Иванина Иванова е родена в Сливен. Още от ранна възраст проявява интерес към изкуството и започва професионално да се занимава с рисуване в четвърти клас, посещавайки школа в 12. ОУ „Елисавета Багряна“. Нейният първи преподавател, г-н Румен Петров, забелязва таланта ѝ и я насърчава да кандидатства в Националната художествена гимназия „Димитър Добрович“, където по-късно завършва специалност „Художествена тъкан“. В гимназията Иванина се откроява като отличник и знаменосец на випуска си. Макар мечтата ѝ да стане моден дизайнер да се заражда още на 10-годишна възраст, истински я открива, когато се премества в София.
През 2017 г. кандидатства в Националната художествена академия, специалност „Мода“. След първоначален неуспех записва „Изкуствознание“, но година по-късно успява да реализира целта си и е приета в специалността, за която винаги е мечтала. Следват четири години бакалавърска и две години магистърска програма, през които изгражда своята естетика и личен дизайнерски почерк. Днес Иванина съчетава своята любов към изкуството с преподавателска дейност, споделяйки знанията и вдъхновението си с учениците си.
Какво означава за Вас модата? Имате ли собствена дефиниция за нея?
Винаги модата в главата ми е била свързана с нещо официално, нещо възхитително, нещо, което не се носи всеки ден. Да, звучи странно, но просто това ми е останало в съзнанието от дете – дрехи и облекла, които не са ежедневни, а са изумителни. Имам мнение, но дефиниция, която да се налага като определение на думата „мода“, нямам. Накратко казано, след натрупания опит – модата е качество, обем и ръчна изработка.
Кога, как и защо започнахте да се занимавате с мода?
Може би началото беше истерията по Барби? Да речем, че три неща са били моето вдъхновение – роклите на принцесите от „Дисни“, тоалетите на Барби и един италиански сериал – „Елиза ди Ривомброза“. Костюмите там винаги са ме впечатлявали, и до ден днешен си го пускам, за да се насладя на дрехите, музиката и историята с героите. Една от колекциите ми – именно „Шоколадов диамант“ – е създадена, докато слушах този сериал. На въпроса „защо започнах“ вече не помня, но знам, че още в края на трети клас, на 10-годишна възраст, исках да уча рисуване и да стана моден дизайнер. И така – вече 17 години никога, дори за миг, не съм променила това желание. Приятелите и родителите ми могат да го потвърдят.
Какво е характерно за Вашия дизайнерски почерк?
Дизайнерският почерк е нещо много индивидуално. Лично за мен е важно един дизайнер да умее да бъде художник, артист, конструктор, шивач, да зашива декорации, да знае как се прави фотосесия и ревю. Ако това може да се нарече дизайнерски почерк, то това е моят – истинският дизайнер трябва да може да направи всичко от първата до последната стъпка.
Как бихте описали своя маниер и процес на работа – от раждането на идеята до нейната реализация?
Раждането на идеята започва доста често спонтанно, без конкретно вдъхновение. Оттам идва мисълта как даден официален аутфит да бъде интересен, стабилен конструктивно и привлекателен декоративно. След това, сред многото изрисувани скици, следва подбор на най-впечатляващите и начало на конструкцията. Успоредно с това подбирам цветове и материи – понякога даден плат или цвят ми действа като вдъхновение за нова идея. Следва шиенето и детайлите, които в почти 95% от случаите са изработени на ръка. Накрая идва време за фотосесия или ревю, в зависимост от предоставените възможности.
Със сигурност ще звучи клиширано, но от всичко и от нищо. Понякога, гледайки в една точка, ми „светва лампичката“ с идеи, понякога гледайки музикален клип – особено на някоя корейска поп група, а друг път просто виждайки плат в магазин. Буквално от всичко и от нищо.
Наскоро бяхте в Южна Корея. С какво Ви обогати тази култура и кои от нейните мотиви и символи бихте включили във Вашите бъдещи произведения?
Да, точно така – бях на една дълга почивка с годеника ми. Това, с което ме обогати, беше разнообразието – от технологии и храни до дрехи. Разбира се, посетих и няколко магазина за платове. Не бях виждала до този момент толкова красиви дантели с кристали, перли и декорации в типично източноазиатски стил. Специално разглеждах белите дантели за сватбени тоалети и бях изумена от красотата им. Това е едно от нещата, които бих включила в моите бъдещи проекти. Другото са цветовете – ако тук често виждаме ярки и наситени тонове, то в Южна Корея нюансите бяха меки, нежни, пастелни, като феерия. И третото нещо, което бих включила, е кройката от традиционната им дреха ханбок – семпла и изчистена, но достатъчно впечатляваща и дори иновативна.
Кои са най-големите предизвикателства, които Вашата работа Ви поднася?
Работата като дизайнер или като учител? Да речем, че за работата ми като учител имам ясен отговор – предизвикателството е административната част, документацията. Работата с ученици е от по-лесните предизвикателства. От гледна точка на дизайнер – предизвикателствата са почти постоянни: от успешната реализация на идеята, през избора на правилния плат и цвят, до точната презентация на аутфита. Голямо предизвикателство е и изработката на косплей костюми, тъй като те трябва да бъдат направени едно към едно във всеки детайл.
Коя е Вашата първа професионална изява?
Първата ми професионална изява, свързана с рисуване, беше през 2012 година, когато спечелих второ място в конкурса „По стъпките на Бередин“ – тогава имах и първата си телевизионна поява в местната сливенска телевизия „Канал 6“. Първата ми модна изява беше на 9 май 2018 г. на ревю в Националния музей „Земята и хората“, където показах мой аутфит, комбиниращ български шевици и азиатска кройка – вдъхновението беше от ханфу, ханбок и кимоно.
Още като студентка взехте участие и представихте свой тоалет на престижното събитие „БГ модна икона“. Какво беше усещането в този ранен етап от обучението Ви да се докоснете до толкова значима сцена и публика? Какво си спомняте за този момент и какво беше Вашето усещане?
Усещането беше вълнуващо. Осъзнах, че стъпка по стъпка мечтите наистина могат да се сбъдват. Участията в подобни ревюта дават надежда за бъдещето и доказват, че усърдната работа винаги се възнаграждава. Важен урок беше и създаването на контакти с хората. В началото бях свенлива, не бях сигурна дали е уместно да се запознавам с всички, но после разбрах, че няма причина за страх. Участието ми в „БГ модна икона“ и показването на мои тоалети (тъй като съм показвала четири пъти свои творби) ми носеше удовлетворение, вълнение и увереност, че един ден ще успея.
Бяхте отличена с награда и стипендия „Златна игла“ на Академията за мода, която изигра важна роля при създаването на дипломната Ви колекция на тема Chocolate Diamond. Какво е значението на това признание за Вас и за развитието Ви като дизайнер?
Това беше първото ми признание в света на модата и наистина беше незаменимо усещане. Колекцията ми беше много на сърце, защото с нея исках да покажа възможностите си – уших абсолютно всеки един тоалет сама. Тази награда ми показа, че не бива да се отказвам и че винаги ще намеря решение, каквито и трудности да се изпречат по пътя ми.
Днес вече сте докторант в катедра „Моден дизайн“ на Националната художествена академия с научен ръководител проф. д.н. Любомир Стойков. Какво Ви мотивира да продължите своето академично и творческо развитие на тази висока степен и върху какво е насочен Вашият дисертационен труд?
Мотивацията да продължа своето академично развитие не е една, а три. Първо – исках да имам пълното дизайнерско образование, което може да се получи в България. Познавам себе си добре и съм уверена, че мога да се справя. Второ – академичният и компетентен дизайнерски изказ е много важен за един професионалист. Не изглежда добре, когато дизайнерът няма дар слово. Докторантурата е процес на усъвършенстване и на изразяването, и на мисленето. И трето – доказването. Вярвам, че въпреки трудностите, характерът и инатът са ключови за успеха. Често си повтарям: „Когато надеждата свърши, започва инатът.“ Дисертационният ми труд е насочен към нова комбинация – модата и изкуствения интелект. Интересно ми е да проследя как това ще се развива в бъдеще.
