ДРЕХИ, ПРОИЗВЕДЕНИ В ЗАТВОРА

ДРЕХИ, ПРОИЗВЕДЕНИ В ЗАТВОРА

Галя Кондова

Скрити далеч от очите на обществеността, затворниците често се превръщат в тихите шивачи, създаващи  дрехите, които носим. В опит да намалят разходите и да увеличат производството, някои модни марки сключват договори със затворите, превръщайки поправителните домове в импровизирани работилници. Въпреки че тази практика може да изглежда като рентабилно решение, тя повдига някои етични въпроси: експлоатират ли се затворниците за печалба? Плащат ли им справедливо за труда и това не е ли модерна форма на обвързано робство? Или пък е начин за фокусиране върху развитието и творческото изразяване, и е шанс за реинтеграция на затворниците в обществото?

Затворниците са тихите шивачи, които създават облекла, които носим, без да знаем.

Рехабилиация или експлоатация
Затворническият труд винаги е бил асоцииран с идеята за наказание. За лишените от свобода той е средство за покриване на разходите в затвора или се извършва в полза на общността, където са извършени престъпленията. Постепенно обаче той се превръща в средство за рехабилитация и за предоставяне на умения, които да бъдат полезни за затворниците след тяхното освобождаване.

Мнозина твърдят, че хората, загубили свободата си, не трябва да губят и основните си права. Тежките условия на живот в затвора, съчетани с изискванията на брандовете, които диктуват бизнес правилата, могат да доведат до безброй етични проблеми, включително експлоатация, малтретиране и липса на справедливо заплащане. Защитниците на правата на затворниците твърдят, че влизането на модата в затвора трябва да бъде възприемано и използвано като рехабилитация за задържаните, а не да води до експлоатацията на лишени от свобода лица за икономическа печалба.

Затворниците са тихите шивачи, които създават облекла, които носим, без да знаем.

Перу се превръща в нещо като казус по въпроса за помощта срещу експлоатацията на затворници, ангажирани в модния бранш. Над 5000 жени излежават присъдите си там, като над 50% са активно заети в производството на кожени изделия, облекло и текстил, според INPE (Национален пенитенциарен институт на Перу  – правителствената агенция, натоварена с лишаването от свобода на осъдени и заподозрени, обвинени в престъпления).

Етика на експлоатацията
И все пак въпросите около етиката при регулирането на затворническия труд и коректността при определяне на заплащането им витаят с пълна сила в обществото. Има съобщения за мюсюлмани, затворени при тежки условия в китайски лагери, които произвеждат спортно облекло. Неведнъж се надигат стачки срещу нищожните заплати в американските затвори. През февруари 2019 г. избухва напрежение в социалните медии, когато датският бранд Carcel представя нова линия копринени облекла, произведени от женските затвори в Тайланд. Колкото повече Carcel публикува обяснения за своите лоялни практики, модели на плащане и цени, толкова по-ядосани стават онлайн потребителите, които акцентират върху рабското отношение към затворниците. „Компаниите буквално рекламират, че използват робски труд и го изтъкват като причина да купувате техния продукт“, пише  потребител в Twitter (настоящата платформа X).

Затворниците са тихите шивачи, които създават облекла, които носим, без да знаем.

Отговорността на индустрията
Редица са примерите в световен мащаб за брандове, чиието производство е съсредоточено зад решетките и е поверено в ръцете на лишените от свобода. Перуанският бранд „Пиета“, чието име е вдъхновено от едноименната скулптура на Микеланджело, е един от най-известните примери в това отношение. Брандът е „роден“ в затворите в Лима и предлага алтернативна концепция за модата. Компанията е създадена през 2012 г. от французина Томас Жакоб, който може да се похвали със завидна работна позиция в досието си: той е част от креативния екип на „Шанел“, като е отговарял за подбора на платовете и материите, използвани за колекцията на световния бранд. Днес бизнесът има около 50 работници в три перуански затвора, които изработват около 1000 облекла седмично. Затворниците печелят комисионна от продажбата на всеки изработен от тях артикул. „Пиета“ има три магазина в Лима, но повечето от дрехите се продават чрез нейния уебсайт. Всеки затворник получава заплащане, което се равнява на перуанската минимална заплата.

Затворниците са тихите шивачи, които създават облекла, които носим, без да знаем.

Fine Cell Work е британско социално предприятие, създадено през 1991 г., което произвежда висококачествени бродерии за домашен интериор, Инициативата работи в 30 затвора в Обединеното кралство. Carcel е датска марка, която произвежда дамско облекло, изработено изцяло от затворнически труд. С производствени обекти в затворите за жени в Перу и Тайланд, Carcel гарантира справедливи заплати и предлага на затворниците възможност да получат финансова независимост чрез инициатива за доброволно наемане на работа, като спечелените пари се изплащат директно на затворниците. Локализирането на текстилно производство в затвора е характерно също и за Финландия – през 2009 г. е създаден проект, наречен Papillon. В рамките на проекта финландски затворници произвеждат дрехи и аксесоари като средство за рехабилитация и конструктивен начин за усвояване на умения за работа.

Затворниците са тихите шивачи, които създават облекла, които носим, без да знаем.

Снимки:

1. Затворниците са тихите шивачи, които създават облекла, които носим, без да знаем.

Фото: © https://www.nytimes.com/2019/02/21/fashion/prison-labor-fashion-brands.html

2. Жени-затворници създават облекла като част от програми за рехабилитация и усвояване на умения.

Фото: © https://www.nytimes.com/2019/02/21/fashion/prison-labor-fashion-brands.html

3. Затворници в перу създават облеклата за бранда „пиета“.

Фото: © https://www.bbc.com/news/business-53234485

4. Томас Джейкъб, създателят на „Пиета“.

Фото: © https://www.pweng.net/member/english_article.php?no=4698&date=07/06/2020

5. Облеклата на бранда „Пиета“.

Фото: © https://www.bbc.com/news/business-53234485
Източници:
https://www.thenationalnews.com/lifestyle/fashion/made-in-prison-the-labels-entrusting-inmates-with-their-production-1.921873
https://www.notjustalabel.com/pieta
https://www.bbc.com/news/business-53234485
https://medium.com/modefica-global/4-projects-resocializing-inmates-through-fashion-14fb3de51eb3
https://www.opendemocracy.net/en/5050/proudly-made-in-prison-italian-co-ops-hire-inmates/




Прочетено: 444 пъти                                             © Fashion Lifestyle Magazine, брой 126, Януари 2024

 ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:
   БРОЙ 125: СВЕЖИ ИДЕИ ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА МОДНИЯ Е-БИЗНЕС
   БРОЙ 124: Конференция „Подкрепа за иновации и растеж: Откриване на нови пътища към финансиране“
   БРОЙ 124: Lavazza отбелязва тринадесета годишнина на Уимбълдън
   БРОЙ 123: LAVAZZA ПРЕДСТАВЯ СТРАТЕГИЯ СИ ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ НА РОЛАН ГАРОС
   БРОЙ 123: BALKAN ECOMMERCE SUMMIT – ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ НА БЪДЕЩЕТО

Дрехи с отстъпка
Завивки с пух
Рокля с рисунка
 Българският портал за мода Личен сайт на Любомир Стойков Luxury Life
Другото Кино - сайтът за независимо кино сребърни бижута Capino





Мода - Рецепти - Домашни любимци - Свободно време - Лунна диета - Бални рокли - Дамски рокли - Nixita - Print on demand clothing