В един прекрасен летен ден в началото на 40-те години на миналия век, шведският изобретател Жорж дьо Местрал излиза на разходка в планината с вярното си куче. Двамата се завръщат вкъщи, покрити с бодили. Изобретателят не обърнал внимание на козината на своя любимец, но пък с най-голямо любопитство изследвал под микроскоп бодил, закачен на неговия панталон. Той видял всички малки кукички, които позволявали на растението да се задържи за влакната на материята. Тогава на Местрал му хрумва идеята да създаде материал, който да имитира творението на природата. Нарекъл изобретението си “велкро” – дума, състваена от френските “velours” – кадифе и “crochet” – кукичка.
Първоначално идеята на Местрал е приета с недоверие. Никой не се осмелявал да използва новия материал, чиято цел била да свали ципа от неговия пиедестал. Все пак изобретателят успял да получи помощта на един тъкач от Лион, който изработил двете ленти на познатото ни днес велкро от памук. След като станало ясно, че памукът не е достатъчно издържлив, след близо десет години опити се оказва, че найлонът е най-подходящата материя за изработка на велкро. През 1955 г. Жорж дьо Местрал патентова своето изобретение, но са необходими още няколко години преди то да намери своето място в текстилната индустрия. Първоначално този материал е обявен за ненадежден и непрактичен. Големият пробив настъпва, когато велкро започва да се използва при изработката на костюмите на астронавтите. Тъй като НАСА първо открива предимствата на велкро, много често именно на нея приписват изобретяването на материала.
ВИДЕО:
Дейвид Летерман в костюм от велкро, 1984 г.
Източник: about.com
Снимки: toolmonger.com, photography.qj.net, science.exeter.edu
