Платът "алкантара" има доста неясно съдържание за повечето хора. Мнозина смятат тази тъкан за елитен вариант на естествените кожи, други я бъркат с велура. В действителност в произхода на този материал няма нищо естествено. Разработен е от японския изследовател Мийоши Окамото в началото на 70-те години на миналия век по поръчка на химическата компания „Торей”. През 1972 г. японците сключват споразумение с италианско химическо предприятие за производство и дистрибуция на новата тъкан.
Алкантарата се произвежда чрез сложна последователност от процеси. Основата на материала се преде от свръхтънки двукомпонентни влакна с поетичното име "остров в морето". Тя се подлага на дълга поредица от химически и текстилни производствени процеси – перфориране, полиране, импрегниране, екстракция, окончателна обработка, боядисване и т.н
Крайният продукт има изключително широко приложение. Използва се за тапициране на мебели, дрехи, бижутерия, автомобилни и яхтени интериори. На вид и допир японско-италианската тъкан напомня силно на велур, заради което често я определят неправилно като "кожа". Състои се от 68% полиестер и 32% полиуретан, което го прави изцяло композитен. 
Съставът от материали придава на алкантарата повишена износоустойчивост и издръжливост на зацапване, дори някои видове алкантар имат способността да забавят разпространението на огън.
Алкантарата е по-еластична от естествените кожи. Това свойство го превръща в идеална тъкан за тапициране на предмети с най-странни форми и миниатюрни размери. За почистването му са достатъчни съвсем обикновени препарати за кожа, а може да се пере и в пералня.
Както всеки друг оригинален продукт, алкантара също има копия. Обединява ги обща характеристика – изтъкани са. Познават се лесно, като се отреже съвсем тънка ивица. Ако мястото се разръфа, материалът е менте.
Снимки:
– 2. Материалът алкантара има широко разпространение в текстилната промишленост.
Източник:
