СУБКУЛТУРАТА НА БОСОНОГИТЕ – НЕПОВТОРИМ ДОСЕГ СЪС ЗЕМЯТА

Ходили ли сте боси? Но не вкъщи, а навън, сред природата, по улиците. Не е толкова лесно колкото изглежда, но за сметка на това е особено вълнуващо и здравословно. Да, колкото и странно да звучи, те са обособена субкултура с традиции и специфични особености.

Характеристика на босоногата субкултура…
Босоногите са тези, които не използват никакъв вид обувки. Тези хора са характерно явление за много развиващи се държави, като по-рядко се срещат в индустрилизираните държави заради съществуващи социални табута, моди или просто заради негативни нагласи срещу босото ходене. За представител на тази субкултура се смята този, който предпочита да ходи бос понякога, често или непрекъснато. Босоног е също така и този, чийто избор е доброволен (с изключение на тези, които просто не могат да си позволят обувки). Причините за избора да се ходи бос са много, но основните са желанието за директен контакт със земята, както и редица здравословни ползи.

Религиозни и културни аспекти на босоногата субкултура…
Много религиозни традиции определят свалянето на обувките за набожен знак на смирение, особено когато е свързан с доближаване до свети места. Мюсюлманите влизат боси в джамиите си. Някои християнски църкви също имат поклоннически традиции, свързани с босото ходене. В индуистките и будистки религии също се свалят обувките преди влизане в храм. Джайнистите считат, че ходейки бос човек спомага за оцеляването на множество насекоми и малки животинки. Нео-паганистите пък смятат босото ходене за идеален начин човек да остане във връзка с елементите от средата, в която живее.
Този вид ходене също така е обща форма на смирение, често комбинирано с поклонничеството, с покаянието и с аскетизма.

Регионални аспекти на босоногата субкултура…
В много култури се смята за неуместно, дори за грубо, да се носят обувки вкъщи. Може да се допусне да се носят обувки на публични места (като музеи или библиотеки), но от хората обикновено се очаква да са боси, или поне обути в чорапи. Това обикновено е често срещано явление в страни като Япония, Китай, Казахстан, Узбекистан, Киргизстан, Малайзия, Виетнам, Норвегия или Канада, и има за цел намаляване на количеството мръсотия и боклук, донесено отвън.

Знаци и символи…

Традицията за босите крака, означаваща статус, датира от римски времена, когато било характерно за проспериращите римски граждани да носят претенциозни дрехи, включително обувки, докато робите и гражданите с нисък статус ходели боси. През Средновековието кожените обувки и ботуши били скъпи, затова по-бедните хора често ходели боси или обвивали краката си в плат. В изкуството и литературата, босите крака обикновено символизират бедност.

В американската литературна традиция, в творбите от 18-ти до 19-ти век, босите крака говорят за невинност. Ходенето бос била стандартна част от детските игри, особено в ритуалните сфери. Ходенето бос е и символ на мир – пред мемориала на Махатма Ганди отдавали чест Папа Йоан Павел ІІ и Джордж Буш.

Рискове…
Последователна практика, внимание и остър инстинкт са основните фактори, за да се ходи безопасно бос. Не са изключени наранявания с остри предмети при босото ходене. Отровни растения, животни или паразити могат да влезнат в човешкото тяло през прорезите на наранения крак и тук наличието на обувки играе важна роля.

Ползи…
От изследване, проведено през 2006 г., станало ясно, че обувките могат да повишат стреса за коляното и глезена, и предполага, че хората с остеоартрит могат да се възползват от ходенето бос. Подобно изследване от 1992 г. също стига до заключението, че децата, които носят обувки били три пъти по-възможно да получат плоскостъпие от тези, които не носели, и предполага, че носенето на обувки в ранно детство може да бъде пагубно за свода на крака. Статия от 1991 г. открила, че босото ходене поддържа оптималното развитие на крака и най-добрият начин на употреба на обувки е за защита на краката от наранявания, отколкото за коригиране на проблеми. Други лекари пък смятат, че обувките имат заслуга в коригирането на деформации като дюстабан.

Босоногото тичане – здравословно или опасно?
Трудно ще ги отрием по плажа или по меки пътеки в гората. Този вид бегачи тренират на асфалт и провеждат своите състезания именно по пътни настилки. Съществуват маратони и триатлони, където бегачите имат повече стабилност и по-малко травми, именно тичайки боси. И веднага изниква въпросът – защо всички не ходят боси, когато съществуват хора, които тичат боси? Оказва се, че всъщност е много полезно за краката да тичат без защитата на обувката, която поема удара и смекчава съприкосновението с непрощаващата повърхност. Сред най-известните босоноги бегачи се открояват кенийците, които винаги заемат първите места в международните маратони.

Босоногите бегачи тичат независимо от времето навън. Някои от тях обуват непромокаеми чорапи, когато времето е студено. Други тичат боси, въпреки климата или повърхността. Някои от ползите, с които чевек може да се похвали, ако практикува такъв вид спорт, са например намаляващите травми или видимото нарастване на височината на свода. Съществуват обувки като Nike Free или Vibram Five Fingers, които могат да бъдат използвани за улесняване на хората в този вид тичане или за осигуряване на защита на стъпалата, ако повърхността е прекалено опасна за бягане.

Въпреки всички ползи от босоногото тичане, съществуват и такива хора, които не би следвало никога дори да опитват да практикуват този вид дейност. Това са хората с диабет, със заболявания на периферната нервна система или с други здравословни проблеми. Те не би трябвало да тичат боси при никакви обстоятелства. Една от установените ползи на босоногото тичане е, че бегачите придобиват изострена чувствителност на стъпалата, което ги кара да тичат по-леко. Когато съществува медицински проблем, който причинява понижаване на чувствителността на стъпалата, ползите не важат. Освен това, неспособността на бегача да не усеща остро повърхността ще отключи чувствителността му към травми, също както и опасността от стъпване върху остър предмет, без да бъде усетен. Това може да доведе до инфекция и други усложнения.

Бегачите, които имат сложни деформации на стъпалата (операции на краката, сухожилия, много плоско стъпало или такова с много висок свод) трябва да обръщат особено внимание при практикуването на босоногото тичане. Тук сериозните босоноги бегачи биха могли да не се съгласят с тези медицински предписания, но един дисбаланс на такова стъпало би могъл да се изостри при този вид спорт. Трябва да се внимава и с различните повърхности.

Като всяка нова дейност, така и стартирането на такъв вид тичане трябва да протече по бавен и внимателен начин. А при нещо толкова екстремно като босоногото тичане, трябва да се обръща особено внимание и ако се забележат каквито и да било проблеми е добре човек да се обърне към своя лекар.

Родени боси…
" Ние не сме родени с вродена нужда да защитаваме стъпалото си от природата", казва Ken Saxton, „тичащото” гуру и основател на runningbarefoot.org, основен център на информация за всички ентусиасти-бегачи. "Босоногото тичане е това, за което сме създадени. Нашите предци са оцелели, защото са имали здрави стъпала. Те са бягали добре, защото техните стъпала са им помогнали да се научат как да тичат по начина, по който те са създадени да тичат." А каква по-голяма истина от тази?