ФАЛШИВИТЕ ЗНАМЕНИТОСТИ И ТОТАЛНАТА БЕЗВКУСИЦА

Фалшивите знаменитости или т.нар. квазери са сериозна напаст в днешната масова култура. Без значение какъв е техният произход – медийни еднодневки, риалити „герои“, бездарни чалга изпълнители, алчни за слава тарикати и печално известни имитатори, всички те могат да бъдат окачествени като паразити в културното, артистичното и медийното пространство. Цялата тази сбирщина е лесно разпознаваема по това, че има големи амбиции, но слабо покритие, банална е в своите послания и безкрайни каканижения, и ужасно дразни – от една страна с евтините скандали, които предизвиква, а от друга – със самоцелната си ексцентричност и глуповати публични изяви. Винаги е имало и ще има кухи и духовно ограничени хора, които обаче, ако не се стремят към публичност, не пречат кой знае колко. Те не попадат в категорията на лъжливите знаменитости до момента, в който не предявят претенции за значимост, каквато не притежават. Тогава става страшно и от тях отърване няма – медийните им набези, безбройните смешни публични изяви, нахалството, надменността и арогантността им в съчетание с изживяването им като везседъщи ментори и арбитри отварят още по-голяма рана в духовната ни култура.

В професионалната си журналистическа практика съм общувал със стотици наши и световни знаменитости и съм забелязал, че тяхното благородство, премереност и деликатност са право пропорционални (в повечето случаи) на мащабите на техния талант и влияние. Те се държат като звезди, но като истински звезди, а не като фалшивите знаменитости у нас – парвенюта и лигльовци с измислени или купени титли. Световните дизайнери, кинозвезди и топмодели, с които съм се срещал и разговарял са ме поразявали със своята сърдечност, богата култура, фино поведение и чистота в общуването. Те не робуват на мегаломанията, естествени са, земни са и са достъпни, най-нормални хора (стига веднъж да са те допуснали до себе си, убеждавайки се, че си на необходимото професионално ниво). Такива са впечатленията ми от срещите и разговорите ми с Аликзандър Маккуин, Пиер Карден, Пако Рабан, Юбер дьо Живанши, Оскар де ла Рента, Нино Черути, Слава Зайцев, Жан Пол Готие, Лучано Бенетон, Райна Кабаиванска, Силви Вартан, Стефка Костадинова, Анук Еме, Елизабет Хърли, Ивана Тръмп, Джована Ферагамо, Ан Хечи и много други.

Забелязва се любопитна зависимост между квазерите (измислените знаменитости – тези, които са известни с това, че са известни) и лошия стил в облеклото и в поведението им. Голяма част от тях са облечени много зле – кичозно и карикатурно, превзето и блудкаво маниерно. Например, някои модни „коментатори“, които поучават и критикуват другите за облеклото, всъщност постоянно чупят рекордите на маниакалния вкус, естетическата безпомощност и поведенческия фалш. Самите те заслужават люта критика за сладникавата си и претрупана външност. Тяхната крайна ексцентричност и нарцисизъм логично водят до сравнението им с шутове и палячовци. Те не могат да бъдат сериозни фактори за формирането на вкуса, на нормите и стандартите за стил и красота, елегантност и висока визуална култура, колкото и да се напъват да се изявят като естетически и културни ментори. Такива фактори са модните дизайнери, стилистите, иконите в киното и музиката, т.нар. инфлуенсъри и като цяло лидерите на мнение. Те са в състояние да предложат стойностни образци за адекватен външен вид, нормално поведение и висок вкус.

…Толерирането на вулгарното излъчване, на парвенюшката претрупаност и крайната еклектичност само налива масло в огъня на опростачването, което е един от най-големите проблеми на България.

Тоталната безвкусица заслужава да бъде демаскирана и ограничена чрез формирането на нетърпимост към фалшивите звезди и чрез поставянето на професионални бариери срещу медийните им апетити и ненужните, и вредните им участия в медийния живот, включително и в телевизионни формати, шоу програми, лайфстайл събития и др.

Категоричните изисквания за оригинална и адекватна външност, безапелационните критерии за дрескод за специални събития и важни церемонии, както и по-категоричното формиране на атмосфера на критичност към кича и лошия вкус са безценни средства за издигането на стила и вкуса, за ограничаването и елиминирането на фалшивите знаменитости и кичозните персони от публичния спектър.