Проф.Любомир Стойков – главен редактор на “Fashion Lifestyle Magazine”
Интуицията е доведена сестра на разума и спасителна жилетка за познанието! Тя е едно от най-убедителните доказателства, че знаем толкова малко за живота и за себе си. Тя е едно от най-убедителните доказателства, че светът съвсем не е такъв, какъвто изглежда. Тя е едно от най-убедителните доказателства за мнителната природа на човека, който не смее да се вслуша във вътрешния си глас и поради това често се проваля…
Една от най-големите заблуди е, че интуицията е просто проява на ирационалното и алогичното, парадоксалното и ексцентричното. Дори и да има такива елементи, тя съвсем не се изчерпва с подобни нищо (или почти нищо) не значещи понятия. Ако познаваме по-добре собствената си интуиция, ако по-често я следваме и уважаваме, едва ли бихме били толкова често жертва на „стройни” и „ясни” планове и програми за живота, за професионалната реализация, за любовта и семейството и въобще – за „сбъдването на мечтите”.
Ако в рационалния свят интуицията е сираче, то нейното всемогъщие се проявява особено ярко в изкуството, където – слава Богу, критериите за формална закономерност и правомерност, педантичност и послушание са персона нон грата. Изкуството, в което предоминират вдъхновението, естетическият парадокс, богатата образност и метафоричност е прекрасна почва за интуицията. Със своята магия тя помага за доближаването ни до духовното съвършенство.
Неизброими са случаите, когато интуицията е помагала да се решат неразрешими на пръв поглед казуси, изигравала е градивна и спасителна роля. В света на бизнеса, например, тя много често е най-добрият съветник на мениджъри и предприемачи. Достатъчно е в това отношение да припомним редица моменти, в които такива мащабани бизнесмени като Доналд Тръмп и Бил Гейтс са й се доверявали и са успявали. Човечеството е натрупало достатъчен опит, за да осмисли и потвърди думите на легендарния френски президент генерал Шарл дьо Гол – „Необходимо е човешкият разум да придобие интуиция, като съчетае истината с ума”.
Вслушването във вътрешния глас, решенията, които вземаме въз основа на интуитивни проблясъци съвсем не са празен и рискован експеримент.
