АЗ СЪМ ХЕЙТЪРЧЕ, „ОБИЧАМ”...ИЛИ ЩО Е ТО ХЕЙТЪР СУБКУЛТУРАТА?

За понятието „хейтър” чух за първи път, когато попаднах на настоящото си работно място. Беше слънчев есенен ден, но аз не бях в настроение и се възмущавах от всичко и всички. Тогава една колежка ме попита защо съм в хейтър настроение. Е, тогава за първи път чух за това понятие и разбрах какво означава. Разбира се, далеч не съм хейтър, и по-долу ще стане ясно какво точно представлява тази субкултура. На всеки човек обаче се случва понякога да прояви черти от характера на типичния хейтър. Ето как можем да го разпознаем и къде да го открием.

Как можем да разпознаем хейтъра?
Както може би се досещате „хейтър” идва от думата „hate”, която в превод от английски означава „мразя”. Според Urban Dictionary понятието „хейтър” означава „човек, който не може да бъде щастлив от успехите на другите”. Вместо да се радват на постиженията на хората, те изтъкват тъкмо най-големите им пропуски. Но да не бъркаме понятията. Хейтърите съвсем не са ревнивци. Хейтърът не иска да е като лицето, което той хейтва. Той иска само и единствено да критикува злобно. Друго определение за хейтъра е „човек, чието обичайно състояние на душата е да изпитва омраза/неприязън към заобикалящата го действителност”.

Онлайн деформацията „хейтър” е субектът, който изпълнява действието “hate speech”. Това е непровокирана омраза, изразена чрез словесна агресия. Днес думата „хейтър” е широко използвана от много млади хора, които обаче не си дават сметка какво се крие зад понятието и кои всъщност са истинските хейтъри.

Къде можем да открием хейтъра?
Всъщност хейтърите се раждат във виртуалното пространство. И там виреят най-добре. Защо? Защото в Интернет човек стига да иска може да бъде анонимен. А те точно това и търсят.

Днес почти всеки един от нас има блог, сайт или участва в някоя от социалните мрежи. И неизбежно всеки един от нас се натъква на този нестрандартен субкултурен представител. Хейтърът! Дали като вид социална деформация, маргиналност или каквато и да била друга характеристика, хейтърите вече могат да бъдат разглеждани като отделен вид субкултура. Да, те имат своите характерни особености и места, където можем да ги открием. Любими са им форумите, блоговете, чатовете и други форми на социална виртуална комуникация. Там те могат да бъдат лесно разпознати по начина, по който критикуват. Как? Ами много лесно. Обикновено хейтърите нямат точно обосновани аргументи в защита на своята критика. Те просто „хейтват”. По този начин могат да бъдат различавани от истинските критици.

В Интернет всеки иска да бъде коментиран. Но когато насреща изскочи хейтър вместо коментатор или критик, тогава вече пишещият като че ли загубва вяра в силата на своето перо, а съответно губи и вдъхновение. Но и за това има лек. Съществуват множество правила и съвети, с помощта на които можем да се справим с хейтърската критика. Едно от най-важните правила е тоталното игнориране на подобен вид поведение. Само по този начин бихме могли да се отървем от нападките и обидите на хейтърите.

Нещастни ли са хейтърите?
Напоследък обществото ни до такава степен е затънало в проблемите и грижите на ежедневието си, че можем да го усетим само от погледите на минувачите. Намръщени, замислени, всеки в своята черупка. Може би именно Интернет се явява социалният отдушник, където тези хора намират своето виртуално превъплъщение като хейтъри. Там те се развихрят и в своята анонимност те намират това, от което имат нужда. А именно – нуждата от споделяне на насъбралата се омраза. Да, тогава няма как хейтърите да не са нещастни. Едва ли има щастлив човек, който да сипе ругатни и обиди в Интернет просто така. Но по този начин те се хранят духовно – като изливат своето хейт мнение по засегнатата тема. И най-голямата грешка на човека отсреща би могла да бъде отговор на хейтърските нападки. Ето в този момент вече за тях няма по-голямо щастие на света, от това някой да е взел насериозно коментарите им.

Хейтърите – негативизъм до последно!
Хейтърите са убедени в правотата и съвършенството на това, което казват. Те смятат, че са особено грамотни и с много добре развито писателско умение. Така те си мислят, че могат да критикуват потребителите и да изливат по изкусен начин своите негативизми.

Хейтърите не искат да създават контакти или да променят нещо. Ако искаха да го направят, те не биха писали с тона, който обикновено употребяват. Комуникацията би била различна и под друга форма. Хейтърите просто оплюват, защото искат да бъдат известни, коментирайки болезнени теми и въпроси за много хора. А това очевидно им се удава доста добре.

Въпреки казаното по-горе не смятам, че трябва да обръщаме прекалено голямо внимание на тази не чак толкова симпатична субкултурна част от обществото. Но няма как. Потребителите на Интернет (каквите сме всички ние) се сблъскваме ежедневно с такива виртуални субекти. Важното е да се научим да ги игнорираме, и то с гордо вдигната глава!