Подходящо ли се обличат избранниците на народа? Знак на неуважение към парламента ли е небрежното облекло на депутатите? Задължителен ли е по-официалният дрес код (код на облеклото) за държавните служители и работещите в структурите на президентството и министерския съвет, различните министерства, държавни агенции, правителствени и неправителствени организации? Могат ли властимащите да си позволят по-безотговорно отношение към своята публична външност или пък тъкмо те би трябвало да дават личен пример за стил, култура и представителност чрез своя външен вид? Допустимо ли е всичко това да бъде регламентирано чрез правилник или пък някаква друга устройствена наредба?
Подобни въпроси периодично вълнуват общественото мнение и масовото съзнание по няколко причини. Първо, че дългоочакваното ни европеизиране неизбежно минава и през усъвършенстването на поведенческата култура, в т.ч. и култура и комуникация чрез външния вид и избора на облекло. Второ, че нерядко натоварени с власт и политически отговорности лица, казано направо се излагат чрез неадекватен и кичозен външен вид, небрежно и мърляво облекло, липса на вкус и стил, и непознаване нормите на публичното поведение на публичните личности. Трета, съвсем конкретна причина, бе скандалът в Народното събрание, предизвикан от неподходящото облекло на независимия народен представител Минчо Христов, на когото бе отнета думата от парламентарната трибуна тъкмо поради този факт. Това стана след забележка на негов колега – депутата от ДПС Четин Казак, който възрази на това, че г-н Христов по пуловер и дънки изнася речи в парламента. Самият Минчо Христов не си призна “вината”, а зяви, че се търси формален повод, за да му се отнеме възможността да говори за важен законопроект. Това не е единственият случай, когато възникват брожения по повод спазването на етикета и нормите на общуване в парламента и чрез начина на обличане.
Възможно е, ако самото Народно събрание прецени, да приеме устройствен правилник и регламент за поведението, в частност – за облеклото на депутатите. Възможно е, негласно те – като цивилизовани и политически ангажирани личности, да спазват определени норми на обличане, т.е. норми на официалност и представителност. Изключенията – в т.ч. и драстичните случаи на нарушаване на този дрес код, могат да бъдат оправдани единствено, когато необичайният външен вид има комуникативно-знаков смисъл, цели да обърне внимание върху остър социален проблем или пък е в символен синхрон с определена идея или цялостна идеология на своя носител.
В редица парламенти по света съществуват регламенти за поведението и облеклото на депутатите. В Кнесета (Израелския парламент), например, е недопустимо да се носи неподходящо облеклоо, от рода на тениски без ръкави, къси панталони, дънки, а за дамите – къси тишърти, които разголват коремната област. В Датския парламент няма строго регламентиран дрес код, тъй като институцията не е оправомощена да определя кои дрехи са подходящи и практични за целта и кои – не. Но тъкмо там депутките-мюсюлманки могат вече да носят забрадки в парламента. Някои политици обаче не са съгласни с това, защото, според тях, това било знак на репресия спрямо женския пол. Що се отнася до Нова Зеландия, там е задължително спазването на т.нар. “дрескод”. В специална инструкция може да се прочете следното:”Сградите на парламента принадлежат на всички граждани на Нова Зеландия. Те са част от нашето национално наследство и център на нашата демокрация. Посетителите са добре дошщли, но те трябва да са облечени в съответствие с дрескода..” Ето и някои от основните стандарти за обличане в Новозеландския парламент, според които дрехите трябва да са :
- Чисти и спретнати.
- Мъжете да носят задължително сака (вратовръзките не са задължителни).
- Носенето на обувки е задължително.
- Носенето на къси панталони е забранено.
- Мъжете не могат да носят шапки освен ако религията не им налага това.
В парламентарната зала сакото не може да се съблича, но то може да се остави на гардероб преди това и др.
Попитана за същността на дрес кода на депутатите, г-жа Евгения Живкова, известна дизайнерка и народен представител, също смята, че облеклото в Народното събрание трябва да е стилно и представително. Според нея в това отношение има известен прогрес – все повече народни представители се обличат според модните тенденции и според етикета. Любопитно е, че тя е на мнение, че по-голяма свобода и разкрепостеност във външността могат да си позволяват жените – народни представителки, отколкото мъжете. Дизайнерката-народна представителка е по-толерантна към (не)носенето на вратовръзки от страна на мъжкия пол, особено, когато започнат летните жеги, тъй като в сградата на парламанте е много топло и климатиците не действат както трябва. Но иначе тя смята, че са задължителни костюмът с блейзър и панталон.
Въпрос дали трябва да има дрес код за политическите ни мъже и жени всъщност не съществува. Дискусия е необходима по-скоро за вида на този дрес код. Доколко той може да бъде небрежен, случаен, всекидневен? Може ли всеки и когато си поиска да го нарушава? Не е ли стилът на обличане още един знак на уважение и принадлежност към ценностите на една свещена институция, каквато би трябвало да бъда парламентът във всяка една демократична държава? Правото на избор на външността е едно от свещените граждански права на демокрацията – право съобразено с индивидуална култура, естетически предпочитания и усет за практичност, удобство и символно-знаков характер на дрехите. Но заедно с това и отговорност, свързана с политическата и социална мисия на депутатите и държавните служители, които трябва да вдъхват доверие, да излъчват култура и интелигентност. И когато те сами не могат да направят подходящ избор е добре да потърсят съветите на консултанти и имиджмейкъри, а не да повтарят като папагали, че е по-важно да си вършат работата, а не толкова да се стремят да изглеждат добре. Това – за работата е повече от ясно. Народът затова ги е пратил там – да създават действащи закони за благоденствието на България и българите и да осъществяват парламентарния контрол!
