Хелмут Нютън е роден в Берлин през 1920 г. Като част от богато еврейско семейство, още от малък той свиква с лукса и комфорта. Когато е дванадесетгодишен Хелмут получава първия си фотоапарат, с който започва да снима в метрото. Няколко години по-късно решава да стане фоторепортер. През 1936 г. е изключен от училище, тъй като е определен за “безнадежден ученик”, а скоро след това започва работа при модната фотографка Елсе Симон. Тогава баща му изрича съдбовни думи, които по-късно ще се окажат пророчески: “Момче, ще свършиш на улицата”.
Първата работа на Хелмут Нютън като асистент продължава две години. През 1938 г., когато нацистите предприемат атака срещу евреите, Елсе Симон е принудена да затвори фотографското си студио. Тя е изпратена в концентрационен лагер, където по-късно умира. Нютън заминава за Сингапур и започва да работи като фоторепортер за “Сингапур Стрейт Таймс”. “През следващите няколко години мислех само как да не умра от глад”, спомня си фотографът.
В началото на 40-те години на миналия век Хелмут Нютън се мести в Австралия, където пет години служи в армията. След този период той се установява в Мелбърн, жени се, отваря собствено студио и започва да приема всякаква работа: прави сватбени , детски снимки, фотографии за каталози и др. През 1952 г. започва да работи за австралийския “Вог”, което става предпоставка да се премести да живее в Лондон. “Годините, прекарани в Австралия, бяха прекрасни, но не те ме формираха като фотограф. Лондон също се оказа непродуктивен. Едва когато пристигнах в Париж разбрах, че това е моето място”, спомня си Хелмут Нютън. През 1961 г. започва дългата дружба между германеца и френския “Вог”, която продължава да 1983 г. През този период той работи също и за списанията “Ел”, “Мари Клер”, “Плейбой” и др.
През 1971 г., докато е в Ню Йорк, Нютън преживява сърдечен удар – факт, който променя изцяло стила му на снимане. С категоричната подкрепа на съпругата си, Хелмут започва да интерпретира предимно сексуални теми в своите фотографии, като по този начин привлича още повече вниманието на модната индустрия и се превръща във влиятелна фигура в тези среди. Голите снимки се превръщат в негова запазена марка, а жените от фотографиите му са дръзки, представени в репортажен стил. Докато американският “Вог” публикува по-рафинирани версии на произведенията на Хелмут Нютън, европейските списания ги приемат с отворени обятия. През 1976 г. фотографът публикува първата си книга, озаглавена “Бели жени” . “Очите на Лора Марс“ е холивудска продукция, която е вдъхновена от снимките на Нютън.
След 1976 г. той получава множество награди, включително на американския институт за графични изкуства, на клуба на артистичните директори в Токио. През 1989 г. е обявен за кавалер на изкуствата от френския министър на културата, а през 1992 г. – за кавалер на изкуствата и науката на Монако.
На 23 януари 2004 г. Хелмут Нютън загива в автомобилна катастрофа на “Сънсет булевард”. Така се сбъдват съдбовните думи на неговия баща: “Ще свършиш на улицата”. Той не успява да познае само един факт: че след фаталния 23 януари световната фотография ще се прости с едно от най-специалните си деца.
