JUCO представя съвместната работа на фотографите Джулия Галдо и Коди Клауд. Те се срещат в Института по изкуство в Сан Франциско през 2002 г., когато Коди завършва магистратура по фотография, а Джулия бакалавърската си степен в същата специалност. Първите им проекти заедно всъщност са задачи, които правят за университета.
Представяме ви част от интервю на фотографското дуо пред популярния интернет сайт http://thephotographicjournal.com:
Как се запознахте и започнахте да работите заедно?
Коди Клауд: Запознахме се в училище. Аз завършвах моята магистърска степен, а Джулия – бакалавърската си специалност в Института по изкуство в Сан Франциско.
Джулия Галдо: Започнахме да работим заедно по задачи, които ни даваха в клас и след дипломирането сме правили проекти най-вече, защото имахме нужда от пари и намерихме решението в общата ни работа. След известно време преценихме, че това, което работим е много добро и има пазар, на който да го разпространим. Ето така стигнахме до JUCО.
Как се отразява партньорството между двама ви?
Джулия: Това определено е една смесица на умове – нещо, което се развива и се променя с всеки изминал проект. Някои неща изискват повече от силните страни на Коди, а други от моите силни страни. Всичко започва като творческа дискусия. В деня на снимките ние често сме разделени. Коди работи много с нашия екип от асистенти, цифрови техници за получаване на перфектните настройки преди да започнем да снимаме, докато аз работя с клиентите и обсъждам идеи с тях преди да започне снимачният процес. Започнем ли веднъж, сме на една камера, която постоянно се движи назад-напред, но разбира се, всичко това е различно при всеки проект. Има моменти, в които единият от нас не снима, защото трябва да се занимава с другите творчески аспекти на проекта.
От какво се вдъхновявате?
Коди: Вчера си четях National Geographic. Това беше добро вдъхновение (подсмихва се). Аз гледам много филми и слушам много музика. Доста лесно се вдъхновявам. Имам го за нещо естествено, все едно излизам на разходка – случва се всяка седмица. Имам ли някоя нова група или филм в главата си, вече съм вдъхновен.
Джулия: И двамата сме големи късметлии. Имаме много общи приятели, които са творци и артисти под някаква форма. Постоянно сме заобиколени от хора, които провокират ума ни през цялото време. Прекрасно е да бъдеш част от такава общност. Аз лично в момента имам чувството, че съм с нова душа. Ние сме отделяли малко повече време за работа, аз съм на часове по керамика и танци. Коди взима уроци по йога. JUCO е на толкова пълно работно време, че то отнема всичко останало, затова сега сме наели хора, които да ни помогнат, за да можем да се разширим и да правим неща в живота ни, които да го освежат и разтоварят малко.
Кои, според вас, са били най-големите уроци за JUCO през това време?
Коди: Имам чувството, че всичко, което ни се е случило е двойна проверка за нас…
Джулия: Това е хубаво, но понякога истината е много сурова. Аз просто не вярвам на никого и винаги трябва да проверя всичко два пъти.
Коди: Знаеш какво искам да кажа… Имаш чувството, че наемаш някого да ти върши работа – и аз не се опитвам да бъда лош с тях – но действителната посока, в която те поемат не е точно това, което съм искал. Заехме се с един проект и трябваше да използваме дигитални технологии. В следващия момент, човекът се появява и ми казва, че никога не е използвал тази камера преди. Когато съм го потърсил, не съм помислил дори да попитам: "Работили ли сте някога с „Никон”?" Взел съм го, защото съм предположил, че е професионалист и му плащам добре, за да свърши работата.
Джулия: В началото на кариерата си, човек изпада в ситуации, които те карат да мислиш за всички детайли. Когато се превърнеш в професионалист и започнеш да получаваш задачи със срок и ограничения – време, цвят, размери – започваш да мислиш за планирането на тези неща. За кратко време се обучихме да мислим за всеки детайл. Осветлението, цветът на дрехата – всичко, което трябва да бъде планирано. Но това е по свой начин страхотно обучение, защото и двамата се чувстваме като професионалисти, а само преди няколко години това е било едно високо ниво, което сме искали да постигнем. Урокът, който сме научили е да имаме план, но също така и да балансираме ситуацията, която сме създали, за да може да я овладеем и да съчетаем момента. Но все пак, ако планирате всичко – губите магията. Трябва да се освободите от очакванията си, за да може да видите красотата на неочакваното.
Какво ще е следващото голямо събитие за JUCO?
Коди: В момента се опитваме да си направим студио, за да можем да имаме офис, който не е в къщи. Но просто искаме да вършим по-добра работа.
Джулия: Искаме да постигнем и да направим по-добри неща от това, което сме направили до сега. Искаме да бъдем по-добри и да се учим от грешките си. Искаме да работим с по-добри реклами и за по-големи проекти. Това са „творчески работи”, където не става въпрос само за нещо, а за това, което искаме да правим и което ни идва отвътре. Желанието ни е да има повече такава работа. Мисля, че в крайна сметка – не сега, но за в бъдеще – бихме искали да работим с други творци и да се превърнем в малка бутикова агенция или дизайнерски колектив.
Снимки:
1. Дизайнерското дуо – JUCO.
Фото: http://jucophoto.com/about
2. Снимка за Air Canada’s en Route Magazine.
3. Кадър за FORD Mountain Lion Ranch.
4. Екзпозиция за The Lab Magazine.
5. Снимка за Крис Браун за сп. XXL.
6. Кадър за San Francisco Magazine.
Фото: http://thephotographicjournal.com
7. JUCO за S Magazine.
8. – 12. Кадри от снимки на дизайнерското дуо JUCO.
Фото: http://jucophoto.com/about
Източници: http://jucophoto.com/about ; http://thephotographicjournal.com
