Първият паметник на Шилер в България бе открит от фондация „Българска памет – братя Диневи“

Прочутият германски поет, писател и драматург Фридрих Шилер бе почетен с първия си паметник у нас, официално открит на Марина „Диневи“ в Свети Влас. Барелефът е част от поредица скулптурни портрети на велики исторически личности от целия свят и се намира в „Алеята на народите“. Той, както и целият социално-културен проект, е дело на фондация „Българска памет – братя Диневи“.

Тържествената церемония бе уважена от посланика на Федерална република Германия в България Н.Пр. г-жа Ирене Мария Планк, от съпредседателите на фондацията Динко и Йордан Диневи, както и от Даниела Динева и Екатерина Возруд. В събитието участваха бившите министри Соломон Паси и Гергана Паси. Присъстваха също представители на общината, местната общност и редица други важни гости, пристигнали от столицата. Сред тях се откроиха проф. д.н. Любомир Стойков, Валерия Велева, Ивайло Диманов, Бойко Василев, Иван Димитров, както и авторът на барелефа – скулпторът Петко Йорданов, директор на Художествената галерия в Ямбол.

Н.Пр. г-жа Ирене Мария Планк изрази горещата си признателност към братя Диневи и поздрави всички присъстващи. Тя подчерта някои от най-важните моменти от биографията на Шилер и изтъкна съвременното звучене на неговите възгледи и идеи. Наред с това г-жа Планк сподели, че за нея винаги е удоволствие да вижда паметници на Шилер в други европейски страни.

„Искахме да изразим почит към Шилер и към неговите идеи за братство и разбирателство между народите, залегнали в химна на Европейския съюз „Ода на радостта“. Затова поставихме барелефа му в „Алеята на народите“, начело с нашите герои Ботев и Левски и редом до образите на национални герои на други държави“, изтъкна Йордан Динев, съпредседател на фондация „Българска памет – братя Диневи“.

Отново бе напомнено, че Фридрих Шилер е сред значимите представители на европейската литература и култура. Сред най-популярните му произведения е „Ода на радостта“, написана през 1785 г. Творбата придобива световна известност и чрез музиката на Лудвиг ван Бетовен в Деветата симфония. Мелодията е избрана за европейски химн от Съвета на Европа през 1972 г., а през 1985 г. е приета и от Европейската общност. От 1993 г. тя е официалният химн на Европейския съюз.

В кратък неформален разговор с посланика на Германия Н.Пр. г-жа Ирене Мария Планк изкуствоведът и културолог проф. д.н. Любомир Стойков постави акцент върху огромната роля на Фридрих Шилер за световната култура и естетическа мисъл – включително чрез „Писма за естетическото възпитание на човека“, в които той посочва, че пътят към свободата минава през красотата и изкуството.

Сред другите барелефи на бележити държавници, революционери, пълководци, творци и общественици изпъкват тези на Васил Левски, Христо Ботев, унгарския поет Шандор Петьофи, руския адмирал Фьодор Ушаков, британския адмирал Хорацио Нелсън, френския маршал Филип Льоклерк, американския журналист Джанюариъс Макгахън, италианския държавник и революционер Джузепе Гарибалди, полския поет Адам Мицкевич, грузинския княз Алексей Церетели, казахския поет и мислител Абай Кунанбаев, японския самурай Сейго Ямадзава, датския писател Ханс Кристиан Андерсен и румънския поет Михай Еминеску.

Любопитно е, че в амфитеатъра „Арена Диневи“ се изгражда и „Алея на сценичната слава“, където се поставят бронзови барелефи на известни български сценични артисти.

Използвана е информация от собствени източници, както и от БТА, БНТ, БНР, „24 часа“ и др.