Стилът на Селигър често се отличава с непринуденост и искреност, която днес рядко се намира по страниците на списанията. Той умее да прави снимки, които като че ли представят един единствен момент от история, която тече междувременно. Творбите му карат хората да се чувстват сякаш са там, в стаята с главния герой на снимката, а не, че го наблюдават отгоре или отдолу. Кадрите на Селигър, спечелил си славата на един от най-чувсвените фотографи на световната сцена, успяват да изтръгнат есенцията на човека, който стои зад обектива. Със своята креативност той трансформира истинския живот в изкуство.
Марк Селигър е роден през 1959 година в Амарило, щата Тексас, където живее с родителите си Морис и Карол Лии, по-големите си братя и по-малката си сестра. През 1964-та семейството се мести в Хюстън. Брат му Франк обещава да му подари фотоапарата си „Diana” като награда, ако Марк успее да отбележи точка по време на бейзболен мач за Малката лига. Той не успява, но все пак достига базата и така камерата става негова. Не след дълго тъмната стая се превръща в неговата първа любов: той експериментира с печатане и проявяване на снимките вкъщи.
Селигър завършва гимназията за Визуални изкуства в Хюстън и продължава обучението си в Източния Университет на щата, където бъдещето му като фотограф започва да се оформя. На 24 години той напуска Тексас, за да отиде в Ню Йорк и да търси своето място в света на професионалната фотография. Въпреки че чува коментари за снимките си като "използваеми, но нямат собствен стил", той не се отказва от своето желание. И успява – първо го наемат Esquire и Fortune, а след това и Rolling Stone, където в последствие става главен фотограф.
Докато работи за Rolling Stone, Селигър създава над 125 кадъра за корица, и формира важно партньорство с главния дизайнер на списанието Фред Уудуард. Партньорство, което продължава да е силно до днес. Заедно те режисират много видеоклипове на артисти, включително на Уили Нелсън, Лени Кравитц и Елвис Костело. През 2002 г. Селигър напуска Rolling Stone, за да се присъедини към групата Condé Nast, с която той все още има договор. Той също снима редовно за Vogue Italia, L’Uomo Vogue и Vogue Germany. Негови клиенти са фирми като Showtime, Roca Wear, Sony, Capitol Records, Elizabeth Arden, Diesel и Tommy Hilfiger.
През 2006 г. заедно с Брент Лангтон основава „401 Projects”: нестопанска изложбена зала, посветена на фотографията. Там той помества работата на фотографи, не защото смята, че ще се продава като топъл хляб, а защото вярва, че тя има значение. Отделя специално място и за фотожурналисти, които не могат да намерят къде да покажат творбите си. Селигър подхранва страстта си към тъмната стаичка, използвайки платинени и паладийни процеси, дори за по-големите формати на снимките си. Негови творби са излагани в музеи и галерии по цял свят.
Издава и няколко книги, включително: Mark Seliger: The Music Book (teNeues, 2008), In My Stairwell (Rizzoli, 2005), Lenny Kravitz/Mark Seliger (Arena, 2001), Physiognomy (Bullfinch, 1999) и When They Came to Take My Father – Voices from the Holocaust (Arcade, 1996). Творбите на Селигър получават много награди за внушителните си композиции като The Society of Publication Designers, The Alfred Eisenstaedt Award, Communication Arts, American Photography и Photo District News. Миналата есен той спечели престижната награда Lucie Award за изключителни постижения в портретните изображения.
В едно от скорошните си интервюта, Селигър споделя, че работата на фотографа е едно невероятно пътуване, което те приближава до хората, с които работиш: „Да си фотограф също значи да се поставяш на изпитание, за да създадеш невероятен сценарий и да демонстрираш връзката между хората. Това е като да си представиш история и да я разкажеш след това, трябва да си верен на идеята, която имаш в главата си и нуждата да я направиш реалност. Но за да направиш това, ти трябват надарени хора, добри актьори.”
Благодарение на способността си да сграбчи чувствата и възприеме емоциите на обектите, Марк се превърна в един от най-чувствените фотографи на световната сцена.
Снимки:
1. Марк Селигър
2. Лени Кравиц
3. Корица на Ролинг Стоун от Марк Селигър
4. Снимка, направена за Германското “Vogue”
5. Фотос на Марк Селигър
Фото:
