В града, където духът на изкуствата витае във въздуха и опиянява всеки, живее един неуморен творец. Млад и усмихнат, с пламнали очи и безграничен талант, това е 28 годишният художник Константин Константинов от Пловдив. Малко хора ще успеят да свържат името му с това на друг български художник – Анастас Константинов. Връзката между тях е силна, тъй като са баща и син, но Константин успява да избяга от клишето „син на ..“ като търси себе си и се доверява на личното си усещане за изкуството. Въпреки възрастта си той има 7 изложби, като дебютът му е отвъд Океана, в галерия „Алфа Арт“ в Ню Джърси. Последната му изложба е през януари тази година, озаглавена „Отвъд сивото“. Как Коко, както го наричат приятелите му, иска да измъкне хората от сивото, в какви цветове е въображението му и успява ли да въздейства на публиката, ще разберем от интервюто.
Как и кога осъзна, че изкуството е твоето бъдеще?
С рисуване започнах да се занимавам късно. Не съм учил в художествена гимназия както повечето художници. С моя съученичка попаднах в курс по рисуване, бях 12 клас може би. Тогава се запалих и продължих да посещавам уроците. В последствие кандидатствах и ме приеха във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет.
Какво е за теб рисуването, как го правиш?
Процесът на рисуването на една картина е също толкова интересен колкото и завършеното произведение. Когато застана пред бялото платно, това е един доста интимен момент. Не позволявам на хората да ме гледат, защото се разсейвам. Когато приятели ме посещават в ателието аз интуитивно спирам, за да им обърна внимание, но това не ми пречи да знам как да продължа отново, когато остана сам.
Не мога да не те попитам какво те вдъхновява?
Всичко може да те вдъхнови – усмивка, докосване, поглед. Мен ме вдъхновява самото изкуство. Аз рисувам преди всичко заради нуждата ми да се изразявам чрез изкуството. Мога да направя картина за ден, може да ми отнеме и 7 месеца. Но най-силно вдъхновение си остава публиката. Когато виждам, че картините ми въздействат на хората, тогава се изпълвам с нова творческа енергия, за да продължавам да рисувам нови картини.
Разбира ли публиката посланието на твоите картини?
Мисля, че успявам да докосна душите им. Изразното средство на изкуството е внушението и само то е способно да изведе хората от света, в който се намират и да ги пренесе в един различен свят, зареден с друга емоция. Но проф. Аксиния Джурова като критик, е човекът който може с думи да обясни моите картини, а това означава, че съм успял да я провокирам. Богатият й опит и висок професионализъм й дават възможността да опише с думи, онова което художника е мислил и усещал в момента на рисуването.
Последната ти изложба се казва „Отвъд сивото“. Защо я озаглави така?
Само два месеца преди да направя „Отвъд сивото“ имах изложба наречена „Цветът на въображението“. В тези две изложби разделих работата си от 2012 година. В първата включих картини с повече цвят, докато „Отвъд сивото“ беше една по концептуална изложба, показваща желанието ми да се променям. На пръв поглед усещането от двете представяния е като за двама различни автори, а всъщност съм аз. Не търпя да съм еднотипен, постоянно търся и променям себе си.
Една от картините участвала в изложбата е и най-голямата, която си рисувал досега, така ли е?
Вярно е, картината се казва „Кой скри слънцето?“ и е най-голямото платно, което съм рисувал. Размерите му са 230х170 см, без малко да не успее да се побере в галерията. Отне ми 7 месеца да я завърша. Не е рисувана всеки ден. Когато не работех по нея я обръщах към стената, за да съм свеж, когато отново се почувствам готов да я рисувам.
Има ли тенденции в модерното и световно изкуство, които следваш? Изобщо има ли „мода“ в рисуването ?
Тенденциите в модерното изкуство, което продължава вече повече от 100 години в история на изкуството като цяло, се изучават с причина. Хубаво е да ги знаеш, за да си наясно от какво да бягаш ако искаш да си различен. Ако се разходя с мравояд по улицата, няма да съм оригинален, а ще съм откраднал идеята на Салвадор Дали. Можеш да си единствено себе си.
Много ли се отличаваме от международната публика и колекционер ли е българина?
В САЩ имам продадени десет картини, но и българските колекционери не са за подценяване. Има много интелигентни хора, които следят изложбите в България. Те имат визуално впечатление и познания, но нямат финансовата възможност да си позволят изкуство. Когато продавам картина се чувствам щастлив, защото е въздействала на човека, без значение дали е колекционер или не.
Коя е най-запомнящата се за теб изложба? Имаш ли любима своя картина?
Всяко едно представяне трябва да е запомнящо се. За мен идеята не е само да трупам изложби в биографията си. Когато искам да направя изложба, подбирам и точните картини за пространството, в което ще бъдат изложени. Затова всяка една среща с публиката носи емоция, която е различна и по нищо не прилича на предходната. Любовта към творбите си не бих искал да деля, защото те са децата на художника, а има ли родител, който не обича поравно децата си?
Творец къща храни ли?
Не знам, все още живея сам! (смее се)
Къде виждаш себе си в бъдеще и какво мечтаеш да постигнеш?
Един художник говори чрез картините си, надявам се да продължавам да го правя. Пожелавам си да съм жив и здрав, за да работя в ателието си, където се чувствам най-добре.
Снимки:
1. – 2. Художникът Константин Константинов.
3. – 4. „The Icon” и “Gladiator” oil on canvas от изложбата „Цветът на въображението“.
5. „Кой скри слънцето?“ / „Who hid the sun?“ (230х170 см.) от изложбата „Отвъд сивото“.
6. Картина със заглавие „Show me the sun”
7. Картина на Константин Константинов
Фото: © Милен Нейков за Константин Константинов
