клиентки са били популярни дами като прочутите актриси Мари-Жозе Нат и Мишел Морган. Особено важно е обстоятелството, че тъкмо братята Давид и Жак Пизанти помагат на младия дизайнер Кензо да започне работа, като първоначално купуват негови скици още докато той е студент, а по-късно сключват с него и трудов договор. В телевизионно интервю, което направих преди години с Кензо, японският дизайнер потвърди тази история с голяма благодарност за жеста и подкрепата.
Между двамата братя Давид и Жак Пизанти, Бог да ги прости, винаги е имало хармония и взаимно уважение към способностите, изявите и приоритетите им. В разговор с Жак Пизанти, който проведох и публикувах в нашата преса през 90-те години, той се изказва с възхищение за брат си Давид, изтъквайки колко важен фактор е той във френската мода и заедно с това как двамата са градили и развивали добрата репутация на модния бранд „Пизанти“: „През годините ние затвърдихме името си на хора, които са отзивчиви и са помагали на много стилисти, шивачи, търговци“ – сподели пред мен Жак Пизанти. „В тази област бяхме едни от първите. Спомням си как през 1958 година на Порт дьо Версай (мястото на най-голямото изложение на „прет-а-порте“ в Париж – б.а.) беше пълно. Купувачите идваха най-напред на нашия щанд, за да се ориентират каква е модата и какво правим ние!“.
Днес тъгуваме за Давид Пизанти във връзка с неговото преселение в небитието, но заедно с тъгата сме изпълнени и с благодарност, че българин като него е помагал толкова щедро и всеотдайно на нашата култура, на нашата модна индустрия и на стила като цяло. Българските дизайнери, модни и текстилни предприемачи трябва да бъдат признателни за това, че той градеше мостове между България и Франция и отваряше пътя на страната ни към международния моден свят. Никога няма да забравя думите, които той отправи към представителите на българския моден дизайн и българския моден бизнес в едно от последните ми интервюта с него: „Нека да имат волята и куража да продължават да създават колекции, но не само за България, а и за международната модна сцена. Защото сега пазарът е световен!“.
Така ще запомня Давид Пизанти – българин с голяма душа и изключителен професионализъм, българин, който беше в сърцето на френската мода и оглави едни от най-важните ѝ структури, но никога не забрави своето отечество.
Източнци: Carnet du jour, Modes Perdues, Featherstone Vintage, Lemonade, Madame Figaro, Featherstone Vintage
