„Декамерон“ – една съвременна интерпретация на ренесансов шедьовър
Интересът на обществото ни към театъра очевидно отново се е възродил, навярно никога не е „умирал“…
Петнайсетина минути преди началото на постановката зрителите заемат своите места и нетърпеливо чакат началото. Оглеждам се наляво, след това надясно – около мен стоят предимно млади хора. Нито леко поскръцващият паркет, нито тесните седалки, които неизменно те отвеждат в личното пространство на другия до теб, са успели да отведат публиката в модерните кинозали. Часът е вечерен, денят е без значение, театърът е: „Българска армия“, а хората днес са предпочели да бъдат тук. Откъснали са се доброволно от премиерата на поредния екшън филм в някой мол. Жадуват да се запознаят с постановката, която ще бъде изиграна на живо – целият актьорски потенциал ще бъде разгърнат пред очите им. „Декамерон“ ще изиграе ролята на проводник между публиката и актьорите и всеки ще успее да се докосне до това необятно изкуство – театърът.
Първото театрално представление, за което има доказателства е на религиозните пиеси, свързани с Изида 2500 години пр.н.е. в Египет. Приликата от тогава до днес е една: Театърът е изкуство. За добрата рецепта на един успешен продукт са необходими: доза актьорски талант, щипка добра режисура, литър интелект, килограм креативност. След като смесим съставките се получава магията, която приканва днешния зрител към театъра.
Малко за „Декамерон“…
„Декамерон“ е сборник, които включва 100 новели. Написан е от Джовани Бокачо през XIV век във Флоренция(Италия). Определян е като литературен шедьовър. Новелите се разпростират от драматични, трагични до комични и еротични сюжетни линии. Всяко парченце помага да бъде нареден пъзелът, който акцентира върху ренесансовата идея – оптимизъм и любов. Историите в сборника са разказани от 3 мъже и 7 жени. Действията се развиват по време на чума. Като спасителен сал от коварната болест идват разказите на героите. Разкази за радостта от живота; за лицемерните маски на благоприличие; за църковните служители, които преди всичко са хора; за човешката страст, за забраните; за плътските наслади.
…повече за Постановката!
„Декамерон“ на сцената на театър „Българска армия“ е под режисурата на Диана Добрева. В ролите влизат: Анастасия Ингилизова, Диана Добрева, Ангел Генов, Антоанета Добрева – Нети, Борислава Костадинова, Веселин Анчев, Георги Къркеланов, Гергана Данданова, Иван Радоев, Милен Миланов, Мирослав Косев, Радина Кърджилова, Мимоза Базова, Стефка Янорова, Тигран Торосян. Това е постановка за тържеството на живота, за любовта, за несломимия човешки дух, които се оказва по-силен и от чумата. Акцентът е поставен върху 6 от 100-те новели. За пръв път постановката е представена пред зрителите през 2012г. И днес 3 години по-късно „Декамерон“ успява да напълни залата. Неповторимият режисьорски усет, актьорският екип, декорите, вечно странстващата магия на театъра и незабравимият сюжет са в основата за поддържане на зрителския интерес.
Историята започва с появяването на черните гарвани, олицетворение на ренесансовите лекари. С коси те съсичат въздуха, а междувременно и хората. Сцената става мини вариант на Флоренция през онзи период, покосен от чумата – подът е засипан с паднали тела. Следва тишина…
Поставено е началото на разказите в разказа. Параванът, зад които стоят актьорите представлява крепостта, в която се крият те от чумата. Театъра е изкуство и всяко действие или предмет могат да бъдат интерпретирани по различен начин в зависимост от човешката фантазия. Ако за един параванът е крепост, то за други може да е просто арка от парцали и пластмаса или олицетворение за затвор или…каквото си поискате. Стига разбира се фантазията Ви да му придаде смисъл.
Първият разказ е за немия градинар, които е назначен в женския манастир. Всички монахини са нетърпеливи да спят с него, като историята е представена през призмата на комедията. Вторият разказ е за странстващ похотлив монах, който иска да превърне жената на домакина в кобилка и да направи „ЧУДО“. Стопанинът се оказва безсилен, т.нар. „чудо“ се случва, но жена му не става кобилка. Следващият разказ е за наивния съпруг и неговата жена, която крие любовника си в бъчва. Тук идва изпълнението на Нети, която с фалцета си оглася цялата зала. И точно, когато публиката е заблудена, че в този разказ ще преминат границата и ще навлязат в друга категория, един от разказвачите прекъсва сценката и я определя като „доста скучна“. Поредната история е за монах и странстваща девица, които вкарват „Дявола в Пъкъла“. Следва кулминацията. В главната роля е Радина Кърджилова. Тази новела е водена от трагедията на едно влюбено момиче. Нейните братя убиват възлюбения й, а в следствие на непреодолима скръб героинята се самоубива. Отново тишина…
Последните думи в „Декамерон“ идват от няколко разказвача и завесата е спусната… Това е и краят на тази постановка, а ръкоплясканията на зрителите са най-малката благодарност, която може да бъде отдадена на целият екип.
Театралният вариант на „Декамерон“ е изключително непредвидима интерпретация на ренесансовия шедьовър на Бокачо. Спираща дъха комедия с трагичен привкус и край.
Магията на театъра и неуморимата работа на екипите успешно връщат публиката към следене и интерес на това изкуство. Салоните са пълни, билетите често свършват бързо, все повече млади ходят на театър. Възможността изкуството и образите да оживеят на сцената може да бъде намерена тук, не в кин салоните. Красота, динамика, декори, образи, фантазия и игра се сливат в една дума – Театър!
Снимка:
Постер на постановката „Декамерон”
Фото: http://www.tba.art.bg
