ЧАЛГАТА

Чалгата! Какви ужасни, трайни и почти непоправими са нейните щети! Особено за подрастващите, които 100% са екранно, медийно поколение и за много от тях подобно пренасищане с „фолкаджийки” означава „много яко” и „голяма работа”. Три са най-страшните поражения от чалгата – формиране на примитивизъм, вулгарност и крайно консуматорство. Елементарното отношение към живота силно намалява шанса за ценностно израстване. Вулгарните текстове и намеци опошляват истинските чувства, посягат грубо на красотата на любовта и секса. А консуматорството блика отвсякъде – най-важни са парите, колите, лукса, при това превърнати в самоцел.

Често пъти пазителите на добрия вкус, гневейки се на пошлотиите на чалгата използват понятия като „битка”, „война”, „сражение”, „атака” и „отбрана” в стремежа си да я ограничат и ликвидират. Тази военна терминология в случая не е толкова уместна. По-уместно е да се вникне в същината на антиестетичното в това явление. Чалгата се превърна в обобщаващо понятие за кич, пошлост, вулгарност и простащина. Разбира се, в никакъв случай това не се отнася до всички изпълнители на попфолк (някои от тях са даже пример за подражание по отношение на професионализъм и стил), но за съжаление доминиращите потвърждават тази печална констатация. Опасното е, че чалгата е лесно смилаема, има способността да промива мозъци и да действа на струните на елементарните, повърхностни удоволствия…

Чалгата е състояние, манталитет, нагласа, в които като в змийско кълбо са оплетени пошлост и примитивизъм, елементарност и безочие, цинизъм и комерсиален тарикатлък. Много е жалко, че на фона на все пак случващата се модернизация и европеизация – колкото и ефимерна да е тя – мнозинството от българите ги „тегли” просташкото, псевдоориенталското накъдрено пеене (далече и встрани дори от
класическото маане)…

Но проблемът съвсем не е само в чалгата, разбирана стеснено като музикален жанр (той се е доказал, има право на живот, на изпълнители и на ценители). Проблемът е във вкуса, който тъкмо в резултат на инвазията на чалгата се е деформирал до неузнаваемост. Оправдано е да се говори за чалга култура, чалга политика и чалга поведение – това са другите имена на кича и профанацията в днешни дни. На чалга изпълнителите се обръща прекалено и необосновано голямо медийно внимание и всеки ден се излюпват нови и нови псевдозвезди – процес, който руши ценностите и хаби енергията…

Наистина е кошмарно, че чалгата продължава да натрапва прекаления сексапил, смесвайки в музикален тюрлюгювеч по един непоносим начин ориенталското, балканското и европейското. А те могат да се миксират далеч по-качествено и стойностно.