ФРИЙРЪН СУБКУЛТУРАТА – СПОРТ, ИЗКУСТВО ИЛИ ПРОСТО ЕКСТРЕМЕН НАЧИН НА ЖИВОТ

За първи път чух за фрийрън и паркур преди години, когато гледах френският филм „Yamakasi”. Смятах, че тези нестандартни спортове се практикуват само на запад. Но ето че и у нас тези инициативи през годините са набрали голяма скорост, за да могат днес да се радват на особен интерес от страна на младите.

История на понятието „фрийрън”…
Фрийрънът може да бъде дефиниран като вид „градска акробатика”, в която участниците използват градската среда за своите изяви. Терминът „фрийрън” е създаден по време на снимките на филма „Jump London” през септември 2003 г., като начин, по който да бъде представен паркурът на англоговорящите страни. Така или иначе фрийрън и паркур са две различни понятия, въпреки сходните им характеристики. За създатели на фрийръна се смятат Sébastien Foucan и Guillaume Pelletier, според които този нестандартен спорт представлява дисциплина за развитие на личността, в която сам определяш своя път.

Първоначално „фрийрън” е бил използван като заменимо понятие за паркур. В последствие обаче фрийрънърите започват да се интерсуват повече от естетическата страна на движенията. Така двете понятия стават различни по своята природа.

Така или иначе трябва да се отбележи, че създателите на това субкултурно направление, са се основавали на т. нар. „Art du deplacement”. Всъщност идеята му е свързана с вид тестване на човешката физическа и психическа издръжливост. Тук е мястото да бъде споменато и значението на термина „Yamakasi”, който означава „силен човек, силен дух”.

Фрийрънърът…
Представям на вниманието ви един типичен представител на фрийрън субкултурата. Той се казва Христо Чернев и е на 21 години. Учи специалност „История” в Нов български университет и едновременно с това работи като редактор в Мy Media Group. Неговите хобита са свързани с всякакви видове спортове, които му харесват – сноуборд, баскетбол, фрийрън, но напоследък се занимава само със фитнес.

Какво представлява фрийрън манията?
– Фрийрън е изкуството да стигнеш от точка А до точка Б в забързания град само с помощта на тялото си. Това е начин на живот и придвижване. Може да се практикува навсякъде и от всекиго – независимо дали си възрастен или млад, начинаещ или напреднал. Нямаш нужда от някаква специална екипировка за да се занимаваш с фрийрън. Трябват ти само добри обувки и удобни дрехи.

От колко време се занимаваш с фрийрън и как реши да практикуваш именно този спорт?
– Близо 5 години са сигурно, но вече просто нямам време. Преди близо толкова години с едни приятели гледахме филма „Yamakasi” – тогава го свалихме тайничко от един торент сайт, и след като го изгледахме останахме без дъх от каскадите. След няколко седмици, единият от двамата ми приятели гледа мейкинг, в който се споменава, че това не са каскади, а е спорт. Оттам се разтърсих из нета и намерих една световна организация. Видях как седят нещата там и реших да създам подобно нещо и тук. В момента този проект носи името „Фрийрън България”.

Чувала съм, че фрийрън и паркур манията имат нещо общо.Така ли е и в какво се състои то?
– Самата дума фрийрън всъщност събира в себе си два спорта, единият от които е паркур. Под понятието фрийрън се визира комбинацията между паркур и стрийт трикинг. Паркур е начинът да стигнеш от точка А до точка Б по най-бързия начин, като не използваш излишни движения. Това са салта и други такива трикове. Във фрийрън не се ограничаваш с нищо и го правиш по-скоро за атрактивност и демонстрация на умения. Всичко естествено е, за да докажеш на себе си, че нямаш граници.

Какво точно изпитваш, когато си така да се каже „в акция”?
– Ами първото което е – забравяш за всичко останало. Като се огледаш около себе си – стените, оградите и подлезите, ти не виждаш ограничаващи те прегради, а възможности. Прилив на адреналин, с който преодоляваш себе си, и правиш невъзможното.

Има ли опасност от травми в практикуването на този спорт, какви са те и как се предпазваш от тях?
– Опасност винаги има, естествено, както при всеки друг спорт. Изкуството обаче е да тренираш така, че да преценяваш риска, да не се нараниш. Да знаеш лимита си и да не го прекрачваш. Аз лично съм имал само леки контузии от типа на рани и синини вследствие на фрийръна. Най-забавното от цялата ситуация е, че съм късал и връзки, пукал кости и т.н., но всичкото това, когато не съм спортувал.

Трябва ли да се придържаш към определени правила на поведение, за да принадлежиш към това общество, от което ти си част?
– Мисля, че практикувайки всеки един спорт трябва да имаш правила на поведение. Но те идват от първите няколко години. Във всичко най-важно е възпитанието и това как ти приемаш нещата. В крайна сметка трябва да сме толерантни един към друг, да си помагаме и да тренираме заедно.

Има ли култови марки дрехи и кецове, които фрийрънърите боготворят? Кои са те?
– Кецове – не. Единственото е да си облечен в удобни дрехи, които да ти дават свобода. И маратонки, защото имат достатъчен грип. Популярни марки като Adidas, Puma, Nike, Asics и т.н. и т.н. Но в крайна сметка, можеш да идеш и на Илиенци и да си купиш каквото ти харесва в рамките на 20 лева и пак да ти е удобно.

А музикални банди?
– С оглед на обществото ни и хората, които посещават сайтовете на организацията мога да кажа, че най-слушаната музика е drum & bass, но също и пънк-рок, метъл, рап и какво ли още не. За банди не мога да говоря, защото стиловете са много.

Къде в София може да се практикува фрийрън?
– Фрийрън може да се практикува навсякъде, където архитектурата е достатъчно разчупена. Подлези, гаражи, покриви… Най-оптималното място за трениране е квартал Лозенец. Там има от всичко по много и всичко е на едно място. Най-популярното място за събиране на фрийрънъри си остава НДК. Всички го знаят, а в близост има много атрактивни места. Въпреки това, много хора преди да пробват нещата навън ходят да потренират на безопасно място (гимнастическа зала). Такива тренировки имаше преди години на Герена.

Фрийрън манията – по-скоро спорт или по-скоро изкуство е за теб?
– За мен това е изкуство, но за повечето млади дечица е няколкомесечно занимание. Всеки трябва да пробва. Дали за спорта, дали за изкуството, ако му хареса, той сам ще реши.

Разкажи ни за някой твой интересен момент в практикуването на фрийрън.
– Интересни моменти има толкова много, че ми е трудно да избера… Може би случката от миналото турне, в която една вечер скучаехме в хотела и на някой му хрумна идеята да тича гол по центъра на Русе. В крайна сметка двама се престрашиха и беше страшно забавно. Даже се наложи да дадат интервюта на телевизия Планета, защото операторите седяха във фоайето.

Твоето пожелание за читателите за Fashion Lifestyle Magazine.
– Желая на всички успешни тренировки и винаги действайте с премерен риск! В крайна сметка, живейте днес, защото утре може и да няма.