С цената на какво?
Дака, Бангладеш. 24 април 2013. 8-етажна фабрика за дрехи се срива до основи. Тя се смята за най-смъртоносното строително бедствие в модерната човешка история и носи смъртта на 1 134 души. Най-големият виновник са марките бърза мода, които се интересуват основно от количествата производство и далеч не от мястото и условията, при които се трудят работниците. А ние, потребителите, косвено допринасяме за това, купувайки си плодовете на техния труд.
Днес, шест години по-късно, кампании като #WhoMadeMyClothes (Кой е направил дрехите ми) и филми като „Произведено в Бангладеш“ предизвикват желание за повече прозрачност от страна на модните брандове. Подобни процеси се разпространяват бързо благодарение и на социалните мрежи, тъй като хората искат да знаят, че парите им отиват за стока, при производството на която никой не е бил наранен. За съжаление обаче, този инцидент далеч не е единственият проблем.
Глобалното текстилопроизводство пословично замърсява околната среда, допринася за промените в климата повече от международните полети и корабоплаването взети заедно. А модата, заради променящите се тенденции, е разточителна по природа. Свидетели сме на бума на т.нар. „бърза мода“ – евтините дрехи, скоростно произведени, за да угодят на най-новите тенденции. Тя предразполага към свръхконсумация. Потребителите купуват някаква дреха, не я носят много и скоро усещат нужда от нова. Това генерира излишни количества боклук и нископлатени, експлоатирани работници (предимно от третия свят), които се трудят в лоши условия, за да задоволят темповете и вечния глад за ново на пазара. Великобритания е страната, в която се купува най-голямо количество дрехи на човек, повече от която и да е друга европейска държава.
Според Грийнпийс най-малко 8000 химикали биват използвани за превръщането на суровините в дрехи. Също така 73% от текстилните нишки, използвани за производството на повече от 100 млрд. дрехи всяка година, се озовават в боклука. За изминалата 2018-та година британският моден бранд „Бърбъри“ изгаря непродадена стока на стойност 40 млн. долара… Проблемен е и процесът на носене след това. Маратонките или блузата, изработена от изкуствени материи, не стигат толкова бързо до боклука колкото пластмасовите шишета или пък клечките за уши. Но въпреки това те отиват там, след като сте ги износили или са ви омръзнали. И замърсяват околната среда, защото съдържат нерециклируеми материали.
Решението
Световни марки като „Найк“, H&M, „Бърбъри“ и Gap са подписали инициатива, която цели да промени това, че по-малко от 1% от дрехите се рециклират. Четирите бранда ще се присъединят към модната дизайнерка Стела Маккартни, която миналата година стана първата, която се подписва.
За целта е необходимо обучение на квалифицирани кадри, нови начини на производство, както и проследяване създаването на продуктите от плантациите до бутиците. Любопитно е, че H&M има за цел да използва изцяло рециклирани или други безопасни за природата материали до 2030 г., като засега 30% от стоките им са такива.
Какво е устойчива мода?
Устойчивата мода се появява като резултат от любовта към природата чрез дрехите. Целта е да се използват органично отгледани и рециклирани материали за направата на материи. От използването на естествена към изкуствена или веган кожа, до материи, създадени от плодове! Когато някой не може да се раздели с плюсовете на естествената кожа, може да се обърне към „винтидж“ модата. Пазарът на стари чанти (по-конкретно чантите Baguette на италианската модна къща „Фенди“) е скочил с цели 558% от януари 2018 г. „Шанел“ също забелязват скок в продажбите, особено след смъртта на Карл Лагерфелд през февруари.
Но тук не става дума само за чанти – видяхме Меган Маркъл да носи рокля на „Диор“ от 60-те години на миналия век, а Бела Хадид – с чанта на „Луи Вуитон“ от 2003 година.
Потребителите са наясно с лошото влияние на модната индустрия върху планетата и заради това се стремят да приспособят навиците си за пазаруване според тях. Според сп. „Вог“ 64% от жените са склонни да си купят носени стоки, за разлика от 2016, когато процентът е бил 45.
Изцяло нови материи
Производството и консумацията на естествени тъкани като памук, вълна, коприна и лен са дълбоко познати на текстилната индустрия. А почитателите на устойчивата мода най-често си търсят дрехи, изработени от рециклирани материали като коприна, коноп, памук, както и по-иновативни като рециклирано стъкло.
Малко познат факт обаче е, че с развитието на технологиите могат да се използват плодове, от които се получават нишки за платове. Такива от кокос, ананас, захарна тръстика, портокал, ябълка, банан. За материята от ананас например се използват листата на плода. Получава се здрав, разграждащ се плат, който е и на достъпна цена. Той е мек, лек и лесно се поддържа.
Важно е да се грижим не само за себе си, като се храним здравословно и се движим редовно. Опазването на планетата е ключово и наложително, виждайки необратимите промени, които вече са настъпили. Малки стъпки от това да използваш пазарска чанта от плат вместо найлонова, до това да си купиш красива лятна рокля, изработена от обелката на банан…
Снимки:
1. Срутването на Рана Плаза в Дака, Бангладеш.
Фото: © Associated Press / Reporters
2. Шевна машина.
Фото: © Unsplash.com
3. H&M, Zürich, Switzerland.
Фото: © Unsplash.com
4. Зелена коприна.
Фото: © Unsplash.com
5. Принц Хари и Меган Маркъл.
Фото: © ANDREW LLOYD
6. Кадър от фотосесията за новата колекция H&M Conscious Exclusive, изработена изцяло от устойчиви материали.
Фото: © H&M Conscious Exclusive
7. Материя от листата на ананас.
Фото: © https://www.fibre2fashion.com
8. Устойчива мода.
Фото: © Unsplash.com
Източници:
https://www.vogue.co.uk
https://www.vogue.com
https://www.theguardian.com/
https://www.reuters.com/
https://emptyyourwardrobe.com
https://www.fibre2fashion.com
