МАРИЯ-АНТОАНЕТА – КРАЛИЦАТА НА РОКОКО
Ирен Бабачева
„Аз просто се боя от скуката“
Мария-Антоанета
Мария Антония Йозефа Йохана фон Хабсбург-Лотарингия или само Мария-Антоанета е австрийска ерцхерцогиня и кралица на Франция и Навара, съпруга на крал Луи XVI. Мария-Антоанета е родена в двореца Хофбург, Виена. Тя е петнадесето дете и е най-малката дъщеря на император Франц I Стефан и императрица Мария Тереза. Мария-Антоанета е майка на Луи XVII, който умира на невръстна възраст в затвора Тампъл, по време на Френската революция. Мария-Антоанета е известна с екстравагантност и пищен начин на обличане. Остава в историята и с трагичния си край. Тя е обезглавена в разгара на Френската революция на 16 октомври 1793 г. в Париж, на 37 години.
Омъжването на едно дете
Цели три години Луи XV протаквал нещата с женитбата на Мария-Антоанета и Луи XVI . Колкото по-разгорещено Мария Терезия настоявала за официално писмено предложение, толкова повече Луи XV настоявал за портрети и сведения за ерцхерцогинята. В същото време нежната, стройна и грациозна Мария-Антоанета си играе с братята и сестрите си, но не обръща голямо внимание на уроците и обучението си. Мария Терезия, заета с държавни дела, нямала възможност да положи специални грижи за многобройните си деца, един ден установява, че бъдещата кралица на Франция на тринадесет години не умее да пише правилно, няма познания по история, музикалните и умения не правят изключение, въпреки че уроците по пиано й дава самият Глук. За една бъдеща кралица на Франция е важно преди всичко да танцува и да говори френски с добър акцент. Тъй като Версай вече смята възпитанието на предложената годеница за свое собствено задължение, за Виена заминава абатът Вермон. Той намира ерцхерцогинята за очарователна. “С възхитителния си лик тя е олицетворение на изключителна миловидност и ако се поизточи – нещо, на което смеем да се надяваме - ще притежава всички прелести, които могат да бъдат пожелани за една високопоставена принцеса." Затова пък, от друга страна, абатът я намира за разсеяна, несериозна, никога не проявявала ни най-малко желание да се занимава с някаква смислена дейност. „Тя притежава повече разум, отколкото дълго време се предполагало... Известна леност и доста лекомислие допълнително утежниха заниманията ми с нея. Първите шест седмици й преподавах основите на художествената литература – схващаше добре, правеше верни преценки, но не успях да я накарам да вникне в същността на нещата въпреки усещането ми, че е способна да го стори. Най-сетне разбрах, че човек може да я обучава само ако същевременно я развлича”. И се оказва прав в преценката си, същото повтарят всички държавници още двадесет години, оплаквайки се от това нежелание за мислене въпреки наличието на остър ум.
През 1760 г. дългоочакваното писмо на Луи XV е изпратено, в него той иска ръката на Мария-Антоанета за своя внук. Мирът в империята и в Европа сега е осигурен. Хабсбургите и Бурбоните се превръщат завинаги от врагове в съюзници. Известният девиз на Хабсбургите намира своето потвърждение – „Нека войните се водят от другите, а ти, щастлива Австрийо, се ожени“.
Мария Терезия не престава да дава наставления на дъщеря си до смъртта си през 1780 г. Съветва я да не се бърка в политиката, да не се занимава с работите на другите. В книгата на Стефан Цвайг „Мария-Антоанета“, са публикувани писма на Мария Терезия до посланика й. В едно от тях ерцхерцогинята на Австрия изказва своите притеснения за дъщеря си. „А съдбата на дъщеря ми все повече ме занимава. Тя ще бъде или необикновено велика или извънмерно злочеста. В положението на краля, на министрите, на държавата не виждам нищо, което би могло да ме успокои, а самата тя е толкова млада! Никога не е изпитвала истински стремеж към сериозни дела и едва ли някога ще бъде способна на подобно нещо“.
Кралица на рококо
Нежна, стройна, мила, грациозна – младата кралица мигновено се превръща в богиня на стила рококо, в модна икона за времето си. Всички жени полагали усилия за да изглеждат като нея. Според автора Стефан Цвайг Мария-Антоанета не притежавала завидна красота, нито изразително лице, тя имала типичните хабсбургски черти. Но миловидната й осанка е това, с което тя възхищавала всички. Най-женствените и белези били буйните коси, които преливат от пепеляворуси до червеникави оттенъци, порцелановият тен, изящните й ръце. Същинският чар на Мария-Антоанета се криел в неподражаемата грация на движенията й „...когато с кокетна непринуденост се обляга в креслото, за да си побъбри с някого, когато стремително скоква и литва по стъпалата, когато с вроден чар подава ослепително бялата си ръка за целувка или нежно обхваща талията на някоя приятелка, тогава цялото й същество несъзнателно се ръководи от чисто женска интуиция.” Англичанинът Хорас Уолпоул, който иначе е доста хладен, пише за нея: „Когато се изправи, тя е истинска статуя на красотата; когато се движи е самата грация.”
Мария-Антоанета превъзхождала дори най-красивите придворни дами не само по сръчност, но и по привлекателност. Неспокойствието, безсънието, бездействието, развлечението, са най-присъщите черти на хабсбургската наследница. Несъмнено е, че тъй като е истинска австрийка, тя притежава качества присъщи на една достойна кралица, които за съжаление нямало как да приложи на практика, заради заетостта й непрестанно да се развлича. Не обича сериозните неща, нито книгите, държавните документи, с нежалание пишела само най-наложителните писма. За нея човек нямало нужда излишно да си усложнява живота. Най-умен за нея бил онзи, който успее да я надмине по леност в мисленето. „Живей само с чувствата си, не мисли“ – такъв бил девизът на осемнадесети век и Мария-Аноанета бе определена за негова кралица. Това е единственият девиз, с който Мария-Антоанета живее и умира. Основната грешка която тя допуска е, че „не се възползва от придобитата власт, а само и се наслаждава“. Предпочита да надделее като жена, а не като кралица. Съдбата я е дарила с мощ за героична роля, но тя приема тази роля по различен начин. Но все пак, макар и късно, тя осъзнава ужасната заблуда, в която е живяла цели двадесет години. Тъкмо когато й отнемат короната, тя се превръща в истинска кралица. За тези две десетилетия на своето управление обиколките на Мария-Антоанета се разпростират между Версай, Трианон (дворец в парка на двореца във Версай, Франция, Луи XVI подарява двореца Petit Trianon и прилежащата градина на своята съпруга, Мария –Антоанета, за нейно лично ползване. Там тя устройва лично място , където да избягва строгия етикет на френския двор. Малкият Трианон ú дава възможност за личен живот, никой нямал право да го посещава без предварително предупреждение към кралицата, дори и самият Луи XVI), Марли, Фонтенбло, Сен Клу, Рамбуйе . Мария-Антоанета нито веднъж не пожелава да посети провинциите. Вината й на кралица се състои в нежеланието и за мислене и съсредоточаване. Вината й е очевидна, но донякъде простима. Още като дете тя поема в ръцете си най-висшата власт. Власт, която по-силни характери от нейния не са успявали да използват рационално. Как да не се самозабрави, когато е нужно само поглед, за да получи всичко, което поиска. Когато думите и делата й са закон за цял народ, когато само усмивката й е щастие за околните. Оказва се, че нейната вина е и вина на цялото поколение. Вината на Мария-Антоанета е вината на осемнадесети век , на духа на времето. А именно на Рококо, век на нежните цветове, бездейност и несериозен дух. „В нейно лице осемнадесети век намира своята най-ярко изразена форма, а нейният край е и негов“.
Не/преодолими различия
Мария-Антоанета и Луи XVI са достойни за роман противоположности. Тя е грациозна, той – тромав. Тя е весела, той – унил. Тя е решителна, той не, тя е спонтанна, той премисля всяко нещо. Той е покорен, тя – високомерна. Той е пестелив, тя – разточителна. Той обича да е сам, а тя се чувства най-добре сред много хора. Той обича да се храни изобилно, а тя се храни малко и набързо. Той обича най-много сънят, а тя – танцът. Той живее през деня, а тя през нощта. Те почти не се засичат. Животите им се разминават. Но не си липсват. Когато Луи ляга да спи, за Мария-Антоанета тепърва започва денят, предимно в игралната зала или на някой бал. Сутрин, когато Луи е свършил задълженията си за деня, яздил, ловувал, тя тъкмо се събужда. По-голяма част от живота си те прекарват поотделно и почти винаги спят в различни стаи. Това положение, на пръв поглед разрушително за един брак, се оказало спокойно и задоволяващо и двамата. На Луи не му допадал шумният начин на живот, но нямал и воля да попречи на жена си да живее по този начин. Посрещал всичките й лудории с усмивка и тайно се възхищавал на жена си, че е толкова харесвана и чаровна. Луи бил идеалният съпруг, оставил жена си да се разпорежда според насторенията си, оттегля се, когато усети, че е нежелан и въпреки своята пестеливост, винаги плаща дълговете и й дава пари, когато пожелае.
Един ден на Мария-Антоанета
Всяка сутрин, първия човек, когото Мария-Антоанета вижда е главната гардеробиерка, която влиза в стаята й с няколко ризи, носни кърпи и кърпи за лице, необходими за сутрешния тоалет. Покланя се и подава на кралицата лист, върху, който са забодени с топлийки малки парченца плат – образци от всички тоалети в гардероба, от които Мария-Антоанета трябва да избере кои ще облече в този ден. Изборът найстина е труден, тъй като за всеки сезон са предвидени по дванадесет нови официални рокли, дванадесет обикновени рокли и дванадесет рокли за тържества. Една кралица не може да си позволи да облече една рокля два пъти. Освен роклите, към гардероба на кралицата се добавят още пеньоарите, корсажите, дантелените кърпички и фишута, бонетата, мантиите, коланите, ръкавиците, чорапите. След дълги размишления, изборът пада върху три рокли, официален тоалет за приема, следобедна рокля и тържественият вечерен тоалет. Главната модистка мадам Бертен тласка не само Мария-Антоанета към разточителство, но и целия двор. Всички жени от кралския двор до цялата френска аристокрация поддръжавали на кралицата. А съпрузите им се оплаквали като казвали: Никога досега френскте жени не са харчили толкова пари, за да се правят смешни.
Втората задача за деня е е прическата. За целта задачата е поверена на майстора на всички времена, ненадминатият Леонар. В косите на кралицата се издигали картини, пейзажи с плодове, градини, къщи. Модата на постройките над главите на дамите се издигали толкова високо, че не можели да седят в каляските. След тази мода на постройките, се появила и модата на пауновите пера.
След прическите идва ред и на бижутата. Всеки във Версай знаел, че кралицата умира за бижута. Дрехите, прическите, бижутата струват пари, но отпуснатите от Луи все не са достатъчни. Мария-Антоанета не се задоволявала с всичките диаманти подарени й от краля, наследени от предишните кралици на Франция. Стигало се до там, че тя дори продавала тези бижута на безценница за да си купи нови, според модните тенденции. Сред заниманията на кралицата бил и хазартът, непрестанни игри, разточителства. Страстта ѝ към хазарта стига дотам, че веднъж на Хелоуин игрите на покер, в които тя участвала, продължили цял ден. Преди появата на Мария-Антоанета в двора, смятали хазарта за безобидна игра, забавление подобно на танците. Мария Терезия не спира да наставлява дъщеря си, и предупреждението й не закъсняло и този път: Всички новини от Париж съвпадат в едно: отново си закупила гривни на стойност 250 000 ливри, с което си разстроила бюджета си и си затънала в дългове. На всичко отгоре, за да подобриш състоянието си продаваш своите диаманти на нищожна цена...Такива сведения късат сърцето ми особено когато се замисля за бъдещето...Всички знаят, че кралят е много скромен – запомни, че цялата вина ще се стовари единствено върху теб.( Из писмо на Мария-Тереза до Мария-Антоанета от 2 септември 1776 г.)
Революцията
Напрежението в Париж достига до връхната си точка в началото на юли 1789 г., когато Националното събрание започва да изиска все повече права, а Луи XVI настоятелно отказва, като се опитва да потисне Третото съсловие.
Мълвата, че след един банкет във Версай кралицата била видяна да тъпче с крака трицветната кокарда, през септември 1789 г. се отправя разгневена тълпа към кралския дворец с искане за хляб и за преместване на кралското семейство в Париж. Тълпата обгражда двореца и дори успява да нахлуе в апартаментите, като отправя заплахи към Мария-Антоанета. Кралицата за тълпата е истинското олицетворение на монархията, а не Луи XVI. Мария-Антоанета излиза на балкона и въпреки множеството дула, насочени към нея, тя остава там две минути, без да каже нищо. След което тълпата се успокоява.
След тези събития Мария-Антоанета и семейството ѝ окончателно напускат Версай. Под надзора на тълпата кралското семейство е отведено, а членовете на кралския ескорт са обезглавени. Домът им през следващите три години е дворецът Тюйлери, където кралското семейство е поставено под домашен арест. Замислени са и няколко плана за бягство, но Мария-Антоанета отхвърля повечето от тях. Тези, които одобрява са неуспешни. След тези опити за бягство народът започва да гледа на кралското семейство все повече като на врагове. На 21 септември 1792 г. монархията официално е отменена, а Националното събрание променя името на кралската фамилия на „Капет”. Кралят е обвинен в измяна към Първата френска република, Луи XVI е отделен от семейството си през декември 1792 г. Признат е за виновен и е осъден на смърт чрез обезглавяване. Умира на 21 януари 1793 г. Комитета за обществено спасение решава съдбата на кралицата и рано сутринта на 16 октомври 1793 г. тя е призната за виновна и е осъдена на смърт чрез гилотиниране. Минути преди да бъде отведена до мястото за екзекуция, Мария-Антоанета пише последното писмо в живота си, адресирано до мадам Елизабет (сестрата на Луи XVI).
Нежеланието на Мария-Антоанета да бъде сериозна я отвежда към трагичната и съдба. Тя приема само правата на кралица, но не и задълженията, които вървят с титлата й. „Иска й се да обедини две неща, които от човешка гледна точка са несъвместими: да властва и същевременно да се наслаждава“ (Мария-Антоанета, Стефан Цвайг). Тя казва: Моят занаят е да бъда роялист.
Животът на Мария-Антоанета започва нещастно и завършва нещастно. Смъртта й обединява французите за революция. Екзекуцията й е знак за края на абсолютната монархия във Франция.
Материал
Снимки:
1. Мария-Антоанета (филм 2006)
Фото: http://theredlist.com/wiki-2-20-777-783-view-2000-s-profile-2006-bmarie-antoinette-b.html
2. Портрет на Мария-Антоанета (Joseph Ducreux, 1769)
3. Портрет на Мария-Антоанета и Луи XVI 1776
Фото: http://lareinederetro.blogspot.bg/2014/08/pospolita-krolowa-rokoka-czyli-maria.html
4. Портрет на Мария-Антоанета
5. Обувките на Мария-Антоанета (филм „Мария-Антоанета“ 2006)
Фото: http://cherryace.blogg.se/2010/november/
6. Мария-Антоанета (филм 2006)
7. Мария-Антоанета и Луи XVI (филм „Мария-Антоанета“ 2006)
8. Мария-Антоанета (филм „Мария-Антоанета“ 2006)
Фото: http://theredlist.com/wiki-2-20-777-783-view-2000-s-profile-2006-bmarie-antoinette-b.html
Източници: Цвайг, С., „Мария-Антоанета“
Прочетено: 6614 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 80, Октомври 2015
ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:БРОЙ 79: ОБРАЗЪТ НА АН БОЛЕЙН – КРАЛИЦАТА НА СУЕТАТА
БРОЙ 78: „ЩО Е ЕВРОПСКО – ОНО Е ОТ ШОПСКО“
БРОЙ 78: НАЦИОНАЛЕН СЪБОР НА НАРОДНОТО ТВОРЧЕСТВО И ЖИВОТНОВЪДСТВО „РОЖЕН“ 17-19 юли 2015 г.
БРОЙ 76: 100 ГОДИНИ БЪЛГАРСКО КИНО
БРОЙ 75: KAFA: ПИРШЕСТВО НА ВКУСА, ЕДНО ПЪТУВАНЕ ДО КОРЕНИТЕ НА КАФЕТО
