ТРИИЗМЕРНОТО СТРИЙТ ИЗКУСТВО – СУБКУЛТУРАТА НА РЕАЛНАТА ИЛЮЗИЯ

Трудно е да се пише за триизмерното стрийт изкуство. Като всяко едно такова, то трябва да бъде наблюдавано, за да бъде разбрано. Тази емоция и усещане за илюзия няма как да бъдат описани с думи – те трябва да бъдат видени, след това осмислени и накрая – да бъдат разбрани…

Произход на стрийт арт културата…
Стрийт арт изкуството се появява в Европа още през 16 век. Стрийт художниците тогава са наричани “madonnari”, защото най-често обект на тяхното творчество бил образът на Дева Мария. В Англия тези художници са наричани screevers.

От историческа гледна точка madonnari са били странстващи творци, които живеели свободно и на път. Те знаели точно кога са фестивалите и празниците във всеки град и съответно отивали там, за да се присъединят и да покажат какво могат. Художниците създавали творбите си на големите площади или пред местната църква, използвайки парчета от тухли, въглени и бял тебешир.

През 1982 г. американският художник Кърт Венер започва да практикува стрийт арт в Рим, а през 1983 г. развива нова форма на стрийт изкуство, познато като анаморфно или триизмерно улично изкуство. През 1984 г. неговото уникално откритие е документирано от National Geographic във филма „Шедьоври от тебешир”. Същата година той печели титлата „Майстор на уличното изкуство” на Grazie festival, а през 1985 г. той създава първото триизмерно улично изкуство в САЩ в музея на изкуството „Санта Барбара”. През 1987 г. майсторите на стрийт арта Кърт Венер и Манфред Щадер представят този вид улично изкуство в Санта Барбара, Калифорния. Това е първото от поредицата събития от този тип в САЩ. Оттогава и двата вида улично изкуство – и традиционното и триизмерното, започват да се разпространяват по света. Новаторският апел на триизмерното улично изкуство вдъхновило много творци като Джулиън Бийвър и Гари Палмър.

Триизмерното стрийт творчество е може би една от малкото субкултури, които се развиват активно във виртуалното пространство. Уличните художници споделят своите умения в блогове, видеа, постинги. Новите технологии дават предимството на стрийт творците не само да покажат на своите фенове последните си прояви по фестивалите, но и възможност да покажат на останалите защо се занимават именно с този вид изкуство. Целта им е да окуражат младите творци да повярват във възможностите си.

Това изкуство е уникално с ефекта на илюзия, който създава. Хората смятат, че графитите са разрушително изкуство, извършвано през нощта по градските стени. Уличните художници обаче се противопоставят на това твърдение, рисувайки с тебешири през деня по градските улици и тротоари. А освен забавляващо тълпите, този вид изкуство понякога чупи световни рекорди.

Великите артисти…
Едгар Мюлер е световно известен уличен художник, чийто основни теми на творбите му са житейски и ренесансови.

Джулиън Бийвър е тротоарен тебеширен художник, а творбите му са широко разпространени по цяла Европа. Той играе майсторски и хумористично със своите илюзорни реалности по различен начин. Шедьоврите му са предназначени както за негово лично забавление, така и за смайване на тълпите, събиращи се около тях.

Изумително детайлно разработените улични творби на Кърт Венер изобразяват религиозни барокови стенописи, както и сюррелистични мотиви. Венер е архитектурен дизайнер в САЩ и в Европа, вдъхновен както от класиката и митовете, така и от литературата и театъра.

Стрийт арт – „уличната” субкултура…
Въпреки че е улично изкуство, триизмерният стрийт арт има музеен характер. А този характер го създават перфектно изпипаните детайли, постигнати с помощта на тебешир.
Предполагам, че само човек, който е виждал на живо такъв тип изкуство може да каже какво е усещането. За другите остава само удоволствието от снимките…