ВДЪХНОВЕНИЕТО В МОДНИЯ ДИЗАЙН

През живота си човек не може да свърши нищо свястно без вдъхновение! Ако не е ентусиазиран и възбуден, не може да бъде пълноценно влюбен; не може да работи качествено; не може да се изяви максимално добре в която и да е област! Така ли е и в модата и модния дизайн? Вдъхновението в модното творчество е живителен сок за оригиналната идея, красив импулс, който ражда красотата, мощна емоционална енергия, която захранва въображението и стимулира модния процес. Кога и как идва вдъхновението при различните дизайнери? Сходни или пък коренно различни са изворите на творческото въодушевление? Кое най-често ентусиазира и мотивира създателите на облекла и аксесоари?…

Истинските дизайнери се самоосъзнават като художници, които имат потребност от вдъхновение и за които актът на създаването на една дреха е ритуал и свещенодействие като при скулпторите и писателите, композиторите и режисьорите. Пиер Карден и Андре Куреж черпят вдъхновение от Космоса, а Карл Лагерфелд, на свой ред, се вдъхновява от улицата, от моделите, от всичко, на което се спира окото му. Разнообразието и пищността на красотата го зареждат с енергия да създава нови и нови оригинални, стилни, въздействащи произведения.  Ив Сен Лоран получаваше вдъхновение от романите на Марсел Пруст и картините на Пит Мондриан, Пабло Пикасо и Жорж Брак, а Ромео Джили – от етноса, от градските „улични” хрумвания и от историческите типажи (сред тях например е императрица Теодора). Вдъхновението на Джорджо Армани е комплексно – от една страна това е всекидневието, животът на улицата и бистрата, спортът и новият неглижиран стил на живеене, а от друга – емблематичните имена от голямото кино, пред които той се прекланя – Грета Гарбо и Марлене Дитрих. Или пък от, по личното му определение – „най-добре облечения мъж в историята на киното” – Кари Грант и „най-лошо облечения, но най-гениалния и скандалния” – Орсън Уелс.

Жан Пол Готие, Марк Джейкъбс, Аликзандър Маккуин и редица други експресивни творци черпят голям емоционален заряд от младежките субкултури, течения и разновидности в „градската джунгла”. Маккуин, например, се вдъхновява от уличната, но и от античната култура; от религията и от виртуалните светове. В неговите ревюта могат да се видят образци на т.нар. „стрийт фешън”, „сайбър фешън” и заедно с това инспирирани от древногръцките митове произведения. Както изповядва самият творец, всичко и всички могат да го вдъхновят: случайният човек на улицата, бизнесменът, който пие кафе, двойката хомосексуалисти…

Източниците на творчески ентусиазъм и въодушевление наистина са много разнообразни и често – необикновени. Едни се вдъхновяват от красотата в природата, други от произведенията на изкуството, трети от жените, четвърти от мъжете, пети от животинския свят… Някои се зареждат емоционално от миналото, други – от настоящето, а немалко са и онези, които имат „спомени от бъдещето”.  Макар и да звучи странно, някои творци получават импулси от съзерцанието на боклука и отпадъците, а други – даже от смъртта и нейните символи и атрибути! В крайна сметка се оказва, че всяко нещо (колкото и да е абсурдно и парадоксално) може да бъде източник на вдъхновение. Всичко зависи от индивидуалната сетивност, от желанието и способността да улавяме красивите и стойностни импулси, да се зареждаме и обновяваме чрез безбройните нишки (асоциации и комуникации) със света, с хората, с нас самите.

Истинският дизайнер може да получи стимул от всяка посока, от всеки предмет, от всеки символ. Стига, разбира се, рецепторите му да са достатъчно чувствителни за това. Стига, разбира се, да има интелигентността да разбере посланията и по своему да ги интерпретира в дизайнерските си творби. Защото вдъхновението в модния дизайн е живителният озон, без който не може да си представим качествената динамика в модата, нейните оригинални трансформации и естетическата й виталност.