Перуката е аксесоар, който покрива главата, като може да е изработена от естествена или изкуствена коса. Най-вече се употребява като моден елемент към прическа, за да се скрие плешивост или частична загуба на коса. Често използването на перуки е свързано с религиозна практика. Някои от използваните материали за изработка на перуки са вълна, конски косми, як и биволски косми и пера.
Факти за този моден аксесоар намираме още от Древен Египет. Египтяните бръснели главите си, защото косата много трудно се поддържала в горещото време и в пустинните райони. Но тъй като плешива глава не се считала за красива, египтяните използвали перуки. Популярно било всички да бръснат главите си и да носят перуки, но за да се разграничават според класата си, се носели различни перуки. Нисшите класи използвали модели, изработени от изкуствени материали, докато висшата класа – от естествен косъм, вълна, влакна от палмови листа и дори от сребро.
В Древна Гърция и Рим косата се смятала за нещо свещено и естествената коса и нейната поддръжка били на почит сред обществото. Но това не попречило на хората да използват перуки като метод за прикриване на плешивост. Има данни, че дори великият пълководец от Картаген – Ханибал, е имал две перуки – едната за красота, а другата като маска в битка. Юлий Цезар използвал перука и лавров венец, за да прикрие плешивостта си. Когато християнството било прието за законна религия в Рим през 313 г., Църквата започнала да критикува носенето на перуки и ги обявила за по-голям грях дори от прелюбодеянието.
В Средновековието Църквата продължила своето отрицание към перуките, като ги свързвала с дявола. Затова препоръчвала жените да носят косите си покрити и така модата на перуките отшумяла. Но в Късното Средновековие носенето им отново зачестява. Личен пример за това е Хенри III от Франция, който използвал перуки, за да прикрие неравности по главата. По времето на кралица Елизабет перуките отново били част от гардероба както на жените, така и на мъжете.
Управлението на Мария Антоанета е може би периодът на висшата мода в перуките с техните грандомански форми и богати украси. През 18 век мъжките перуки били напудрени, за да им се придаде онзи отличителен бял цвят. Жените не носели перуки, но тяхната прическа се допълвала от изкуствена коса или други допълнителни материали. Те главно напудряли косите си в синьо-сиво. Пудрата била направена от фино смляно нишесте, ароматизирано с портокал, лавандула или корен от перуника. Пудрата можела да бъде също във виолетово, синьо, розово или жълто, но най-често се използвала в цвят мръсно бяло. Напудрените перуки за мъжете и удълженията при жените били важна част от външния вид и тяхната употреба продължава почти до края на 18. век, но тъй като били доста неудобни, започнала направата на естествено бели перуки, изработени от конски косми, които позволявали ежедневното им носене в двора.
Жените във френския двор на Версай от средата до края на 18 век носели големи, сложни и често тематични перуки. Тези изкуствени огромни кокове често били много тежки поради многото помади, прахове и други орнаменти. В края на 18 век тези прически (заедно с много други удоволствия от дворцовия живот) станали символ на упадъка на френската аристокрация и по тази причина бързо излезли от мода с началото на Френската революция през 1789 г. Имало недоволство, тъй като употребата на брашно за напудряне на перуките причинила недостиг на хляб. Не случайно с Френската революция се поставя краят на използването на перуки, тъй като те основно се свързвали със злините, причинени от аристокрацията. Смъртта на Луи XIV през 1715 г. довела до носенето на не толкова екстравагантни перуки и модата се ориентирала към по-традиционни форми. Започнали експерименти за вплитане на изкуствени материали в естествената коса, които през годините са се запазили и сега са развити в една отделна индустрия на удълженията за коса.
Носенето на перуки като символ на социален статус до голяма степен било отхвърлено в новосъздадените САЩ и във Франция в началото на 19. век. Първият президент на САЩ – Джордж Вашингтон, никога не носел перука. Неговата коса била навита и прибрана на опашка.
През 1915 г. фризьорът Карита имал поръчка да направи перуки за модно ревю на „Живанши“ и така те започнали да се появяват отново, защото било лесно да се промени една прическа, без да се налага отрязване или боядисване на косата. В края на 19. и началото на 20. век фризьори от Англия и Франция развили един съвършено нов бизнес, като правели частични перуки или малки кокове, които лесно да се вградят в прическата. Използването им не отшумяло дори през 10-те и 20-те години на 19 век, когато на мода били късите фризури.
Редица известни личности, включително Дона Самър, Доли Партън, Сия Фърлър, Кейти Пери, Мелани Мартинез, Лейди Гага, Даяна Рос, Тина Търнър, Ракел Уелч са известни с използването на перуки. Шер е една музикална икона пример за носенето на перуки по различни поводи и случаи. Тя се преобразява от блондинка до чернокоса амазонка, експериментира с прави или къдрави визии. Перуките често са удобен инструмент за шеметна промяна на външността и затова се използват за сценични изяви. В последно време те се налагат и за купони и тематични партита.
Още интересни факти, свързани с историята на перуките, четете в сп. Coiffure Beauty за месец ноември 2016 г.
Снимки:
1. – 4. Модели на перуки от Древен Египет.
Фото: 1. Purchase, Rogers Fund and Henry Walters Gift, 1916 ;
http://solarey.net/
2. Британски музей;
https://blogs.ucl.ac.uk
3. https://www.pinterest.com/pin/
4. Метрополитън музей на изкуствата;
http://www2.anhembi.br
5. – 8. Модели на перуки от 18 век.
Фото: 5. http://americanduchess.blogspot.bg/
6. http://dedireceptjei.blog.hu/2015/04/10/
7. http://alalne.deviantart.com/art/
8. https://www.pinterest.com/pin/
9. Музикалната икона Шер е голям фен на перуките.
Фото: http://www.breatheheavy.com/exhale/; http://www.zimbio.com/;
10. Шер сменя няколко перуки по време на турнето си Do you believe
Фото: http://angelic-cher.tripod.com/id15.html
11. Марина Кискинова с перука на MAGAMA
12. – 13. Перуки на MAGAMA
Фото: © MAGAMA
Източник: © Coiffure Beauty
