Една от основните теми в модния теоретичен анализ е съвремието. Интересното тук е, че то трябва да бъде разглеждано и като носител на вековната памет. Днес тази съвкупност от философско-естетически и морално-практически натрупвания е отправна точка при тълкуването на настоящето. Вглеждайки се във фундаменталните причини и следствия, вникваме в природата на съвременната култура. Голяма част от нея, разбира се, са визуалните артефакти. Ако гео-политическата история може да бъде манипулирана, то данните, които се съдържат в историята на изкуството (изящно, приложно и декоративно), историята на архитектурата, литературата, киното, музиката, театъра, философията, историята на фолклора и занаятите, историята на световния костюм и всичко свързано с визуалната информация, са факти, говорещи сами за себе си. „Говорещи“, неслучайно си служа с тази дума. Визуалните изкуства имат силата да естетизират, да възпитават, но най-мощното средство в света на изображенията е комуникацията – онази пряка връзка между изкуство и публика.
Провокирането на сетивата и в частност човешкото зрение, е прякото влияние върху съзнанието и изборите на индивида. Натрупаните образи формират съвременната визуална култура, която поставяме в центъра на обсъжданото научно поле.
Методите на актуалната реклама са особено интересни за анализ, защото тя борави с масив от визуален материал, чрез който лансира идеите и имиджите на нашето време. Тя има ролята на посредник, който си служи с много сериозни методи за психологическо въздействие, което я прави поливалентен фактор с огромно влияние.
Модната визуална култура е тясно свързана с рекламата в широкия смисъл на думата. Мащабните рекламни кампании, които следват брандовете, играят голяма социална и естетическа роля в наши дни. Не би било пресилено, ако кажем, че модната индустрия отдавна се е превърнала в законодател, който образно казано владее и управлява света от своите столици – Париж, Милано, Лондон, Ню Йорк, Токио, Москва. И все пак би било несъстоятелно, ако пропуснем факта, че локалното и глобалното културно наследство е в основата на съвременния напредък във всички направления. Ето защо тя е превърната в индустрия, съчетаваща многостранни функции и комуникационно – визуални системи – YouTube, Instagram, TikTok, TV, филмопроизводство и др.
Модата и рекламата са неразривно свързани дейности, пряко зависещи една от друга. Тук е мястото, където трябва да заговорим за „иновативната култура” – изкуството да рекламираш с всевъзможни средства използвайки най-новите методи – различните видове short form content, Instagram имиджи, социални мрежи и blogging culture (блоговете са течение в дигиталния маркетинг и реклама, където се създават digital events), билбордове, LED – монитори и витрини, HD – оборудвани дисплеи и много други информационни средства, които обслужват съвременния живот. Те доказаха своята сила и се превърнаха в основни веднага щом човечеството се оказа в ситуация на lockdown. По време на който добрите традиции в изкуството бяха частично заменени с новото име на културно-артистичната сцена, а именно: AV art (понятието за аудио-визуално изкуство). Чрез него, ние хората бяхме отведени в паралелна действителност, която обогатява вътрешната ни потребност от емоция и красота. Визуалните и технологичните постижения, рекламната комуникация и ролята на изкуството са основните доказателства, които формираха тезата, че именно рекламата е медийният способ – носител и разпространител на съвременните културни стойности.
Разбира се, съвсем не трябва да забравяме традициите на живото изкуство – резултат от уединения творчески процес на индивида. Следвайки забързаната реалност, трябва да продължаваме дебата за новите културни явления, без да забравяме за ядрото – богатото мултикултурно наследство на човечеството. Не бива да забравяме и че в основата на съвременната реклама са залегнали маноално създадените изображения на велики художници и фотографи (Салвадор Дали, Климт и неговата Емилие Фльоге, Анди Уорхол, Робърт Раушенбърг, Минималистите, Дейвид Бейли, Ана Лейбовиц, Валентина Фруджиеле, Джордж Aнджелис, Елина Кешишева и др.)
Усъвършенстването на печатните и фото технологии, също са база за създаване, разцвет и разпространение на художествени и фотографски изображения. През ранните години на миналия век – стилове като: сецесион, ар нуво, бел епок и др., променят световната естетика и се превръщат в лайфстайл за обществото, именно чрез властимащите печатни издания, живи и до днес на хартиен носител, но вече и в онлайн версии: Harper’s bazaar 1850, ключови думи: мода, изкуство, култура, L’Officiel, Parizien, Venity Fair 1913 – 1936, когато се слива с VOGUE 1892, ключови думи: общество и мода. NEW YORKER 1925, ключови думи: общество, политика, изкуство. Cosmopolitan, Cosmogirl Magazine, Marie Clarie Magazine, Glamour, ELLE 1945, Apollo – the international Art Magazine, Aestetica Magazine – The Art & Culture Magazine, AD Italia и много други лайфстайл издания.
Това са малка част неоспорими факти доказващи решаващото значение на масивния базов фундамент, до който съвременното общество има неограничен достъп по пътя на развитието си. Създаването и прогресът на визуалната култура за индивида е от първостепенно значение. Историята, съвремието и онова, което предстои е на наше разположение чрез възможностите на комуникацията. Културният дебат трябва да продължи чрез говоренето, което философи, теоретици и анализатори провеждат, а за нас, отделните индивиди, остава да надграждаме своите избори, част от които е визуалната култура – основата на Personal Branding.
Източници на фотографиите:
Сн. 1. https://www.marca.com/en/lifestyle/2021/07/30/61042f0c46163f4c748b45ed.html
Сн. 2. https://scontent.fsof10-1.fna.fbcdn.net/
Сн. 3. https://www.instagram.com/p/CRYWyugNEX0/
Сн. 4. – 5. https://www.instagram.com/venera_kazarova/
Библиография:
Barthes, R., The fashion system, 1983.
Barthes, R., The language of fashion, 2004.
Idacavge, S., The Fashion System 2.0: How Blogging Challenges Roland Barthes’s Theories of Fashion Communication.
ARIADINI, F., ANALYZING THE WOMEN REPRESENTATION IN MARIE CLARIE MAGAZINE.
Thijm, J., The influence of fashion magazines, 2013.
KURNIA FARADILLA, T., ANALYZING WOMEN REPRESENTATION IN COSMOGIRL MAGAZINE.
https://www.vogue.com/article/attico-matches-fashion-capsule-launch
https://www.thebalance.com/important-fashion-industry-quotes-2379351
https://en.wikipedia.org/wiki/Personal_branding
https://www.forbes.com/sites/carolinecastrillon/2019/02/12/why-personal-branding-is-more-important-than-ever/#5b3f6e622408
