ХУМОРИСТИЧНИЯТ СТИЛ В ПОЛИТИЧЕСКАТА КОМУНИКАЦИЯ
проф. д.н. Любомир Стойков
– Главен
редактор на
“Fashion Lifestyle Magazine”
Отживелица е, че в политическата комуникация няма място за шеги и весели моменти. Хуморът стопява ледовете на прекалена сериозност и недоверчиви нагласи, допринася за преодоляването на протоколните ограничения и спомага за по-доброто комуникационно сцепление. Сатирата, иронията и сарказмът пък в значителна степен омекотяват директните удари и противоборства и ограничават щетите, поставяйки прегради пред фрапантните обиди и наплевателства. Смехът и усмивката формират приятелска атмосфера, добър климат за срещи и разговори на високо ниво. Редом с всичко друго, усмихнатият политик е добре приет и от своите колеги, и от журналистите и от хората, с които общува – пряко или с помощта на медиите. С него общуването е по-приятно и интересно. Той е по-атрактивен, желан и лесно допускан. Смехът е ключ и към най-масивните врати, и към най-недостъпните крепости. Електоратът изначално има позитивна нагласа към онези политически лидери, чийто хумористичен стил е перфектен. Търсени и желани са държавниците и дипломатите, които притежават чувство за хумор, умеят да се шегуват и да понасят шегите с тях.
Противно на стереотипния образ на намръщени крале и кралици, Елизабет ІІ е с всепризнато чувство за хумор. Тя е дългогодишен пример в много отношения, в т.ч. и в умението й с усмивка и находчиви реплики да приема и коментира различни ситуации във всекидневието и в официалните случаи. В края на първата бременност на Кейт Мидълтън през 2013 година, кралицата се пошегувала, че й дава още максимум осем дни, за да роди, подхвърляйки репликата „От това зависи дали ще изляза в отпуск!“.
Всеизвестно е, че Елизабет ІІ обича да се шегува със себе си и най-вече с възрастта си. Когато премиерът Джъстин Трюдо произнесе реч на 90-годишнината на кралицата и каза, че по време на нейното управление са се сменили 12 министър-председатели на Канада, Елизабет ІІ му отвърна иронично „Благодаря, г-н премиер, че ме накарахте да се почувствам толкова стара!“. Това силно смути Трюдо и той побърза да пусне хвалебствен пост за нея в Туитър.
Изтъквайки нейните заслуги за отбелязването на 200-годишнината на САЩ, американският президент Джордж Буш – младши, допусна лапсус и вместо да каже „през 1976 година“, каза „през 1776 година“, но после се поправи. Кралицата обаче не пропусна случая да напомни как той я пратил в 17 век, започвайки своя тост към Буш с репликата: „Когато бях тук през 1776 година...“. По време пък на интервю във връзка със снимането на документален филм за Нейно кралско величество се чул силен шум от прелитащ хеликоптер. Недоволна от този факт тя отбелязала: „Защо лети над нас именно тогава, когато водим разговор? Този хеликоптер вдига шум също като президента Тръмп или президента Обама!".
Има ли опасни шеги в политическата комуникация, които не трябва да се допускат? По принцип не би трябвало за хумора да има стени, бариери и забрани. И все пак, не бива да се забравя това, че успешният политически лидер е камертонът на общественото мнение, на вярванията и нагласите на хората. Ако наистина е лишен от чувство за хумор и шегите му са плоски и непонятни, по-добре е той да се въздържа от това да се опитва да бъде оригинален и остроумен – особено по време на кризи, бедствия и масови страдания. Иначе подобни шеги могат да срещнат само отрицание, низвергване и презрение. Всеизвестна в това отношение е приписваната на кралица Мария-Антоанета фраза „Като нямат хляб, да ядат пасти!“.
В по-ново време стават пословични шегите, които не водят до здравословен смехови ефект, а имат и коварен, и опасен ефект, чийто бумеранг улучва безпощадно техния автор. Например решението на Роналд Рейгън да се пошегува в традиционното си радиообръщение към нацията през 1984 година по време на репетицията, т.е. когато той все още не е включен в ефир, се оказва голям проблем в международните отношения.
Всъщност микрофонът вече бил включен и Рейгън само си е мислел, че никой не го чува, когато казва плашещите думи: „Мои съграждани американци, имам удоволствието да ви съобщя, че днес подписах указ, с който поставих Русия завинаги извън закона. След пет минути започваме да ги бомбардираме.“ Тези думи на американския президент ужасяват слушателите и предизвикват голямо напрежение сред руските власти. Случаят е христоматиен и показателен за последиците от непремерените шеги пред микрофона.
Бих посъветвал политическите лидери да четат и разказват по-често вицове за политици, той като в тях има много истина, и да извличат поуката за себе си. Бих ги посъветвал и още нещо: когато си готвят речите, да не забравят за смеха и да не страхуват да се самоиронизират, тъй като един от най-тежките недостатъци в манталитета на политика е той да се взема прекалено насериозно и да си въобразява, че е гениален, уникален и неповторим.
За жалост остроумието, чувството за хумор и способността да се схваща комизма в политическото всекидневие са в огромен дефицит в публичната реторика на политиците. Този дефицит може да бъде преодолян с по-голяма себевзискателност, самокритичност и шеговитост. Широко скроените политици не само, че не се страхуват да се шегуват и забавляват с околните, но правят това и със себе си, разказват вицове за себе си – анекдоти, които не винаги са щадящи и лицеприятни. Но по този начин те печелят одобрението – тъкмо с тази широта на мисленето, с толерантността си към всички сатирични жанрове, в т.ч. и към карикатурата и памфлета.
Прочетено: 1914 пъти © Fashion Lifestyle Magazine, брой 115, Ноември 2021
ОЩЕ ПУБЛИКАЦИИ:БРОЙ 114: ЕСТЕТИКА НА ХОБИТО
БРОЙ 113: ПОЛИТЕЙНМЪНТ ИЛИ РАЗВЛЕКАТЕЛНИЯТ СТИЛ В ПОЛИТИКАТА
БРОЙ 111: ВДЪХНОВЕНИЕТО В МОДНИЯ ДИЗАЙН
БРОЙ 110: КОЙ ЩЕ ПОБЕДИ: КЕЦОВЕТЕ ИЛИ ВИСОКИТЕ ТОКЧЕТА?
БРОЙ 109: ПОСТУЛАТИ СРЕЩУ COVID-19: НА КОЛЕНЕ ПРЕД Н.В. ЛЕКАРЯ!
