Япония започва да подражава на западната мода през средата на 19-ти век. В началото на 21-ви вeк това взаимстване образува улична мода – моден стил, в който носещият изработва по поръчка тоалетите, като смесва настоящите с традиционните модни тенденции. Такива дрехи най-често са домашно направени, като се използват материали, закупени от магазини. Има много стилове на обличане в Япония, създадени от съчетаването на местни и чужди модни марки. Някои от тях са фрапиращи и авангардни, подобно на висшата мода от европейските подиуми. Възходът и падението на много от тези стилове са хроникирани от Шоичи Аоки през 1997 г. в модното списание „Фрютс“, което е прочуто с насърчаването на уличната мода в страната.
Непосредственото влияние върху японската улична мода носи обаянието от Южна Корея, Тайван и Китай. Географските и културните сходства са сред най-важните и определящи фактори. Сходната форма на тялото и фигурата прави японския стил по-лесен и по-търсен от тези в европейската или американска мода. Въпреки това, влиянието на европейската и американска мода с японския стил не създава директно съперничество. Мотивите, подтикващи преследването на модата в Япония, са различни. Относително големият разполагаем доход, който японската младеж е имал на разположение е значителен. Мнозина твърдят, че това е станало възможно благодарение на съжителството на младежта с родителите си у дома, което намалило разходите за живот. В допълнение, появата на силна младежка култура през 60-те и 70-те години, която продължава и до днес (най-вече в района на Хараджуку) възбужда висок стремеж към нови и различни модни погледи.
Разновидности:
Съдържаща много различни теми в рамките на своите граници, модата „Лолита“ се е превърнала в един разпознаваем стил в японската уличната мода. Набирайки интерес в световен мащаб, „Лолита“ се разглежда като един от многото различни стилове, който носи „сладурското“ в Япония.
Един от тях е стилът „Готик Лолита“. Той е с тежко влияние от източния и викторианския готически стил. Често се характеризира с тъмни цветове, кръстове, прилепи и паяци, както и други популярни готик „символи“. Викториански железни порти и архитектурни проекти също често се откриват, като щампи върху дрехи. Полите обикновено са с дължина до коляното, допълнени с фусти за обем. Блузите и ризите обикновено са поръбени с дантела. Чорапи, дълги до коляното, с ботуши, бонета, брошки и чадър завършат тази визия.
„Сладката Лолита“ е най-детинският стил, характеризиращ се най-вече с присъствието на изкуствени бебета животни, приказни теми, невинност и детско облекло, вдъхновена от бебешките кукли и „Хелоу Кити“. Използват се пастелни, както и други приглушени цветове като черно, тъмночервено и синьо. Популярни аксесоари при „Сладката Лолита“ са големите панделки за глава, сладките портмонета, елегантните чадъри и плюшените животни.
„Гяру“ стилът, известен като „Гангуро“, е всъщност подкатегория на стила „Гяру“, който е вид японска улична мода, създадена през 1970 г. Тя изразява огромен протест към момичешкия бляскав стил на обличане, нарушаващ всички правила на естествено красивото и живее с изкуствената красота (перуки, изкуствени мигли, изкуствени нокти и т.н.). Той е разнообразен и не се ограничава само до русата коса и загоряла кожа.
Стилът „Когяру“ се разпознава по свободните чорапи и скъсените поли. Общият вид при този стил е заимстван от училищната униформа, но с по-къса пола, отпуснати чорапи и по-свободно носен шал. Момичетата, които се обличат така наричат себе си понякога „гяру“, тоест „разглезени момичета“. През 1990 година тази тенденция е била популярна, но сега е в спад.
„Босодзоку“ често е портретиран в множество форми в японските медии, като например в аниме, манга и в други различни филми. Типичният член на „Босодзоку“ стила често се изобразява в униформа, която се състои от гащеризон – като тези, носени от обикновени работници или от токо-фуки, тип военно облекло, снабдено с палто, като към него се добавя и бойният зов „канджи“. Те обикновено се носят отворени, без риза отдолу, съпроводени с фукане на превързани кръстове и торбести панталони, които са напъхани във високи ботуши.
Стилът „Декора“ е натрупването на много слоеве сладурски аксесоари, като бретона и ризата остават едва забележими. Гетрите, митенките и чорапите до коляното се наслояват един върху друг. Общите детайли включват леопардови щампи и шарени зъболекарски маски.
„Широнури“ буквално означава „боядисан в бяло“. Той е наречен така, защото хората, които се обличат в този стил носят бял грим. Това е единственото правило, въпреки че традиционните японски модни елементи (кимона, хакама и т.н.) са общи, както и елементи от „Готик Лолита“.
„Вижуъл кей“ е стил, създаден в средата на 80-те години на 20-ти век от японски музиканти. Състои се от ярък грим, нестандартни прически и пищни костюми, подобни на тези на „западния глем рок“ и „глем метъл“.
Стилът „Ошаре кей“ се фокусира най-вече върху смесването на различни модели, ярки цветове и пънк елементи, за да създаде уникална визия. За разлика от „вижуъл кей“, гримът е леко смекчен и се фокусира главно върху очите. Пиърсингът на лицето също се среща в този стил. Точно както и „вижуал кей“ стилът, „ошаре кей“ до голяма степен е повлиян от музикалните артисти.
„Доли кей“ е нововъзникнал стил, основан от модните възприятия на японците, повлияни от модата през Средновековието и от приказките на Братя Грим и Ханс Кристиан Андерсен. Този стил включва много ретро дрехи, заедно с религиозни символи.
Стилът „Мори“ (което на японски означава „гора“) използва меки, свободно прилепващи слоеве плат за облекла, като например реещи се рокли и жилетки. Акцентът пада върху естествените материи (памук, лен, вълна) и ръчно изработени или винтидж аксесоари с природна тематика. Цветовата схема обикновено се състои от леки и неутрални цветове, но могат да се използват памучни и ленени платове, както и платове на цветя. По отношение на прическите, бретонът често с накъдрен, а плитките са много популярни.
Японската стрийт мода е много разновидна, влияеща се най-вече от музиката. Независимо от различните стилове, наслояването на различен вид материи и аксесоарите винаги присъстват. Много от визиите изискват огромно време за подготовка, но въпреки това всеки отделя от времето си, за да постигне този екстравагантен “уоу” вид.
Снимки:
1. – 2. Снимки от Шиочи Аоки в списание „Фрютс“.
3. Аутфити в стил „Лолита“.
4. Аутфит в стила „Готик Лолита.
5. Аутфит „Сладката Лолита“.
6. Стилът „Гяру“.
7. Няколко аутфита в стил „Когяру“.
8. Примери за стила „Босодзоку“.
9. Стил „Декора“.
10. Пример за „Широнури“
11. Стилът „Вижиъл кей“.
12. Примери за стил „Ошаре кей“.
13. Аутфити в стил „Доли кей“
14. Няколко аутфита в стил „Мори.
15. – 16. Модни илюстрации вдъхновени от басодзоку стила.
Източници:
https://edition.cnn.com/style/article/fruits-street-style-photographer/index.html
https://bg.legaltechnique.org/articles/aziya/bezumnaya-yaponskaya-moda-haradzyuku-bull-novosti-v-fotografiyah.html
https://twitter.com/lolitawardrobe/status/1234797770415849472
https://kogyaru.com/kogal-kogyaru-outfit/
https://kawaiivibe.com/blogs/kawaii/what-is-dolly-kei-all-you-need-to-know
