Фотографът Торанс Йорк споделя в интервю за LensCulture, че фотографията ѝ е помогнала да се справи с живота след диагнозата болест на Паркинсон. В книгата си Semaphore тя изгражда визуален език, който изразява ежедневните ѝ преживявания, емоции и преосмисляне на света около себе си, когато думите вече не стигат.
Чрез поетични образи Йорк прегръща промените в тялото и ума си, създавайки снимки, които говорят за фрагментирана сила, приемане и човешка връзка. За нея фотографията вече не е само творчество, а инструмент за разбиране, адаптиране и споделяне на опита от живота с болестта.
Проектът ѝ е представен и в изложби, а самата Йорк участва в разговори и събития, които целят да насърчат диалог около преживяванията на хората с Паркинсон и силата на изкуството.
Източник: Lensculture
