ЖИЗЕЛ БЮНДХЕН: ВИНАГИ ИЗБИРАМ ТРУДНИЯ ПЪТ

И Господ създаде Жизел! Това е една от най-актуалните фрази в модния бранш – факт, който съвсем не е случаен. Жизел Бюндхен е като излязла от картина – висока, с перфектно тяло, но изключително земна. Днес тя е на 28 години, а равносметката сочи, че е прекарала половината си живот пред камерите и на модния подиум. Наскоро медиите обявиха, че е бременна с първото си дете.

Вие сте един от моделите на “Виктория’с Сикретс”, притеснявате ли се, когато дефилирате по бельо?
Да, все пак съм почти гола. Но това е част от професия, която сама съм си избрала, така че съм се научила да контролирам емоциите си. Най-важното е да бъдеш професионалист на сцената и да не позволиш на публиката да разбере какво е психологическото ти състояние.

Как поддържате фигурата си?
Ще прозвучи твърде банално ако кажа, че спортувам активно, но е така. Аз например никога не бих отишла във фитнес залата, но обичам да плувам, да карам сърф, практикувам екстремни спортове. Мога да кажа, че съм изключително активна и в това се състои моята тайна за добра фигура – тялото трябва да се движи. Начинът ми на живот ми позволява да не се ограничавам в храненето. Разбира се, държа на балансираното хранене.

Какво беше първото нещо, което ви казаха близките ви, когато започнахте професионално да работите като модел?
Казаха ми: “Колко е бляскава работата ти”. Тогава им отговорих: “Аз наистина съм късметлийка”. Разбира се, спестих им някои неща, като например вечното пътуване, факта, че рядко ми се случва да спя две поредни вечери на едно и също място. Не ме разбирайте погрешно – аз обичам работата си и я върша с удоволствие. Срещам се с много и различни хора, имам възможността да уча чужди езици и да опознавам различни култури.

Вие участвахте във филма “Такси”. Със сигурност сте получавали доста предложения и преди, но защо решихте точно този филм да бъде вашия дебют в киното?
В интерес на истината никога не съм възприемала сериозно идеята за модел, превърнал се в актриса. Затова и до този момент не бях проявявала особен интерес към киното. Но продуцентът на “Такси” Люк Бесон беше много настоятелен и постоянно се обаждаше в агенцията, за която работя. Казваше, че търси момиче с акцент, а ангажиментът ще продължи само две седмици. Първоначално не бях убедена, че искам да участвам във филма, но след като той продължаваше да се обажда, си казах: “Добре, ще го направя. Дори ще се забавлявам”. Прочетох сценария, видях, че моят образ не е жизненоважен за успеха на филма, така че един провал от моя страна щеше да има негативни последици само за мен, а не за целия проект. Доволна съм, че приех предизвикателството, защото това е едно наистина различно изживяване.

Ще продължите ли с изявите си в киното?
Не мисля, че бих се отказала от моделството заради киното. Най-малкото защото имам редица договори, които не мога да наруша. Аз вярвам в добрия късмет. Понякога пред нас се отваря врата, друг път се затваря. От нас зависи кой път ще изберем и дали ще ни бъде интересно да поемем по него. Ако изберем лесния път – липсва предизвикателството. Така възприемам аз изявата си в киното.

Как се отнасяте към папараците? Свикнахте ли вече с всичко, което се пише и говори за вас?
Не мисля, че има някой, който да обича да се вижда на страниците на таблоидите. Аз ценя личното си пространство, мразя да говоря за личния си живот. Но разбирам, че това е огромен бизнес и няма как да бъде спрян.

Въпреки, че не обичате да разговаряте за личния си живот, не мога да не ви попитам за вашия брак. Как се решихте да се омъжите, все пак в тези среди бракът не е особена ценност?
За мен бракът беше само формалност. Заедно с моя съпруг реално живеехме заедно почти две години. Моята идея за съвместно съжителство е да имаш някого зад гърба си. Когато аз съм слаба, той е силен, когато аз съм силна, той може да е слаб. Да обичаш някого според мен означава да искаш да остарееш с него, да споделяте еднакви ценности, да вярвате в едни и същи неща.

Някои медии често коментират вашия акцент…
Да и изобщо не обръщам внимание на това. Не бива да се забравя, че аз все пак съм бразилка и английският език не ми е майчин. Някъде четох, че съм научила английски език покрай работата ми с италианските стилисти, германските фризьори и френските гримьори. Но поне съм си направила труда да го науча. Почти никой обаче не споменава, че освен родния португалски, говоря доста добре италиански и испански, както и малко немски и френски. И не забравяйте, че на 14 години ми се наложи да напусна училище – тоест не съм овладяла тези езици там, а съм ги учила сама.